Удължаването на сделката от Русия през последните шест месеца се обясняваше с комбинация от политически причини, но в крайна сметка недоволството от подхода на останалите участници надделя. Най-вероятно няма връщане към одобрената преди година схема. Ако отново се повдигне въпросът за селскостопанските доставки, то ще бъде на друга основа.
Непреките споразумения с участието на Русия, Украйна, Турция и ООН бяха предназначени да решат трудна задача: да поддържат износа на продукт, който е значим за световния пазар в контекста на остър въоръжен конфликт между основните му производители. Самият сблъсък е необичаен и е породен от ерата на глобализацията. Военният сблъсък на държави обикновено произтича от необходимостта да се нанесат най-големи щети на врага и да се постигне желаният резултат. Не се вземат предвид други обстоятелства, свързани със затрудненията на трети страни. И проблемите с тях се решават след резултатите от конфликта. Сега обаче това не работи. Взаимосвързаността на света е толкова плътна, че е невъзможно да се изолира който и да е процес от останалите. Оттук и трудността при прилагането на „простите решения“, призовавани от най-решителните коментатори.
Доминиращата гледна точка от западната страна е, че не могат да се правят стъпки към Русия
Идеолозите на Черноморската инициатива разчитаха на възможността за създаване на „изключение“ от военното положение в региона. Външните залози са доста големи, така че натискът върху субектите, от които зависи реализацията на проекта, е значителен. Украйна и Русия също имат свои прагматични интереси. Така че схемата не изглеждаше неосъществима.
Имаше обаче вътрешно противоречие. Ако изхождаме от наличието на голям общ интерес, то за него е необходимо да се правят конкретни отстъпки и размени в рамките на общата конфронтация. Това беше целта. Но доминиращата гледна точка от западната страна е, че не могат да се предприемат стъпки към Русия, защото тя е виновна за създалата се ситуация и е длъжна сама да вземе мерки за разрешаването й. Това важи (поне засега) за всички аспекти на конфронтацията и Европа и САЩ няма да направят изключение от сделката за зърно, въпреки че в този случай не е ясно какъв трябва да бъде интересът на Русия. Глобалното информационно пространство се определя от западни, предимно англоговорящи източници, така че интерпретацията на случващото се за Русия е негативна. На Запад – разбира се, но до голяма степен извън него. Това изобщо не може да се пренебрегне, тъй като практически всички приоритети на руската външна политика сега са разположени в онези части на света, където храната и торовете са в голямо търсене. Задачата на Москва е да положи усилия, за да демонстрира, че Русия е решена активно да помага на нуждаещите се страни, независимо дали с или без участието на международни институции.
За много африкански лидери самото посещение на руския форум изисква решителност
Втората среща на върха Русия-Африка ще се проведе следващата седмица в Санкт Петербург. Събитието е дългоочаквано – първото се състоя през 2019 г., след което плановете за увеличаване на взаимодействието бяха унищожени от пандемията. Сегашната ситуация в света е такава, че идването на руския форум само по себе си изисква твърдост и решителност от много африкански лидери – натискът от страна на Запада е много голям.
Африка като цяло показа висока способност да се противопоставя на натиска – повечето страни последователно избягват опитите за въвличането им в антируски конфигурации, поддържайки дистанцирана позиция. Не трябва непременно да се тълкува като проруски, но явно се противопоставя на Запада. Русия, като наследник на СССР, който активно допринесе за освобождаването на Африка от колониалното потисничество, все още се радва на благосклонно отношение в много части на континента. И риториката за необходимостта от преодоляване на колониалните останки в международната политика, превърнала се във визитна картичка на Русия от началото на 2022 г., се приема там с одобрение. Въпреки това, в допълнение към политическата атмосфера, има практическа програма за обширната африканска общност, която е съсредоточена върху това как да се осигури развитие, социална стабилност и повишаване на общото ниво на благосъстояние. Африка е разнородна, има държави, които са много влиятелни, има доста проспериращи държави, някои наистина се борят за оцеляване като способни държави. Но за всички тях приложните въпроси са първични, така че политическите дискусии са непосредствено последвани от конкретни теми: продоволствена сигурност, инвестиции, образование, укрепване на държавните институции и др. Африка, въпреки всичките си проблеми, е обещаващо пространство, има силна конкуренция за взаимодействие с нея. С участието на бивши колонизатори, както и на Китай, Индия, Турция. Никой няма да седи и да чака Русия, ако тя не побърза да заеме полагащото й се място, колкото и топли чувства да предизвиква сянката на Съветския съюз.
