Програмата включва официални събития, включително вечеря в Кралския дворец в Амстердам по покана на крал Вилем-Александър, разговори с местния премиер Марк Рюте и накрая речта на Макрон в Хага, където той ще очертае визията си за европейски икономическа сигурност.
Трябва да се каже, че собственикът на Елисейския дворец подхранва тази тема повече от година, но сега вниманието към нея беше привлечено във Франция във връзка с неговите гръмки изявления, направени по време на скорошно интервю за френския вестник Les Echos. В него той подчерта важността на „стратегическата автономия“ на Европа и по-малката зависимост от Съединените щати. Приоритетът, според Макрон, трябва да бъде обслужването на собствените им интереси, а не „адаптиране към дневния ред в други части на света“. В същото време той отбеляза, че Европа има всички шансове да се превърне в „третия полюс“ в света заедно със САЩ и Китай.
Мечтите за стратегическа автономия на Европа се чуват отдавна, но политиците от Стария свят не могат да се разберат как да я постигнат
Въпреки че, както смятат тук, той естествено е имал предвид на първо място ситуацията около Тайван, където според него няма причина Европа да бъде въвлечена, става дума и за икономическия суверенитет, без който се говори за независимостта на Европейския съюз от Вашингтон е просто празен звук.
За това как да постигнем това или поне да се опитаме да го направим, Еманюел Макрон вече даде да се разбере в сензационно интервю. По мои спомени за първи път настоящият френски държавен глава каза, че като част от осигуряването на финансиране за икономиките на страните-членки на ЕС, е необходимо да се гарантира, че те „не зависят от екстериториалността на долара “, тоест престават да се съсредоточават върху нея като разчетна валута във външнотърговските операции. Ясно е, че подобна позиция предизвика ако не шок, то очевидно раздразнение в Съединените щати, както всъщност и други изявления на френския лидер, който очевидно си позволи много.
И все пак, как Еманюел Макрон си представя доктрината за „икономическа сигурност“ на Европа, която е пряко свързана със стратегическата й автономия? Малцина тук се съмняват, че въпросът за създаването в Европа на аналог на Закона за намаляване на инфлацията в САЩ ще бъде повдигнат с нова сила. Многобройните опити на европейците, включително самия Макрон, да получат отстъпки от Джо Байдън по този път не доведоха до нищо и сега редица предприятия, и предимно германски, вече започнаха да се преместват в чужбина, където им бяха обещани енергийни ползи. Еманюел Макрон вече предложи, следвайки американския пример, да се създаде суверенен фонд за развитие на континенталната индустрия, който да разполага с над 200 милиарда евро в сметката си. Вярно е, че не всички европейски столици са готови да го направят.
Друга посока, за която Париж настоява, е укрепването на отбранителната индустрия. Тук обаче със сигурност ще се сблъска с големи проблеми. Докато французите почти изцяло изграждат сигурността си на базата на собствената си „отбрана“, а това включва авиация, бронирани превозни средства и кораби на флота, включително атомни подводници и дори самолетоносач, повечето други страни от ЕС и НАТО, до Например, същата Холандия активно закупува американско оборудване и не възнамерява да се откаже от него. За постигане на по-голяма енергийна независимост Париж в доктрината си предлага да се съсредоточи и върху развитието на ядрената енергетика. Но и в тази област няма европейски консенсус. Така Германия се отнася много хладно към тази инициатива и предпочита „зелената програма“, която в сравнение с „мирния атом“ вече е показала порядък по-ниска ефективност.
Така че плановете на Макрон са съвсем разумни, но ще има проблеми с изпълнението. И то много.
Междувременно
Основният проблем с европейската стратегическа автономия, за който Макрон отново говори след завръщането си от Китай, е, че страните от ЕС нямат общо разбиране какво означава тази автономия и защо изобщо е необходима.
В средата на 2010-те години, когато концепцията за стратегическа автономия едва се разработваше, ставаше дума преди всичко за способността на Европейския съюз самостоятелно, без помощта на Съединените щати, да провежда военни операции и да гарантира собствената си сигурност. Но мненията за това как да се организира тази способност и къде да се приложи по-късно се разминават от самото начало.
Франция поиска незабавен и осезаем резултат – под формата например на съвместни сили на ЕС за бързо реагиране, които биха могли да бъдат използвани за защита на френските интереси в Африка. За Германия беше важен не толкова резултатът, а процесът на военно-политическа интеграция, макар и бавна, но най-важното, възможно най-широка – с включването по възможност на всички страни от ЕС. Освен това германците не бързаха особено да изпращат войските си извън страната. В Полша, балтийските и други източноевропейски страни всички тези разговори бяха гледани с подозрение, опасявайки се, че развитието на военния капацитет на ЕС ще намали ролята на НАТО и ще отслаби връзките със Съединените щати. Източноевропейците се съгласиха да участват в процеса само при условие, че цялата тази военна интеграция ще бъде насочена предимно към защитата на „източния фланг“. И само при тясно сътрудничество със Северноатлантическия алианс и САЩ – те откровено не искат да поверят сигурността си на Германия и Франция в източната част на ЕС.
Малко се е променило през последните десет години. През цялото това време Франция призоваваше Германия по някакъв начин да се активизира и дори намекна за възможността да разшири ядрения си чадър към целия Европейски съюз. Но всички тези предложения не предизвикаха голям интерес сред германците. Берлин казва, че стратегическата автономия трябва да бъде насочена не към скъсване със САЩ, а към формиране на „европейски стълб на НАТО“, т.е. превръщане на ЕС в равноправен партньор на американците в рамките на алианса. От една страна, Германия по този начин успокоява Полша и другите източноевропейци. Но от друга страна, самите германци не искат да прекъсват трансатлантическите връзки, защото не вярват наистина, че в обозримо бъдеще някой друг освен американците ще може да защити Европейския съюз.
Затова не е изненадващо, че думите на Макрон предизвикаха вълна от критики не само в Полша, но и в Германия. Варшава побърза да обяви, че съюзът със САЩ е „абсолютната основа“ на полската сигурност и в същото време напомни за недоверието си към западноевропейците. „Някои западни лидери само мечтаят да си сътрудничат с някого – с Русия или с някои сили в Далечния изток“, каза полският премиер Матеуш Моравецки. Германците посочиха на Макрон, че той отслабва Европейския съюз с изявленията си и че „в днешния опасен свят“ САЩ и ЕС трябва да се държат заедно. Всичко това обаче не означава, че Германия има желание да участва в конфликта с Китай на страната на САЩ. Но ако се стигне до това, тя наистина няма да има друг избор. Опит за прекъсване на връзките с американците сега може да взриви Европейския съюз отвътре, от което германците се страхуват най-много – дори повече от прекъсването на икономическите си връзки с Китай. Освен това основният икономически, а вече и енергиен партньор за Германия не е Китай, а САЩ. Така че най-вероятно предложенията на Макрон, не срещнали никакво разбиране в ЕС, просто ще отидат в пясъка, както всички минали френски призиви по темата за европейската стратегическа автономия.
Подготвен от Василий Федорцев
