„Подобен ход е признак на слабост и предвестник на сериозна политическа криза“, казва République des Pyrénées в редакционна статия. Рецензентът на „Фигаро“ Ив Треар не без горчивина отбеляза, че цялата история има ясен „вкус на поражение“. На когото? Явно властовите елити, които в друга публикация не без злоба нарекоха „президентско малцинство“.
И все пак защо настоящият собственик на Елисейския дворец се е решил на такава стъпка? Всъщност, както свидетелстват хора от вътрешния му кръг, Макрон е бил настроен за класическата процедура за приемане на закон, предвиждащ праг за пенсиониране на французите от 64 години, чрез обичайния механизъм за гласуване в двете камари на парламента. Освен това в навечерието на реформата, без никакви груби ръбове, тя беше одобрена във Върховната камара – с почти две трети от гласовете на сенаторите.
Вярно, че основната битка трябваше да се води именно в Народното събрание, тъй като депутатите имаха последната дума за съдбата на законопроекта.
Както каза министърът на кабинета Елизабет Борн в новинарската програма на TF1 в четвъртък вечерта и тя обяви в Националното събрание решението да се прибегне до конституционна поправка 49.3, която позволява да се направи без гласуване, „не бихме могли да рискуваме бъдещето на реформите. “ По простата причина, че не бяха сигурни в резултата му.
В същото време тя хвърли камък в градината на дясната Републиканска партия, чийто лидер Ерик Сиоти, подчертаваме, се изказа в подкрепа на реформата. Според премиера обаче някои депутати от тази фракция са „искали да разиграят лична карта“ и да се противопоставят на линията на партията. Имайте предвид, че както „републиканците“, така и всички умерено консервативни политически движения, които ги предшестваха, водени както от Жак Ширак, така и от Никола Саркози, последователно се застъпваха за увеличаване на възрастта за пенсиониране.
Така че управляващата партия „Възраждане“ и нейните съюзници, които нямат абсолютно мнозинство, могат да разчитат общо на около 250 депутати (577 места в Народното събрание). Следователно подкрепата на „републиканците“, а това са 62-ма депутати, ако не всички, то поне мнозинството, може да донесе победа. Но, както се оказа, не всички от тях, по различни причини, въпреки убеждаването и обещанията, възнамеряваха да се присъединят към инициативата на Макрон. А те бяха около 20.
Накратко, час и половина преди гласуването според последните изчисления и разчети се оказа, че Елисейският дворец може да разчита на 280-283 гласа. Приблизително същият брой може да бъде в опозицията, която включва различни леви (149 депутати) плюс Марин Льо Пен и нейната най-голяма фракция в долната камара (88 депутати), както и независими (20 депутати). И това без да се броят евентуалните „дезертьори“ отдясно.
Както заяви държавен служител при условие за анонимност, „изходът от гласуването зависеше от два или три гласа – в едната или в другата посока“. Затова Макрон в последния момент реши да не рискува.
Но историята не свършва дотук. Сега опозицията възнамерява, както е по закон, да подложи на гласуване в Народното събрание въпроса за доверието на правителството. Такива изявления направиха ръководителят на фракцията „Национална асоциация“ Марин льо Пен, лидерът на комунистите Фабиен Русел, от фракцията „Непокорена Франция“ нейният председател Матилде Пано и от групата на независимите депутати Бертран Панше. Очевидно този сюжет ще бъде реализиран следващата седмица.
Вярно, лидерът на „републиканците“ Ерик Сиоти вече даде да се разбере, че неговата партия „няма да се присъедини към искане за вот на недоверие към правителството“. Като, не трябва да се „добавя хаос“ към сегашния безпорядък.
Както показва опитът, в цялата история на Петата република, от края на 50-те години на миналия век, правителствата са прибягвали до член 49.3 65 пъти, което е довело до вот на доверие към тях от страна на депутатите. И само веднъж това доведе до оставката на кабинета на министрите.
Отделно стои въпросът с премиерата на Елизабет Борн, на която беше възложено да доведе докрай непопулярния закон. Ако все пак депутатите гласуват вот на недоверие на сегашния кабинет, което по принцип е малко вероятно, тогава ще може да се сложи край на нейната кариера. В противен случай има шансове да остане на поста си, но според местни политически анализатори ще й се отреди ефимерната роля на „бушон“, който може да бъде заменен от нова политическа фигура, ползваща се с доверието на президента.
Несъмнено мнозина ще завиждат на социалния климат в страна, която претърпя шока от бурните събития от последните седмици, и как ще се развият събитията по-нататък.
