След като руският президент Владимир Путин подписа укази за „присъединяването“ на четирите частично окупирани украински области към неговата страна, украинският президент Володимир Зеленски обяви, че страната ще кандидатства за присъединяване към НАТО по ускорен ред.
След това изявление много украинци чакаха брифинга на генералния секретар на НАТО. Йенс Столтенберг обаче очаквано не отговори на пряк въпрос за възможността за подобно влизане. Това не трябва да е изненадващо.
Генералният секретар на НАТО координира дейността на организацията. Въпросът за присъединяване към НАТО се решава от всички страни-членки на Северноатлантическия алианс – при това решението трябва да бъде взето с консенсус.
Наскоро всички бяхме свидетели как след решението на Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че не може да се съгласи с това кандидатстване, тъй като тези страни, според неговата страна, имат неподходяща политика по отношение на сигурността и към терористичните организации. Ердоган промени решението си едва след дълъг процес на преговори с лидерите не само на Финландия и Швеция, но и на Съединените щати. В същото време всички ние все още чакаме положително решение на турския парламент и, както и досега, се страхуваме от политически изненади.
Струва си да се запитаме: ще успее ли Украйна да се присъедини към НАТО в такава ситуация? Ще се съгласят ли всички страни членки на НАТО с ускорено приемане в алианса на държава, на чиято територия се водят военни действия и за част от чиято територия открито претендира друга държава, притежаваща значителен арсенал от ядрени оръжия. Не се съмнявам, че много лидери на страни-членки на НАТО ще отговорят положително на този труден въпрос. Но не се съмнявам и в друго: ще има лидери, които категорично няма да са съгласни с подобна възможност.
Процесът на преговори може да доведе до положителни резултати
Това означава ли, че вратата към НАТО е затворена за Украйна за дълго време? Не, не означава. Както видяхме на примера с Финландия и Швеция, преговорният процес дори с такива твърди играчи като президента на Турция може да даде своите положителни резултати. Подобен преговорен процес в случая с Украйна обаче може да отнеме време. Въпросът е има ли това време държава, която е във война?
И тук се връщаме към проблема, който е един от най-важните от първия ден на войната на Русия срещу Украйна – въпросът за гаранциите за сигурност. Прецедентът на Финландия и Швеция също създава поне теоретична възможност за отговор на този въпрос. Съединените щати и Великобритания предоставиха на двете северни страни гаранции за сигурност преди присъединяването им към НАТО.
Тоест, говорим за временни гаранции за сигурност. За гаранциите, които ще важат до присъединяването на Финландия и Швеция към алианса и ще престанат да важат веднага щом и двете страни станат пълноправни членки на алианса. В този случай, между другото, вече Финландия и Швеция ще гарантират подкрепата си на други членове на алианса в случай на атака срещу тях. Това също не трябва да се забравя.
Ако днес Украйна получава военна подкрепа от членовете на НАТО, но не е задължена да участва в защитата на тяхната територия и сигурност, с присъединяването към НАТО всичко ще се промени и украинските въоръжени сили ще станат част от общата инфраструктура на алианса. НАТО означава взаимни задължения и рискове.
И тук възниква следващият фундаментален въпрос: дали страните, които са предоставили гаранции за сигурност на Финландия и Швеция, ще бъдат готови да предоставят същите гаранции за сигурност на Украйна и в каква ситуация може да се случи това. От отговора на този въпрос ще зависи развитието на процеса на евроатлантическа интеграция на Украйна и, в крайна сметка, краят на войната, започнатата от Владимир Путин.
Източник: Радио Свобода
Бесарабски фронт
Източник: Faki.bg
