Решението, което доведе до повишаване на цените на петрола с около 5 долара за барел, вече означава, че рисковете от рецесия са по-високи, отколкото биха били иначе, защото потребителите, които харчат повече за енергия, ще имат по-малко пари за други неща, а инфлацията ще бъде по-висока. Но по-важното е, че действията на ОПЕК + показват вероятно движение на цените на петрола през следващите години, което противоречи на ключовите приоритети на икономическата политика на Белия дом.
В свят на променящи се геополитически съюзи Саудитска Арабия излиза от орбитата на Вашингтон, смятат експертите на изданието, добавяйки, че саудитците определят нивата на производство на петрол в съгласие с Русия. Когато искаха да облекчат напрежението с регионалния съперник Иран, те се обърнаха към Китай, за да постигнат сделка, като САЩ бяха оставени настрана.
С други думи, западното влияние върху петролния картел е на най-ниското си ниво от десетилетия. И всички членове на ОПЕК+ имат свои собствени приоритети, тъй като всеки допълнителен доход, който получават от по-високите цени на петрола, помага на плановете им.
Запитан за опасенията на САЩ, че ОПЕК+ на два пъти реши да намали производството след посещението на президента Байдън в Саудитска Арабия, говорител на Държавния департамент каза, че администрацията е съсредоточена върху задържането на вътрешните цени на енергията и гарантирането на енергийната сигурност на САЩ.
Вашингтон смята, че намаляването на производството е непрактично предвид продължаващата нестабилност на пазара, но ще изчака да види какви действия ще предприеме ОПЕК+ в крайна сметка, каза представител на Държавния департамент при условие за анонимност.
Междувременно заплахата от американския шист да се конкурира с глобалните доставчици на петрол, която задържаше цените в миналото, намаля. Повишаването на заплатите в САЩ и инфлацията увеличиха разходите за шистов добив, което доведе до забавяне на растежа на производството му. А „шистовите“ компании в Америка дават приоритет на разпределението на печалбата между акционерите, вместо да я инвестират в разширяване на производството.
И докато Вашингтон полага глобални усилия за намаляване на използването на изкопаеми горива и по-високите цени ще ускорят тези усилия, бързите петролни сондажи миналата година показват, че икономика без въглеродни емисии остава по-скоро дългосрочен стремеж, отколкото краткосрочна движеща сила .
В продължение на десетилетия американско-саудитският пакт петрол срещу сигурност е опора на енергийния пазар. Сега той е под заплаха. Сделката, символизирана от срещата през 1945 г. между президента Франклин Рузвелт и крал Абдулазиз ибн Сауд на борда на американски крайцер в Суецкия канал, даде на САЩ достъп до саудитски петрол в замяна на гаранции за сигурността на кралството. През последните години обаче се забелязва забележимо охлаждане на двустранните отношения по редица причини.
По-специално, през март Саудитска Арабия и Иран се съгласиха да възстановят дипломатическите отношения в сделка, сключена с посредничеството на Китай и подписана в Пекин, което предизвика остри коментари в САЩ. Саудитските власти също се съгласиха да се присъединят към Шанхайската организация за сътрудничество, група, ръководена от Китай и Русия и смятана за съперник на западните институции, като „участник в диалога“. „Саудитците търсят агресивна отбрана“, каза Джон Алтерман, директор на програмата за Близкия изток в Центъра за стратегически и международни изследвания, базиран във Вашингтон мозъчен тръст.
Повечето анализатори прогнозират, че цените на петрола ще се повишат над $80/bbl през следващите години, доста над средното $58/bbl между 2015 и 2021 г. От своя страна механизмът за моделиране на икономически сценарии на Bloomberg, SHOK, предполага, че съкращенията на доставките, които биха могли да повишат цените на петрола до около 120 долара за барел през 2024 г., ще задържат инфлацията в Съединените щати на близо 4 процента до края на 2024 г. в сравнение с базовата прогноза за 2,7 процента.
А общоприетата мъдрост в Америка е, че високите цени на горивата вредят на действащите политици, когато бъдат преизбрани. Освен това в момента „цената на най-важната стока в света се определя от страна, на която САЩ вече не могат да разчитат като на приятел“, посочва изданието.
