Те се наричат по различен начин – Седем спящи младежи, Седем младежи от Ефес , Седем свети младежи и др. Те са еднакво почитани в християнството и исляма.
Тези млади мъже са живели в град Ефес през 3-ти век след Христа, по време на жестоките преследвания на християните. Те са били „скрити“ християни. Всички били от благородни родове, а единият бил син на кмета на Ефес (HiddenTruth.site).
Когато римският император, Деций Траян, пристигнал в града, той заповядал на всички жители да предложат жертви на езическите богове, преди следващата възникваща война. Въпреки това, седем приятели категорично отказали да го направят.
Изненадващо,
те дори не били убити от него, а лишени от военните си колани и изпратени да
„мислят и променят убежденията си“. Младите мъже решили да отидат на доброволно
изгнание. Те напуснали града и се скрили в пещера в планината Охлон. Точното
местоположение на тази пещера все още не е известно.
За известно
време, младите мъже живеели в пещерата, но след това императорът се върнал и им
заповядал да се явят в съда, ако все още отказват да изпълнят заповедта му.
Младите мъже отишли и казали, че не се отказват от вярата си. И тогава, са
осъдени на ужасна смърт.
Младите
мъже били отведени в пещерата, в която се криели. Входът на пещерата бил
затрупан с камъни, така че те бавно да умират от глад и жажда. На входа е
поставена кутия с надписи, върху които е описано кой е затворен тук и за какви грехове.
Въпреки това, поради божествена намеса или нещо друго (по-долу ще разгледаме това по-подробно), младите мъже не умрели, но скоро един след друг заспали. Минали дни, месеци и години. Всички те спели и спели … И така, два века.
През 5-ти
век от нашата ера, се появил собственикът на земята, на която била планината
Охлон с пещерата. Той решил да започне изграждането на къща. За това наредил на
работниците си да премахнат входа на пещерата и да вземат камъните. Щом входът
на пещерата отново бил отворен, всичките седем младежи се събудили, сякаш не били
спали два века.
Нещо
повече, младите мъже дори не си спомняли как са били затворени в пещера. Скоро след
това, изпитали силен глад и изпратили един от тях, да отиде до града за хляб.
Когато той се приближил до Ефес (на латински: Ephesus), той се възхитил на това, което видял – вратите на града с изобразен християнски кръст. Времената на преследване на християните били свършили. Въпреки това, мъжът все още не разбирал какво става. Отишъл да купи хляб, за което платил с монета от времето на Деций Траян.
Веднага го
сграбчили и го обвинили, че е открил старо богатство и го е откраднал. Когато младежът
бил заведен при кмета, той разбрал, че въпросът е съвсем различен. Кметът пуснал
младия мъж.
Едва
тогава, близо до пещерата, била открита кутията със знаци, която описвала
всичко, което се е случило на седемте младежа.
Необходимо е да споменем още един детайл. През 5-ти век, се появили много „еретици“, които отричали, че мъртвите могат да бъдат възкресени от Господната воля. Те се съмнявали в чудесата, извършени от Исус и в самото възкресение на Исус Христос.
Те питали:
„Как може да има възкресение на мъртвите, ако след смъртта няма нито тяло, нито душа?“
Когато се
появили седемте младежа, които са лежали „мъртви“ или „спящи“ в пещерата в
продължение на два века, това се тълкувало от хората, което според тях
доказвало, че Бог съществува. Възкресението от мъртвите е възможно.
Четете още: Състоянието сомати на Хамбо Лама Итигелов опроверга всичко известно на науката (видео)
Скоро слухът
за чудото на седемте младежа се разпространил и в други градове. Император Теодосий II пристигнал в Ефес. Дълго време говорил
с младите мъже в пещера. След това, те му се поклонили и „заспали“ отново, или
умрели.
Пещерата
отново била затрупана. Било обявено, че младите мъже ще бъдат възкресени
следващия път пред Страшния съд.
В исляма
легендата за седемте младежи звучи подобно, само че с тях имало и куче.
Ако това е
истински случай, как бихме могли да си го обясним по логически начин, без да
прибягваме до божествена намеса? Може би младите мъже са изпаднали в летаргичен
сън? Това състояние е много подобно на смъртта. В историята има случаи, когато
човек, който е изпаднал в такъв сън, е бил объркан с мъртъв човек и е погребан.
Според някои източници, най-дългият летаргичен сън е бил 22 години, но този човек бил хранен редовно със сонда. Няма пациент изпаднал в летаргичен сън без храна и вода, който да е издържал жив толкова дълго.
Ами ако
метаболизмът на човешкото тяло е толкова забавен, че всички реакции в клетките
заспиват? Нещо подобно виждаме в научно-фантастичните филми, когато човек, по
време на дълги полети в Космоса, е поставен в анабиоза. За момента обаче, наука
се придържа само към изучаването на тази практика.
Но,
човешкото тяло е известно със своите изненади. То, само по себе си може да
попадне в подобно състояние при ниски температури.
През 2006
г., 35-годишният японец Мицутака Утикоси прекарва 24 дни без храна и вода, като
изпада в състояние, подобно на хибернация. Човекът изчезнал в планините, и
когато бил открит, метаболитният процес в тялото му бил почти спрял. Пулсът му бил
изчезнал, а телесната му температура достигала 22°C. Лекарите
предположили, че той е изпаднал в състояние на хипотермия в по-ранен етап. След
това, функциите на мозъка му се възстановили на 100 %.
Представете
си, че нещо подобно се е случило с тези млади мъже в пещерата. След понижаване
на температурата, от липса на свеж въздух и поради стрес, те попадат в
радикално продължителна анабиоза. Остават в това състояние докато в пещерата
нахлува свеж въздух, когато махат камъните от входа.
