Икономистите смятат, че най-потърпевши ще бъдат малките страни, тъй като те имат твърде тесен вътрешен пазар, неспособен да осигури достатъчно търсене на местни продукти.
По-специално, БВП на Малта и Люксембург с пълния разпад на ЕС ще намалее с почти 20 процента, Естония, Словакия и Унгария – с 12 процента, а загубите на Словения, Чехия и Латвия ще бъдат около 10 процента.
Големи страни като Германия, Франция и Италия ще загубят относително по-малко – около 4-5 процента. Но в абсолютно изражение, поради големия размер на БВП, загубите ще възлизат на стотици милиарди евро.
„Разпадането на Европейския съюз ще доведе до огромни загуби в благосъстоянието на неговите страни-членки“, смятат от Института за икономически изследвания.
В допълнение към сценария за пълен колапс на ЕС, институтът изчислява и последиците от премахването на определени нива на интеграция, действащи в момента в Европейския съюз – митническия съюз, еврозоната, общия вътрешен пазар и Шенгенското споразумение.
Най-болезнено според икономистите ще бъде колапсът на общия пазар – последствията в този случай ще бъдат почти същите като при пълния колапс на ЕС. В най-малка степен икономическото благосъстояние на страните от ЕС ще бъде засегнато от премахването на митническия съюз и единната валутна зона – намаляването на БВП на повечето страни при този сценарий ще се измерва само с десети от процента.
