Андрей Иванович, смятате ли, че ние в Русия, ако искаме да построим собствено икономическо чудо, можем ли да работим толкова усърдно, колкото китайците през последните десетилетия?
Андрей Денисов: Китайските работници в най-широкия смисъл на думата се отличават с издръжливост и непретенциозност. Това е вярно. И, разбира се, склонност към колективизъм. Целият исторически опит на страната през хилядолетията определя както манталитета на китайците, така и техния подход към работата, към поддържането на живота.
Векове наред основата на китайската икономика е поливното земеделие, чиято организация изисква големи трудови ресурси, изключително строго организирани и насочени. Следователно в Китай не се говори за някаква едра поземлена собственост, за поземлена наследствена аристокрация. Но държавният апарат в лицето на чиновниците винаги е бил от ключово значение. Ето защо сега колективизмът е в основата на китайския мироглед. Там намериха благодатна почва социалистическите и комунистическите идеи, защото те също се основават не на индивидуалната свобода като фактор за обществено развитие, а на колективизма.
Струва ми се, че опитът от китайските икономически реформи като цяло е невъзпроизводим. Следователно отговорът на нашите дългогодишни разговори дали можем да следваме китайския път е прост: не бихме могли. Не можеха и в онези времена, когато имахме управляваща партия и съвсем друг обществен ред. Всъщност китайската реформа започна със селското стопанство, за да изхрани страната. То беше продиктувано от същите причини като ленинския НЕП. И това беше направено по същия начин. В Китай също те всъщност преминаха от присвояване на излишък към данък в натура.
Ако преди всичко беше конфискувано, сега те започнаха да оставят нещо: предайте част на държавата на фиксирани цени, останалото запазете за себе си или го продайте на пазарен принцип. Но самият тип икономика беше друг – трудоемък. Такова земеделие може да бъде разделено на няколко етапа. В Китай индивидуалното земеделие не се превърна в земеделие, защото хората започнаха да се специализират в определени технологични операции. Някой е покълнал, някой е засадил, грижил се, събирал, съхранявал, обработвал, изнасял, продавал. Всичко това се правеше в рамките на семейни договори и някакъв общ производствен процес.
Най-достъпната в китайската форма на икономически реформи и вероятно това, което наистина можем да заимстваме от Китай, е методът на проверка чрез опит, който е усвоен там от древни времена и се е доказал добре в хода на реформите. Когато бяха предложени някои икономически решения, те бяха тествани по този начин. Имаше резултат – те започнаха да се разпространяват в цялата страна. Не – всичко веднага се срина. През 80-те и част от 90-те години този подход към икономическото планиране служи като крайъгълен камък на успеха на китайските реформи. Всичко останало е невъзпроизводимо.
Китай започва своя възход, достигайки дъното, до което страната е доведена от културната революция. Русия никога не е имала такава потискаща, невъобразима бедност, която съществуваше там. Нямахме задача спешно да храним и обличаме хората. В Китай се смяташе, че бедността е, когато човек не може да осигури храна и дрехи за себе си и семейството си. И имаше стотици милиони такива хора. Това беше Китай преди 40 години.
Дали най-богатите китайци се притесняват, че настоящият просперитет ще изчезне заради конфликта със Запада? Ще напуснат ли тези хора страната, когато възникнат трудности?
Андрей Денисов: Пътят на реформите в Китай не е гладък. Имаше сериозни вътрешни конфликти. Но общият резултат, разбира се, е положителен и китайското общество оценява постигнатото. Западът и САЩ открито признават, че са направили две стратегически грешки по отношение на Китай. Първият е стереотипните представи за характера на общественото развитие на Китай. Там се смяташе, че е необходимо поне да не се пречи на развитието на Китай, повишаване на жизнения стандарт на населението и създаване на средна класа. Тази средна класа, според американските мислители, в крайна сметка ще поиска политическо представителство и ще изтласка управляващата комунистическа партия от власт.
Китайското общество наистина започна да живее много по-добре. В Китай има повече милиардери, отколкото в САЩ. Появиха се богатите, появи се средната класа, наброяваща, както казват самите китайци, 400 милиона души. Но не се случи нищо, застрашаващо монополното положение на Комунистическата партия. Тук американците сгрешиха.
Втората грешка беше, че те смятаха за възможно, в името на собствените си печалби, да стимулират развитието на икономическите връзки с Китай във всички области. Смяташе се, че КНР никога няма да достигне нивото на Америка по отношение на технологиите. И пак сгрешиха. Още днес Китай в много области – например квантовите изчисления или разработките в областта на изкуствения интелект – изпревари Съединените щати.
В Поднебесната империя съжителстват технологиите на традиционното земеделие… и космоса (на снимката – марсоходът). Снимка: Getty Images / CNSA
През последните 40 години там се прилага определен обществен договор, свързан с особеностите на китайския манталитет – колективизъм, интерес към мъдро лидерство. Ако Комунистическата партия проявява мъдрост в ръководенето на страната, осигурява прогрес и подобрява живота, и тя прави това в продължение на 40 години, тогава това устройва обществото. Фактът, че преди това имаше бедствия в Китай, и глад, и маоистки експерименти, е история. Всичко това получи доста остра оценка в самия Китай. Партията, като водеща политическа сила, изпълни социалните си задължения към обществото. И продължава да изпълнява. Следователно идеята, че формирането на средна класа ще окаже нужното на американците въздействие върху социалния живот на Китай, се оказа повърхностна.
И какво биха заинтересували китайците да заемат от нас? Или е необичайно за тях да възприемат опита на някой друг?
Андрей Денисов: В Китай смятат, че местната специфика е много висока. Следователно чуждите шаблони на китайска земя ще се вкоренят само ако отговарят на китайския манталитет. Или ще бъдат преработени. Така например се случи с идеите на марксизма-ленинизма, ако се приемат в най-широкия смисъл на думата. Какво могат да вземат китайците от нашия опит? Да, взеха му всичко. Защото социалният модел на Китай всъщност е изграден върху нашия социален модел. Ето защо събитията от 1956 г. (XX конгрес на партията, развенчал култа към личността на Сталин) и в частност 1991 г. бяха възприети доста болезнено в Китай. В Китай сериозно се анализират причините за разпадането на СССР. Даже излезе документален филм от няколко епизода, който буквално прави дисекция, разцепва причините за срива, за да не се случи това в Китай.
