През последните няколко години парламентарните избори едни след други демонстрират стабилно разцепление в обществото между „лявата” и „десната” му част. Стигна се до абсурд – дори отсъствието на един депутат от управляващата партия в заседателната зала, който по време на гласуването отиде до тоалетна, стана причина за провала на внесените от правителството законопроекти в парламента.
Основните изпитания на изпълнителната власт в Израел обаче започват във Върховния съд, наричан още „най-висшата съдебна инстанция“.
В първите години от съществуването на еврейската държава този съд разглежда преди всичко жалби на граждани за нарушаване на правата им, но след това започва да анализира приетите от парламента закони за тяхното съответствие с конституцията. В резултат на това инициативите на израелското правителство, преминали през парламента, попаднали в ръцете на съдиите, бяха отменени. Беше невъзможно да се обжалват решенията на Върховния съд.
Според Нетаняху съдът се е оказал по-висок по статус от правителството, президента и парламента – този, който контролира тази инстанция, може да блокира всяко решение на кабинета на министрите.
В Израел, при наличието на „дясно“ правителство, Върховният съд остава в ръцете на представители на „левите“ партии. Това прави невъзможно премиерът да спази предизборните си обещания. Опонентите на Нетаняху разбраха, че като загубят контрола над Върховния съд, няма да могат да попречат на парламента да приема закони, насърчавани от министри, тъй като днес мнозинството в депутатите принадлежи на коалицията, ръководена от министър-председателя. Оттук и такова възмущение в обществото по един на пръв поглед процедурен въпрос: кой ще назначава съдии и как правителството да преодолее ветото, наложено от Върховния съд.
Без да навлизаме в подробности, реформата на съдебната система, предложена от Нетаняху, даде възможност на правителството да заобиколи становището на „висшия съд“ и, ако обстоятелствата са успешни, да назначи свои хора в него. Според опонентите на Нетаняху плановете на правителството да контролира назначаването на съдии биха попречили на разследването на случаи на корупция срещу висши служители на държавата. И имаше много такива процеси в Израел. Сред „жертвите“ по различно време от Темида са бившите президенти Моше Кацав и Езер Вайцман, бившият премиер Ехуд Олмерт, бившият министър на отбраната Ицхак Мордехай, бившият депутат Омри Шарон, списъкът може да бъде продължен още дълго. Да, и самият Нетаняху е обвинен в поне три случая. Според местни медии това е първият път в историята на страната, когато настоящият премиер е на подсъдимата скамейка в наказателен процес. Така че реформирането на израелската съдебна система за Нетаняху е въпрос на политическо оцеляване. Оттук и непреклонното твърдоглавие на премиера, който въпреки протестите не искаше да прави отстъпки до последно.
Решението на Нетаняху да спре съдебната реформа едва ли се дължи на натиск от улицата. Но след като протестиращите, освен израелския президент Ицхак Херцог, бяха подкрепени и от министъра на отбраната, а част от военните обявиха участие в акции на неподчинение, ситуацията стана критична. Изявлението на бившия командир на израелските военновъздушни сили, че „Нетаняху отприщи гражданска война“ в понеделник не изглеждаше като преувеличение – медиите съобщиха за блокирани от протестиращи магистрали, неработещо главно летище на страната, затворени общински и образователни институции. В знак на несъгласие с действията на кабинета израелският генерален консул в Ню Йорк подаде оставка. Комисарят на израелската полиция се разграничи от решенията на премиера, като обяви правото на гражданите на мирен протест. Досега синдикатите се въздържаха от участие в граждански акции, но тази пауза не можа да продължи дълго.
Твърдението на бивш командир на израелските военновъздушни сили, че „Нетаняху отприщи гражданска война“ в понеделник не изглеждаше като преувеличение
Нетаняху се оттегли временно. „Петелът излетя последен от портата, доста оскубан, но непобеден“ – този цитат от „Бременските музиканти“ точно отразява настоящата позиция на министър-председателя. Формално Нетаняху запази правителството и колебливо мнозинство в парламента, което му дава основание да не подава оставка. Но безусловната победа на противниците на съдебната реформа, която те няма да пропуснат да празнуват шумно, може да прерасне в нови протести под лозунгите за незабавна оставка на правителството и нови избори. Какъвто и да е ходът на събитията, Израел го чака дълъг период на нестабилност – Би Би Си, както наричат Нетаняху в страната, закъсня с решение за съдебна реформа и сега спешно се нуждае от смислен претекст, за да мобилизира обществото и да поддържа своята единство. И този претекст през цялата история на Израел е била войната…
Пророкът Моисей, който води евреите в продължение на 40 години в пустинята, в съвременния Израел неизбежно ще се окаже на съд във Върховния съд за волунтаризъм и нарушаване на изборните процедури по време на управлението му. Моисей също може да бъде „пришит“ с корупция, опити за намеса в разследването. И никакви божествени трикове не биха могли да помогнат на първия еврейски законодател днес да избегне осъдителна присъда от най-висшия съд на Израел.
