Доц. д-р Вера Карамфилова, д.м., завършва медицина през 1994 г. във ВМИ-София.
Работи последователно като ординатор, асистент, главен асистент и доцент към Катедрата по вътрешни болести на МФ и МУ-София, Клиника по ендокринология и болести на обмяната на база УМБАЛ „Александровска“. Придобива специалности по вътрешни болести (2000 г.) и ендокринология и болести на обмяната (2004 г.). Има защитена дисертация (PhD) на тема „Нови биохимични и генетични маркери при неалкохолна стеатозна болест със затлъстяване и предиабет“ (2020 г.).
Основните й научни интереси са в областта на метаболитния синдром, затлъстяването, неалкохолната чернодробна стеатозна болест, предиабет и захарен диабет, щитовидна жлеза, сексуална медицина.
Разговаряме с д-р Вера Карамфилова за лечението на масовите напоследък заболявания на щитовидната жлеза.
– Доц. Карамфилова, преди Световния ден за борба с болестите на щитовидната жлеза – 25 май да поговорим първо, за тежестта на заболяванията на този орган в ендокринната патология.
– Заболяванията на щитовидната жлеза са едни от най-честите в ендокринната патология, които могат да засегнат както детската и по-младата възраст, така и напредналата, с известен превес при жените. Най-общо, те включват заболявания с повишена или намалена функция (хипертиреоидизъм или хипотиреоидизъм), различни видове възпаление на щитовидната жлеза – т.нар. тиреоидити, в това число и тиреоидитът на Хашимото, който е много чест, заболявания свързани с йоден дефицит (ендемична гуша), различни видове карциноми и т.н.
По отношение на профилактиката, тя се препоръчва при определени групи, в това число при бременните жени, такива с наследствена обремененост за щитовидни заболявания, новородените, които подлежат на т.нар. неонатален скрининг, който е задължителен и е въведен в България от 1993 г. Провежда се с изследване на хормона ТSH до 5-я ден след раждането, което е изключително важно за ранната диагноза на вродения хипотиреоидизъм и съответно, за навременното му лечение.
Едно от предимствата на здравеопазването у нас е бързият и лесен достъп до специалисти, в това число и до ендокринолози, където всеки желаещ, с или без оплаквания, може да бъде прегледан. Диагностиката на щитовидната жлеза изисква преглед, изследване на специфични хормони и антитела, както и ехографско изследване. Това са първите стъпки, които се предприемат и които са много информативни за наличие на щитовидно заболяване.
Разбира се, по-нататък, според поставената диагноза и ако е необходимо, се извършват и допълнителни високоспециализирани изследвания. Що се касае до лечението на тиреоидните заболявания, ние работим по международно приети ръководства и препоръките за добра клинична практика на Българското дружество по ендокринология, но трябва да се подчертае, че всеки пациент е индивидуален. Заболяванията не протичат еднакво при всички и именно тук се проявява изкуството в медицината, базирано на опита и познанията на лекаря.
– Увеличават ли се тиреоидитните заболявания в България?
– Тиреоидните заболявания се увеличават не само в България, а и по целия свят. Това е свързано с комплексни фактори, в това число, увеличеното ниво на стрес, замърсяването на околната среда, на въздуха, водата, почвата, тютюнопушенето и т.н. Използването на много пестициди, които, попадайки в човешкия организъм с храната, могат да нарушат образуването на щитовидни хормони. Всички изброени фактори могат също така да отключат и някои автоимунни заболявания.
Болестта на Хашимото е такъв пример, като едно от най-честите автоимунни заболявания. Допреди 20 години рядко се откриваше при мъжете, като сега все по-често го диагностицираме и при тях. Разбира се, не трябва да се забравя и ролята на генетичните фактори, които имат силно влияние, но най-често в комбинация с изброените условия от околната среда.
Не на последно място, за повишените случаи на щитовидни заболявания значение има и по-честото изследване на пациентите, които се насочват от други специалисти и от общопрактикуващите лекари. Някои заболявания се откриват съвсем случайно, без наличие на характерни симптоми, като отново стигаме до ролята на профилактиката.
– Кои са ендемичните райони в страната с повишена честота на заболяванията на щитовидната жлеза?
– За ендемични райони се приемат тези, които са бедни на йод. Той е основен елемент в структурата на щитовидните хормони и когато имаме т.нар. йоден дефицит, могат да се отключат редица нарушения. Това зависи от тежестта на йодния дефицит, продължителността на въздействие, както и от възрастовия период.
Най-чувствителни са бременните, бебетата по време на вътреутробното развитие, както и периодът след раждането. Йод-дефицитните заболявания са световен проблем. В България за ендемични райони се считат планинските и полупланинските места, като това е част от Балканския ендемичен район.
и във Фейсбук/media/source/202305/1684747878_12_02.jpg“ title=“undefined“>
Приемът на йод се осигурява от храната в 90% и 10% – от водата. Храни, богати на йод, са месото, рибата, яйцата, млечните продукти. Ниско или безбелтъчно хранене, прием на някои медикаменти, тютюнопушенето и др. могат да нарушат обмяната на йода и да доведат до йод-дефицитни заболявания.
Най-често това е ендемичната гуша, т.е. увеличението на щитовидната жлеза, което може да засегне цялата жлеза или да бъде под формата на възли – т.нар. нодозна гуша. Като усложнение могат да се развият възпалителни процеси, намалена функция на щитовидната жлеза, кистозни промени и т.н. Злокачествените образувания на щитовидната жлеза са 2 до 4 пъти по-чести в ендемичните райони.
Въвеждането на йодната профилактика с йодирането на готварската сол още през петдесетте години на миналия век доведе до значително намаляване на йод-дефицитните заболявания, включително и у нас. Наблюдава се обаче, негативна тенденция с използването на различни други продукти, като хималайска и други видове сол, което се очаква да увеличи заболеваемостта.
– В кои случаи се предписва ултразвук на щитовидната жлеза? Какви нарушения може да се открият с негова помощ?
– Ехографското изследване на щитовидната жлеза е вече рутинна практика и широкодостъпен метод в диагностиката на щитовидните заболявания. С негова помощ се изобразяват всички промени в щитовидната жлеза както при автоимунните заболявания, така и при нодозните промени. Много точно могат да бъдат описани размери, кръвоснабдяване, възпалителни промени и т.н.
Под ехографски контрол се извършват и инвазивните процедури, като тънкоиглената биопсия. Ултразвук се препоръчва както при наличие на характерни оплаквания, така също и при профилактични изследвания на щитовидната жлеза.
– Какви са причините за образуването на възли в щитовидната жлеза?
– Причините за образуването на възли в щитовидната жлеза не са достатъчно изяснени, но за рискови фактори се считат ендемичните йод-дефицитни райони, за които стана дума, както и фамилна, генетична обремененост. Болестта на Хашимото, която протича с автоимунно възпаление на щитовидната жлеза, може да доведе до нодозна или псевдонодозна трансформация на жлезата.
Това често е свързано с намалена активност на щитовидната жлеза – хипотиреоидизъм. Тиреоидитът на Хашимото може да се съчетае и с различни видове тумори на щитовидната жлеза, включително и с някои карциноми. По статистически данни съчетанието на тиреоидит на Хашимото с различни тумори се среща в 2-3% от случаите.
– Кой е най-често срещаният ендокринен карцином?
– Тиреоидният карцином се открива в около 5% от възлите на щитовидната жлеза и е най-честият ендокринен карцином. Най-разпространеният хистологичен вариант е папиларният карцином, който при адекватно лечение има висока преживяемост, въпреки риска от рецидив. Среща се по-често при жените, като честотата му нараства между 30-60 години. Всички ехографски характеристики са само насочващи към диагнозата, като диагностичната стойност се повишава значително след провеждането на тънкоиглена биопсия.
Препоръките сочат, че всеки възел с размери над 1 см е редно да бъде биопсиран. Разбира се, и при наличие на други специфични черти. Някои фактори увеличават риска от карцином на щитовидната жлеза, като фамилна анамнеза за това заболяване или други видове рак, млада възраст (под 30 г.) или по-възрастни (над 60 г.), мъжки пол, радиационно излагане, особено в областта на главата и шията.
Възел, който е голям и твърд или причинява болка или дискомфорт, е съмнителен за злокачествен и трябва обстойно да се изследва. В нашата клиника по ендокринология към УМБАЛ „Александровска”, като високоспециализирана, се приемат пациенти от цялата страна, където се извършват такива изследвания, включително и биопсия на щитовидната жлеза.
– Кои възли на щитовидната жлеза имат склонност да се израждат, т.е., от доброкачествени да станат злокачествени? Има ли образно-диагностични методи, които да ни дадат точна информация за това?
– Трудно е да се каже кой възел би могъл да се превърне в злокачествен. Понякога дори цитологичната диагноза не е категорична, когато се биопсира даден възел. Съществуват индиректни ехографски белези при проследяването на тези пациенти, които насочват към малигнена трансформация, когато установим нарастване на възела за един кратък период от време при контролните изследвания, промяна в неговата форма, структура и т.н.
Ето защо, още при първата ни среща с такъв пациент, при наличие на съмнение, той трябва да бъде биопсиран и проследяван по-нататък във времето.
и във Фейсбук/media/source/202305/1684747877_12_01.jpg“ title=“undefined“>
– Какви рискове поемат хората, които отлагат с години операция при проблеми с щитовидната жлеза?
– Със съвременните диагностични методи, включително и масовото използване на ехографските апарати, през последните години значително намаляха случаите, които се лекуват оперативно. В недалечното минало например почти всички възли на щитовидната жлеза се оперираха. Сега това не е така, като смело мога да кажа, поне за нашата клиника, че се прави много прецизен подбор и контрол на тези пациенти, които подлежат на операция.
Това е от голямо значение, тъй като се избягват редица оперативни усложнения, включително хипотиреоидизъм, хипопаратиреоидизъм, проблеми с гласа и т.н. Разбира се, хирургията на щитовидната жлеза намира своето място и понякога е неизбежно това лечение, но се прави изключително точно и целенасочено. След провеждането на такова лечение, пациентите задължително се наблюдават от ендокринолог.
– Вярно ли е, че проблемите с щитовидната жлеза пряко влияят на настроението на човек?
– Хормоните на щитовидната жлеза оказват директно действие чрез свързване със специфични рецептори, разположени в почти всички клетки и тъкани на организма, като това включва участие в метаболизма на тези клетки, развитието и функцията на редица органи и системи – мозък, скелет, сърце, кръвотворен апарат, другите ендокринни жлези и т.н. Освен това те имат и индиректен ефект чрез потенциране действието на редица стресови хормони, като катехоламините адреналин и норадреналин.
За правилното функциониране на останалите ендокринни жлези нормалната функция на щитовидната жлеза е от изключително важно значение. Когато е налице понижена или повишена функция на щитовидната жлеза, това води до редица други отклонения, свързани с ендокринната система, като нарушен менструален цикъл при жените, хипогонадизъм при мъжете, нарушава се нормалната хормонална синтеза на надбъбречните жлези, инсулинова резистентност и т.н.
Едни от най-ранните прояви при хипо- или хиперфункция на щитовидната жлеза са от страна на нервната система и психо-емоционалната сфера. За хиперфункцията на щитовидната жлеза, каквато е Базедовата болест, е много характерно нервно-психическата свръхвъзбудимост, вегетативната лабилност, безсънието, неспокойствие, тревожност, лабилност на настроението, депресии или прояви на агресивност в поведението при по-тежките случаи. Това се дължи на сложни промени и процеси в централна нервна система, свързани с промяна в нивата на редица невротрансмитери, като допамин, серотонин и много други.
Обратно, при намалена функция (хипотиреоидизъм) е характерно забавяне на всички мозъчни функции, намаляване на паметовите възможности, симптоми на депресия, нарушение на съня, безсъние или сънливост и т.н. При нелекуване на тези пациенти може да се стигне до тежки неврологични симптоми, включително и до коматозно състояние. Неврологичните и психичните симптоми са само част от богатата клинична картина при тези пациенти, което е свързано и със сравнително навременната диагноза и ранното лечение, преди настъпването на тежките, животозастрашаващи усложнения.
– Какво трябва да знае всеки, за да се предпази от заболяване на щитовидната жлеза?
– Като превенция на заболяванията на щитовидната жлеза, колкото и тривиално да звучи, много е важно да се стремим да се храним здравословно, да се търсят чисти храни, да се спре тютюнопушенето, да отделяме време за почивка сред природата, да спортуваме, да се стараем да намалим стреса. При наличие на наследственост за заболявания на щитовидната жлеза, както и в началото на бременността, профилактичните прегледи са много важни. Не се препоръчва допълнителен прием на йод, като профилактиката се извършва с йодирането на солта, както и с пълноценното хранене.
Необходими ли са витамини и какви?
„Витамините са от изключително важно значение за нормалната функция на щитовидната жлеза. Доказана е ролята на витамин D, витамин А, витамини от група В, както и някои микроелементи, като селен, цинк и др. в синтезата на щитовидните хормони, както и за основния регулиращ хормон ТSH.
За нормалната функция на щитовидната жлеза се препоръчва набавянето на тези витамини и микроелементи да става чрез храната, с едно здравословно и балансирано хранене. Витамин D, освен като фактор, необходим за костното здраве, е и имуномодулатор, който има много важно значение при автоимунните заболявания на щитовидната жлеза.
Препоръчва се суплементация с витамин D при всички хора с установени ниски нива. Що се отнася до селенът, той е незаменим микроелемен, с антиоксидантни и противовъзпалителни действия в човешкия организъм. Щитовидната жлеза е един от органите с най-голямо съдържание на селен, който участва в синтеза на щитовидните хормони. Намира се в почвата и водата, като попада в човешкия организъм чрез консумация на зеленчуци, плодове, риба, месо, както и чрез водата.
Има доказателства, че добавянето на селен би могло да повлияе имунологичната активност при автоимунните тиреоидни заболявания, като тиреоидита на Хашимото, който е най-честата причина за намалена функция на щитовидната жлеза, както и при Базедовата болест, протичаща с хиперфункция и да подобри очните прояви при тиреоид-асоциираната офталмопатия. Разбира се, всичко това трябва да става по преценка на ендокринолог, тъй като и предозирането крие своите рискове“, обясни лекарят.
Милена ВАСИЛЕВА
