За Бърбок това посещение в Китай е първото на сегашната й позиция. Но това е само една от причините пътуването на германския министър да привлече повишено внимание. Бърбок, подобно на своите другари от Зелената партия, не е с най-приятелската позиция към Пекин и в миналото е правила доста остри забележки относно китайската политика и германо-китайските отношения. Миналата есен Министерството на външните работи на Германия стана основният разработчик на новата германска стратегия спрямо Китай и още първият проект на този документ предизвика много негативна реакция от китайските власти. Новата стратегия, според изтичането на информация в медиите, определя Китай предимно като конкурент и системен съперник на Германия и ЕС, предлага да се увеличи значението на правата на човека в германо-китайските отношения и да се разширят отношенията на Берлин с Тайван. Вярно е, че по-късно, според същите изтичания в медиите, много от формулировките в документа бяха значително смекчени, но той все още не е официално публикуван и продължава да бъде в процес на разработка.
Освен това посещението на Бърбок очевидно ще се проведе на фона на последните изявления на Макрон – че европейците не трябва да бъдат водени от американците и да бъдат въвлечени в евентуален конфликт за Тайван, а вместо това трябва да увеличат своята „стратегическа автономия“, за да вземат положението на „третите полюси“ е някъде по средата между Вашингтон и Пекин. Речта на Макрон предизвика бурна и предимно негативна реакция на Запад, която все още не е стихнала. И сега германските медии се чудят дали Бърбок в Пекин публично се дистанцира от думите на френския президент или не.
Официално германското правителство не коментира по никакъв начин изявленията на Макрон, избягвайки въпросите на журналистите с фрази, че подобни коментари не са от неговата компетентност. Но сред политиците в Берлин тази тема вече е доста разгорещен дебат. Много хора са съгласни, че Европейският съюз трябва да има собствена позиция и да отстоява по-твърдо собствените си интереси. Но в същото време идеите на Макрон за по-голяма независимост на Европа от САЩ и равноотдалечеността между Пекин и Вашингтон не срещнаха особено разбиране.
От видните германски политици мнението на президента на Франция беше напълно подкрепено може би само от ръководителя на фракцията на ГСДП Ролф Мютцених, известен със своя пацифизъм. Според него Европейският съюз не трябва да действа като „придатък“ на САЩ в тихоокеанския регион и трябва да се положат всички усилия ЕС да не бъде въвлечен в конфликт с Китай. Но по този начин Мютцених си навлече критики от представители на другите две управляващи партии в Германия. „Европа не може и няма да остане настрана от тайванския въпрос. Трябва най-накрая да се отървем от нашата наивност към Китай и заедно с алианса на демокрациите да поддържаме основан на правила международен ред“, каза по-специално говорителят на външните политическа фракция на FDP в Бундестага Улрих Лехте. На свой ред лидерът на Зелените Омид Нурипур посочи на Муцених, че прави грешка, като противопоставя европейския суверенитет и трансатлантическото приятелство.
Йохан Вадефул, заместник-ръководител на опозиционната фракция на ХДС/ХСС в Бундестага, придружаващ Бърбок по време на пътуването, смята, че външният министър трябва ясно да изрази позицията на Германия относно Китай. Но самият той изглежда се съмнява, че това наистина ще бъде направено, тъй като в германското правителство няма консенсус по този въпрос. „Канцлерът и външният министър сега имат различни нотни листове пред себе си“, каза Уейдфул в интервю за телевизионния канал ARD. Всъщност тези разногласия между канцлера и шефа на външното министерство бяха отчасти отразени в споровете между представители на управляващите партии.
Самата Бърбок, преди да отлети за Тиендзин, направи доста двусмислено изявление. Според германския министър Германия не се интересува от икономическо скъсване с Китай и би искала да „балансира правилно“ бъдещите си отношения с него – като основен търговски партньор и глобален играч. Но дали Китай ще бъде партньор, конкурент или системен съперник на Германия зависи, както посочи Бърбок, само от самия Пекин. В същото време тя обяви намерението си да изрази по време на посещението си общата позиция на ЕС, че едностранна промяна на статуквото в Тайванския пролив е неприемлива. Предвид възможността за „ужасяващ“, както се изрази ръководителят на германското външно министерство, сценарий на военна ескалация в пролива, Германия трябва систематично да анализира рисковете от едностранна зависимост от Китай и да ги намали. В същото време Бърбок не забрави за правата на човека, както и за връзките с гражданското общество в Китай – те, за разлика от едностранната зависимост, тя, напротив, би искала да се разшири, ако е възможно.
„Искам да разбера по-добре курса на новото ръководство на Китай, включително предвид противоречията между политическия контрол и икономическата откритост“, каза Бърбок относно целта на посещението си. Но едва ли може да се очаква, че това пътуване по някакъв начин ще промени значително мнението на ръководителя на германското външно министерство. За разлика от Макрон и дори Шолц, тя очевидно вече има отдавна изградена позиция за перспективите на отношенията с Китай за Германия, ЕС и Запада като цяло. Освен това от Пекин Бърбок ще пътува първо до Южна Корея, а след това до Япония, за да обсъди отношенията с Китай вече в кръга на колегите си от Г7. И оценките, изразени на тази среща, явно ще имат по-голямо значение за Бърбок от това, което ще й бъде казано в Пекин.
