Така че повечето от компаниите, които възнамеряваха да участват, трябваше да коригират плановете си, за да вземат предвид тази планетарна непреодолима сила.
Общо около 2500 компании от 47 страни по света демонстрират най-разнообразното „летящо“ оборудване в павилионите на салона с площ от над 45 хиляди квадратни метра и на летището Le Bourget. И за граждански, и за военни цели. Трябва да се отбележи, че този път последните бяха повече от предишни години.
Французите разполагат с цялата линия на своите изтребители-бомбардировачи Rafale от 4-то поколение. Между другото, демонстрационни полети в този престижен салон започнаха с тях. Но обещаващият самолетен комплекс от шесто поколение FCAS / SCAF, върху който Dassault и Airbus работят заедно с германците и испанците, е представен само под формата на пълномащабно оформление, което е разбираемо. В края на краищата всички противоречия между партньорите все още не са напълно решени, стремейки се, както многократно се съобщава от местните медии, да „дърпат одеялото“ върху себе си, търсейки определени отстъпки и привилегии.
Въпреки това французите са много решени да доведат до завършване проекта за „бойния самолет на бъдещето“, за който, както обяви президентът Еманюел Макрон, в работата по него е участвала друга европейска държава – Белгия. Във всеки случай, при най-благоприятни условия, според експертите, комплексите FCAS / SCAF няма да застанат на бойно дежурство до средата на следващото десетилетие.
Но с дроновете, на които по очевидни причини сега е отделено специално място в Le Bourget, ситуацията е точно обратната. Има много такива проекти.
Така френската компания Turgis & Gaillard представи бойния БПЛА Aarok клас MALE („средновисочинен с голяма продължителност на полета“), който е пряк конкурент на американския MQ-9 Reaper. Този масивен самолет (тегло 5,5 тона) е в състояние да баражира във въздуха в продължение на 24 часа и да носи както разузнавателно оборудване, така и различни оръжейни системи с тегло до един и половина тона. Според създателите на Aarok производството може да започне още в края на следващата година, а доставките да започнат следващата. Очакваната цена, в зависимост от конфигурацията, ще бъде от 5 до 10 милиона евро, което е с порядък по-евтино от американския „жътвар“ (в обичайната версия MQ-9 Reaper „дърпа“ 30 милиона долара, а този, който се запозна с дълбините на Черно море миналия март, като се има предвид пълненето със сложно оборудване, всичките 65 милиона).
Подобен UAV – Eurodrone – беше изложен на салона от три авиокомпании наведнъж – Dassault, Airbus и Leonardo. Дължината му е 16 метра, а размахът на крилата е 30. Способен е да развива скорост до 500 км/ч и е в полет от 18 до 40 часа. Вярно е, че не е необходимо да се разчита на факта, че това устройство ще бъде на пазара в близко бъдеще. Първото копие, според производителите, може да бъде сглобено едва до края на 2026 г. и „ще бъде пуснато в продажба“ едва през 2028 г.
Друг дрон е Le Patroller. Разработка на френската компания Safran (известна със своите самолетни двигатели). Този „патрул“ ще бъде по-скромен (дължина 8,5 метра, полезен товар 210 килограма) и е предназначен за разузнавателни и други мисии в тактически формат. Радиусът на приложение е 180 километра. Характеристика е цифрова система за бойно използване във връзка с новите френски бойни машини на пехотата Jaguar и Griffon.
Друга особеност на Le Bourget 2023 е въздушното такси. За тях тази година беше отделено специално пространство – „Mobilité aérienne urbaine“ („Въздушна мобилност в градска среда“). В момента има около двеста такива проекта в света, но седем от най-модерните бяха представени на салона.
И, разбира се, един от тях е VoloCity на немската компания Volocopter. „Летящо такси“ е кръстоска между дрон и хеликоптер. Над покрива на кабината има дисковидна рамка с диаметър 11,3 метра. Разполага с 18 витла, оборудвани с електродвигатели. Зареждането им идва от девет батерии, специално проектирани за този случай.
Когато батериите са напълно заредени, Volocity е способен да лети на височина до 500 метра със скорост 110 км/ч и да носи товар с тегло 450 килограма на разстояние до 30 километра. Освен това, благодарение на електрическата тяга, устройството създава четири пъти по-малко шум от класически хеликоптер.
Важно е да се отбележи, че това въздушно такси вече направи първия си демонстрационен полет в рамките на настоящия салон, като по този начин показа, че, както вече беше обявено, може да се използва през следващата година за превоз на пътници по време на Олимпийските игри в Париж.
Заслужава да се отбележи също, че в Льо Бурже беше обърнато внимание на онези проекти в областта на гражданската авиация, които се ръководят, да кажем, от „дневния ред за околната среда“ – намаляване на емисиите на въглероден диоксид, използване на алтернативни източници на енергия. Пример за това е проектът Blue Spirit Aero Dragonfly. Говорим за четириместен самолет с дузина електрически мотори, работещи с водородни горивни клетки. Очаква се това „водно конче“ с крейсерска скорост от 230 км/ч да направи първия си тестов полет в края на следващата година и да влезе в пълна експлоатация през 2026 г. Компанията планира от 2030 г. да произвежда най-малко 120 такива „флаери“ годишно.
