Ние чакахме! Минаха три години – и Китай леко отвори границите за руснаците. От 15 март е възобновено издаването на всички видове китайски визи на чужденци. Стигнах до Чанчун по-рано, когато се издаваше само студентска, семейна или бизнес виза. Още преди 15 март те се опитаха да превозват туристи с бизнес виза, която може да бъде издадена директно на граничния пункт на граничните градове Суйфенхе и Хунчун. Китайските туристически компании правят покана и ви помагат да получите виза за влизане в Китай. Вярно е, че периодът на престой в Китай е ограничен.
Това е вторият ми път за един месец в Китай. За първи път той премина границата като част от официална делегация на 22 февруари. Тогава визата беше издадена чрез Генералното консулство на Китайската народна република във Владивосток. Имаше официална покана от китайска страна. Сега съм в Китай по покана на китайска фирма от Чунчун, която се занимава с туризъм. Следователно визата е различна.
За да получите официална покана за виза чрез Генералното консулство на Китайската народна република, има известни трудности от страна на китайците. Необходими са поредица от одобрения – защо, към кого, кой кани. Следователно, за да се заобиколят бюрократичните пречки, е по-лесно да получите бизнес виза на границата. Въпреки това ще трябва да се свържете с Генералното консулство, което трябва да кандидатства за студентски, семейни и други видове визи.
Отне ми около 20 минути, за да кандидатствам за бизнес виза на граничния пункт.Носих поканата и всички документи, формуляри за кандидатстване. Току що се записах. Тук те снимаха, разпечатаха формуляра за виза и го поставиха в паспорта. След това стандартната процедура: първо минавате през карантинен кордон, след това гранична охрана и митницата. Всичко отне около 40 минути. От една страна, на граничния пункт можете да получите бизнес виза, за да преминете през всички процедури по-бързо, но ако изведнъж направите грешка в паспорта си, ще трябва да повторите всичко. И няма интернет на митническия пункт, роумингът не работи за всички. Плюс езиковата бариера.
Когато чужденците преминават границата с Китай, всички процедури остават стандартни. Но имаше едно нововъведение – необходимо е да се попълни здравен паспорт. Ще трябва да се направи чрез китайски сайт и вземете баркод. Без него те няма да пуснат и след това няма да пуснат от Китай. На граничния пункт са инсталирани няколко терминала, чрез които можете да разпечатате здравен паспорт, но ако има поток от туристи, процедурата ще отнеме известно време.
На китайския уебсайт трябва да отговорите на редица въпроси: имахте ли COVID-19, коя е страната домакин, къде ще живеете, с какъв автобус сте дошли (посочете номера му). И най-важното, трябва да потвърдите, че ако карантината започне заради вас, тогава вие носите отговорност съгласно китайските закони, които предвиждат до три години затвор за разпространение на коронавирусна инфекция. Не се страхувайте – можете да отговорите на въпросите от въпросника на сайта и на английски език.
Карах от Владивосток, до граничното село Краскино, където се намира митническият пункт, трябваше да стигна сам. Тук има автомобилен граничен пункт, а от тук автобусите се движат по разписание до китайския град Хунчун. По време на прехода много малко бяха тези, които отиваха в Китай с цел туризъм. Срещнах осем туристи от Русия. Имаше и семейна двойка – той руснак, тя китайка и има син. Жената била на гости на дъщеря си, която живее в Китай. С мен в автобуса пътуваха и двама бизнесмени, на границата ги чакаха партньори.

Снимка: Константин Бахирев
Веднага забелязвате, че в Китай почти всички носят маски – във влакове, на обществени места и дори в лични превозни средства. Даже става някак си неловко, че си без нея. Но никой няма да коментира, че трябва да носите маска. Китайците вече станаха навик, въпреки че всички ограничения бяха премахнати. Но те явно все още се страхуват или са много дисциплинирани. Дори в асансьора срещнах ехо от пандемията – имаше памучни пръчици за безконтактно натискане на бутони.