Covid-19 пренареди живота в родопското село Боровица.
Местните отделят повече време за семействата си и за ремонти вкъщи. Много от младите хора се завърнаха от чужбина. Проблемът е, че в района няма работа. Липсват инвестиции, доходите са ниски, инфраструктурата е лоша.
Във втория ден от националния локдаун животът в селото е притихнал. Навън е студено и повечето местни жители са край печките. Кръчмата не работи. Рядко се виждат пуснати на паша домашни животни. Хората обаче вече са свикнали пандемията да ги затваря по домовете, казва кметицата Айсел Мехмед.
Пандемията е върнала обратно и младежи, които от години работят в чужбина. Но освен чистият въздух и екологичната храна, за тях други плюсове няма. Повече от 8 месеца те са без работа. Не търсете тук млади хора, няма ги, само ние сме – пенсионерите, казва Садула Муса. Разказва, че селото се препитава само с отглеждането на животни.
Лошото състояние на пътя между Боровица и Русалско се оказва най-големият проблем за местните хора. Разстоянието е около 18 километра, но се пътува дълго и трудно. Шосето следва извивките на планината, а под него тече река Арда. На места няма мантинели. В тези условия всеки ден пътува Севинч Изет от Русалско. Синът ѝ е първокласник и учи в Боровица. Тръгват и се прибират по тъмно. Сега Севинч е доволна. Училището е затворено и синът ѝ е вкъщи. Не се налага да пътува. Дори успява да му приготви топла закуска. Но когато забраните паднат, тя ще потегли отново. Разбитият път е проблем и за туристите, казва кметицата.
Туристи идват от София, Пловдив, Варна. Разглеждат меандрите на Арда и една от местните атракции – моста край село Сушево. Заради въведения нов локдаун посещенията са спрели. Хората в Боровица се надяват с настъпването на пролетта вирусът да си отиде, времето да се затопли и животът в селото отново да се върне.
Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.
