Седем други политически сили също влязоха в парламента: левите републиканци на Каталуния (1,89 процента и 7 места), Заедно за Каталуния (1,6 процента и 7 места), Билда (1,36 процента и 6 места), Баската националистическа партия (1,12 процента и 5 места), Националистическият блок на Галисия (0,62 процента и 1 място), Коалицията на Канарските острови (0,46 процента и 1 se at) и Съюз на наварския народ (0,21 процента и 1 място). Други четири политически сили, участвали в изборите, не успяха да влязат в законодателния орган.
Въпреки че Народната партия спечели убедителна победа, заемайки първо място в 40 от 52 провинции, този резултат не е достатъчен, за да може сама да състави правителство. А това означава, че е време за преговори и изграждане на коалиция. Консерваторите трябва да постигнат подкрепа за програмата си от поне 176 депутати (от 350). Дори и да се коалират с крайната десница, те заедно ще получат само 169 места и затова се нуждаят от гласовете на регионалните сили, които са си пробили път в парламента. Според анализатори десните могат да спечелят представителите на Коалицията на Канарските острови и Съюза на народа на Навара, тоест да си осигурят още два гласа.
Интересното е, че с този резултат лидерът на социалистите, който зае второ място, премиерът Педро Санчес, има добри шансове да остане на власт в Испания. PSOE, въпреки че този път загуби победата, си осигури още по-голяма подкрепа от избирателите, отколкото на предишните избори (31,6% от гласовете срещу 27,99%). В съюз с лявото движение Sumar Санчес може да разчита на гласовете на 153 депутати, когато се определи кой точно ще стане новият ръководител на правителството. Според политолозите социалистите могат да спечелят и представители на левите републиканци на Каталуния, Bilda, Баската националистическа партия и Галисийския националистически блок (както беше през 2019 г.). Ако преговорите с тях са успешни, левицата ще може да разчита на гласовете на 172-ма депутати, което е по-малко от половината от общия брой на членовете на долната камара, но все пак с един повече от десните сили.
Така политическото бъдеще на Испания е в ръцете на представители на редица националистически движения, преди всичко баските и каталунските. Експертите открояват партията „Заедно за Каталуния“, чийто неформален лидер е бившият шеф на генералитета Карлес Пучдемон, който се укрива от испанските власти в Белгия. Тази политическа сила е в опозиция на социалистите през последните четири години. По време на предизборната кампания нейни представители твърдяха, че няма да подкрепят и консерваторите. И промяна в позицията на „Заедно за Каталуния“ може да окаже значително влияние върху това кой ще стане новият премиер.
Според установения график парламентът трябва да бъде сформиран до 17 август, както долната, така и горната камара (между другото, представители на Народната партия спечелиха мнозинството от местата в Сената). След това крал Филип VI ще проведе срещи с лидерите на най-големите сили, ще обсъди с тях перспективите за формиране на правителство. А още през септември самият парламент ще започне дебати кой ще стане новият премиер. Ако някой от претендентите успее да спечели подкрепата на 176 депутати, решението ще се вземе след първия тур, което обаче е малко вероятно. В противен случай на парламентаристите се дават 47 дни от момента на първото гласуване, за да вземат решение (тук кандидатът се нуждае от подкрепата на обикновено мнозинство). Ако след този период депутатите все още не могат да вземат решение за кандидатурата на ръководител на правителството, парламентът ще бъде разпуснат и ще се проведат нови избори в страната.
