Очаква се спирането на последния реактор малко преди полунощ в събота. Не е ясно кое от съоръженията – в Емсланд в северната провинция Долна Саксония, на площадката Изар 2 в Бавария или в Некарвестхайм в Баден-Вюртемберг в югозападната част на страната, ще бъде последното, което ще спре да работи. Това се случва около 62 години след като първата комерсиална атомна електроцентрала в Германия влезе в експлоатация. Операторите се подготвиха предварително за крайния срок. Мощността на реакторите постепенно ще намалява. След това генераторът ще бъде изключен от мрежата и реакторът ще спре напълно. Противниците на ядрената енергетика искат да отбележат това събитие с митинги в няколко града в страната, според германския вестник Tagesschau.
Междувременно политическият дебат за продължаването на работата на атомните електроцентрали в Германия все още не е приключил. Поддръжниците на ядрената енергия в страната твърдят, че тя осигурява надеждна, нисковъглеродна алтернатива на изкопаемите горива за производство на електроенергия. Критиците казват, че новите проекти са скъпи, често се забавят и причиняват екологични проблеми поради изхвърлянето на ядрени отпадъци.
Премиерът на Бавария Маркус Зьодер каза, че вярва в нова версия на ядрената енергия. „Усещаме тази голяма енергийна криза, имаме нужда от всяка частица енергия“, каза политикът от ХСС. Той отново призова атомната електроцентрала да бъде удължена от следващата зима или след следващите федерални избори. Да останем без ядрена енергия и да разчитаме на въглища е двоен стандарт, казва Седер. От друга страна, както отбелязва лидерът на Зелената партия Рикарда Ланг, отказът от ядрената енергия означава навлизане в ерата на възобновяемите енергийни източници. Дори нейните партньори в правителствената „светофарна коалиция“ призовават да не се изоставя напълно технологията. „Ядрената енергия трябва да има бъдеще в Германия дори след излизането й“, каза генералният секретар на FDP Биджан Джир-Сараи в интервю за информационната агенция dpa. Това включва разширяване на изследванията на термоядрения синтез и използване на възможностите, предлагани от по-новите и по-безопасни технологии за ядрено делене, каза той. А лидерът на либералите Кристиан Линднер смята, че три атомни централи трябва да останат в резерв и да не бъдат демонтирани. Но това се провали заради позицията на Зелените.
Миналата година Германия забави затварянето на три съоръжения, които осигуряваха около 6,5 процента от електроенергията на страната през 2022 г. Като цяло страната започна постепенно да премахва ядрената енергия преди повече от две десетилетия на фона на продължителна кампания срещу технологията, но през 2010 г. Ангела Меркел, тогава канцлер, обяви удължаване на живота на 17-те ядрени централи в страната. Тази политика беше бързо променена на следващата година, след като земетресение и цунами причиниха разтопяване на реакторите в ядрената централа Фукушима в Япония, което предизвика нови антиядрени протести и политическа решимост да се изостави технологията. Германия е затворила 16 реактора от 2003 г.
Прекъсванията този уикенд повдигнаха въпроси относно сигурността на енергийните доставки и перспективите за въглеродните емисии на Германия. Страната планира да затвори всички електроцентрали, захранвани с въглища, до 2038 г., като първата фаза на затваряне е планирана за 2030 г. Миналата година обаче Бундестагът одобри спешно законодателство, което ще отвори отново консервираните електроцентрали, работещи с въглища, за производство на електричество през следващите години. Стремежът за изграждане на повече терминали за внос на LNG също се ускори с началото на конфликта в Украйна.
През 2022 г. въглищата представляват малко над 30 процента от производството на електроенергия в Германия, вятърът – 22 процента, газът – 13 процента и слънчевата енергия – 10 процента. Биомасата, ядрената и водноелектрическата енергия съставляват по-голямата част от останалата част. Мозъчният тръст Ember е изчислил, че Германия и Полша ще станат двата най-големи производители на въглищна електроенергия в ЕС през 2030 г., като до този момент ще представляват повече от половината от емисиите на енергийния сектор на европейския блок.
