Д-р Велислав Георгиев завършва Медицинска академия – София през 1993 г. Работи като общопрактикуващ лекар от 1995 г. От 2003 г. насочва интересите си към науката диететика и диетология, клинична хомеопатия и аюрведа.
Има призната медицинска специалност по “Хранене и диететика“, като специализира в Медицински университет – София, Катедра “Хигиена, медицинска екология и хранене“.
Завършва двугодишен курс за лекари по Клинична хомеопатия към Центъра за обучение и практикуване на Клинична хомеопатия – София и приравнен изпит с диплом от Centre d’Enseignement et de Developpement de l’Hоmeopathie – PARIS, FRANCE/Париж – Франция/.
Има индивидуално обучение и курсове по Аюрведа – аюрведично хранене в Бангалор, Индия, в Германия и България. Приложение в практиката при изготвяне на индивидуални хранителни режими относно препоръчани храни и добре съвместими храни.Член е на управителния съвет на Българското дружество по Хранене и Диететика .
В лекарската си практиката прилага методите на холистичната и функционална медицина, изготвя индивидуални хранителни режими за лечение на метаболитни заболявания, затлъстяване, диабет тип 2, метаболитен синдром, хиперлипидемии, артериална хипертония, хиперурикемия и подагра, хранителни разстройства. Лечебно хранене при стомашно – чревни, чернодробни заболявания, онкологични заболявания, хронична бъбречна недостатъчност, заболявния на сърдечно и съдовата система и др.
– Д-р Георгиев, какво е характерно за инсулиновата резистентност, на какво се дължи и какви рискове крие този здравословен проблем?
– Инсулиновата резистентност е съотношение между стойностите на кръвната захар и нивото на инсулина в кръвната плазма. Клетките в нашето тяло се хранят основно с глюкоза и мазнини. Мазнините преминават клетъчната стена посредством дифузия, а глюкозата влиза в клетките посредством хормона инсулин.
Когато измерим нивото на хормона инсулин в кръвната плазма и установим, че то е повишено, казваме, че клетките са резистентни към инсулина, а това състояние определяме като инсулинова резистентност. Глюкозата остава извън клетките, а по механизма на обратната връзка централната нервна система изпраща сигнали до панкреаса да повиши синтезата на инсулин. Причината това да се случва е, че клетките вече са се нахранили и са „сити“, а ние продължаваме да им даваме още храна.
В клиничните лаборатории инсулиновата резистентност се обозначава като HOMA-IR. Стойност над 2,5 е рискова, а над 5 високорискова за развитие на диабет тип 2. Инсулиновата резистентност предразполага за развитието на диабет тип 2 или е състояние на предиабет.
Моята практика показва, че всички възрастни хора със затлъстяване имат развита в една или друга степен инсулинова резистентност. Много често този проблем е свързан с повишени стойности на холестерола и неправилно съотношение в нивата на „добрия“ и „лошия“ холестерол. Това състояние се нарича дислипидемия и при него стойностите на „добрия“ холестерол HDL са понижени, а стойностите на „лошия“ холестерол LDL са повишени. То също повишава риска от сърдечносъдови инциденти – инфаркт или инсулт.
и във Фейсбук/media/source/202303/1678270207_09_d_r_georgiev.jpg“ title=“undefined“>
Д-р Велислав Георгиев
– Кои са най-типичните симптоми, даващи сигнали, че човек вероятно развива такова увреждане по отношение чувствителността на клетките към инсулина?
– Развитието на инсулинова резистентност протича безсимптомно, както и развитието на диабет тип 2. При диабета обаче има някои симптоми, които могат да останат незабелязани, като пресъхване на устата, често уриниране. Най-често диабет се открива при профилактични прегледи с установяване на високи стойности на кръвната захар.
Понякога се открива късно, когато вече констатираме усложненията – ретинопатия, нефропатия, диабетно стъпало, протеинурия и т.н. Затова трябва да се правят профилактични изследвания, за да се диагностицира инсулинова резистентност своевременно и да се пристъпи към лечение с медикаменти и редукция на теглото.
Пак казвам – не съм срещал възрастен човек със затлъстяване, който да няма инсулинова резистентност. Всъщност може да се каже, че симптоматиката за развитие на инсулинова резистентност е видима, защото е пряко свързана със затлъстяването.
– Могат ли определени храни да облекчат това състояние, или напротив – да го влошат?
– Инсулиновата резистентност се повлиява благоприятно от намаляване консумацията на храни с висока енергийна плътност или по-просто казано, висококалоричните храни. Това са сладките храни и мазнините, най-често от животински произход.
Появата на инсулинова резистентност не е пряко свързана с консумацията на сладки храни. Това може да бъде първопричината, но има хора, които имат високостепенна инсулинова резистентност при силно намалена консумацията на сладки храни и хляб, а основна консумация на месо. Тоест инсулиновата резистентност се дължи на повишен общ енергиен прием и не е задължително да бъде предизвикана от висока консумация на въглехидратни храни.
Деветдесет процента от хората, които не са болни от диабет, но имат високи нива на инсулинова резистентост, могат да бъдат излекувани с медикаменти, редукция на теглото и промяна в хранителните навици.
– Какви основни правила по отношение на диетата е нужно да се спазват при наличие на инсулинова резистентност?
– Относно хранителните навици трябва да знаем, че е важно да се храним по едно и също време – в обичайните часове за хранене, да не пропускаме хранене и да не вечеряме късно. Особено важно е да не се храним през нощта. Трябва да пием достатъчно вода – по 30-40 мл/на килограм телесно тегло, а също да консумираме ежедневно плодове и зеленчуци. Това са универсални препоръки и важат за всички хора, които искат да намалят стойностите на придобита вече инсулинова резистентност.
Редукцията на тегло се случва, когато човекът е готов за промяна в хранителните навици и спазва индивидуален хранителен режим, докато постигне нормално тегло за неговия пол, ръст и възраст. Често ме питат да кажа каква диета трябва да се спазва, за да отслабне човек. За съжаление няма универсална диета, ако имаше всички хора щяха да са слаби и здрави. Изготвянето на индивидуален хранителен режим и неговото спазване е основен метод за лечение на инсулинова резистентност.
