Става дума, разбира се, за изразеното в Елисейския дворец намерение да се повлияе на китайския лидер Си Цзинпин по такъв начин, че той ако не да промени позицията си спрямо Русия, то поне малко да се дистанцира от Москва.
Както пише по страниците на столицата Фигаро колумниста Филип Гели, беше повече от съмнително, че „Еманюел Макрон, заемайки позата на дресьор дори в кампанията на шефа на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, е имал шанс да впечатли тигъра“, което всъщност се случи. Пекин не е мръднал и на йота по този въпрос.
И това беше ясно от самото начало, както потвърди китайският експерт Алисия Гарсия-Хереро, директор на азиатския отдел на Natixis Bank. Според нея Китай „смята Русия за основен съюзник в лицето на общ враг, какъвто е Западът“.
Същата публикация обърна внимание на призива на китайския лидер към Европа и по-специално към Франция да потвърдят своята „независима позиция“, за да предотвратят „нова студена война“, която САЩ налагат на света.
Докато местната преса избягва по всякакъв начин проблема с нарастващата зависимост на европейския политически елит от Вашингтон, редица френски политици говорят открито за това. Така френският евродепутат и най-близък съратник на Марин Льо Пен Тиери Мариани не без огорчение заявява, че „има времена в миналото“, когато Шарл дьо Гол, а след него и Жак Ширак, са можели да си позволят наистина да защитават интересите на Франция, за разлика от Еманюел Макрон, който може да следва само политиките на Европейската комисия и САЩ.
Французите са още по-откровени в социалните мрежи и в коментарите на съобщения в местната преса, посветени на посещението на собственика на Елисейския дворец.
Така читателят на Figaro Дидие Бернадет пише: „Опитът на Макрон да „вербува“ Си Дзинпин е просто лоша шега… В Китай той беше възприеман като скромен търсач на договори за индустрията. По всички други теми те общуват директно с Вашингтон, а не с тези, които му служат“
Между другото, относно договорите. Там, където Еманюел Макрон наистина успя, е точно в областта на промишлеността и търговията. Нищо чудно, че той беше придружен от 50 „капитани“ на френския бизнес. Както се съобщава днес от всички големи публикации, и преди всичко икономически Les Echoes И Трибуна, Франция „валяха договори“. Френският производител на самолети Airbus сключи сделка за изграждането на втора поточна линия за A320 в Тиендзин, Китай, удвоявайки производството от сегашните четири пътнически самолета на месец до осем. Енергийният концерн EDF подписа споразумение с местните енергийни компании CHN и SPIC за производство на оборудване за вятърни паркове. Suez, концерн за управление на водата и отпадъците, на свой ред получи договор за проект за обезсоляване на морска вода, наред с множество други.
