Германците знаеха за стачката предварително и повечето от тях, след като се вслушаха в препоръките, предпочетоха да си останат у дома. На гарите и големите гари можете да срещнете само няколко чуждестранни туристи, които не са в крак с последните новини.
Най-голямата стачка в Германия от 30 години се превърна в обект на разгорещен дебат и на практика раздели германското общество. Транспортните работници настояват за увеличение на заплатите заради инфлацията – поне 10,5 или дори 12% вместо 5%, на което работодателите са съгласни. И повече от половината жители на Германия, въпреки всички неудобства, причинени им от стачката, смятат това искане за оправдано. Според социолозите около 70% от германците сега са принудени да пестят пари поради инфлацията и всяко шесто увеличение на цените ги е поставило на ръба на оцеляването. Цените на най-необходимите, енергия и храна, се повишиха особено рязко през последната година. Инфлацията тук забележимо надхвърли 20%, при средно ниво от 8,7%.

„Стачка! Влакове и самолети стоят, очакват се големи задръствания“ – така Bild обяви стачката на германските транспортни работници. Снимка: социалните мрежи
Но тонът на политиците и журналистите от централните медии към стачкуващите не беше много добронамерен. Транспортните работници бяха критикувани, че създават допълнителни проблеми в и без това труден момент, и също така се напомни, че ръстът на заплатите може допълнително да разпръсне инфлацията. Освен това сега на германските работодатели също не им е лесно – първо те бяха осакатени от пандемията, а след това и от миналогодишната енергийна и икономическа криза.
Но транспортните работници вече не са убедени от всички тези аргументи. Стачката в понеделник се проведе под мотото „Ние няма да платим за вашата криза“.
Причинно-следствените връзки между икономическата криза и инфлацията в Германия, украинския конфликт и настоящата политика на Берлин са изключително очевидни. Засега по време на стачката не са отправени политически искания, но някои германски медии започнаха да се чудят дали тя ще прерасне в по-мащабни протести с искове не само срещу работодателите, но и срещу правителството. В края на краищата примерът на транспортните работници може да бъде последван от работници в други отрасли.