Следобед на 24 февруари 2022 г. – няколко часа след началото на руската инвазия в Украйна, Владимир Путин привиква над 37 мъже в зала „Света Екатерина“ в Кремълския дворец. Най-могъщите руски олигарси, облечени в костюми, уважават поканата и сядат в полукръг около позлатеното бюро на диктатора. Той ги моли да проявят разбиране относно ходовете му в съседната страна и ги моли за подкрепа към правителството, въпреки че е ясно колко болезнени санкции ще последват, пише в свой обширен анализ изданието Follow The Money.
Две седмици по-късно Европейският съюз наказва 8 от присъстващите на тази среща, като замразява европейските им активи и им забранява да пътуват на територията на блока. След като изминава още половин година, са санкционирани общо 26 от олигарсите. Само че поне 11 от тях остават незасегнати от мерките на Брюксел. Тепърва ще видим дали деветият пакет от санкции ще касае някои от тях, или те ще бъдат санкционирани по-нататък във времето.
Големият въпрос е: Защо ЕС отказва да накаже тези 11 олигарси от близкия кръг на Путин, включително двамата най-богати руснаци? Твърде зависим ли е все още Брюксел от руската енергия и от суровините на Москва?
„Тези бизнесмени са твърде големи, за да бъдат санкционирани“, смята експертът по санкции Мария Шагина, цитирана от Follow The Money. Дипломати от ЕС и Европейската комисия отказват да обяснят защо не са вкарали в черните списъци точно тези хора.
ОЩЕ: Руските олигарси се отричат от Путин и молят Европейския съд да свали санкциите
Интересното в случая е, че главният изпълнителен директор на Yandex Тигран Худавердян и директорът на „Аерофлот“ Михаил Полубояринов са санкционирани от ЕС с мотив именно участието им в тази среща. „Има ясни доказателства за налагане на санкции на тези 11 лица, защото са присъствали на срещата в Кремъл. Това, че не са били санкционирани, най-вероятно се дължи на политически причини“, обяснява друг експерт по санкциите – Роланд Пап от Transparency International.
Една от причините е, че в ЕС винаги трябва да има пълно единодушие за налагането на наказателни мерки. Първо, дипломатите от всяка страна от ЕС трябва да признаят кои лица и организации са склонни да санкционират. После ЕК трябва да е достатъчно сигурно, че никоя страна няма да възрази и чак тогава се изготвя списък с имена, който трябва да бъде одобрен на най-високо ниво. А Унгария често блокира важни решения относно санкциите срещу Русия.
„За съжаление, решенията за санкциите трябва да бъдат единодушни, така че игнорирането на Унгария или други страни не е опция, въпреки че те са блокирали важни решения“, казва Пап.
Санкциите срещу физически лица надхвърлят конфискуването на супер-яхти и мезонети в Амстердам или Париж. Засегнати са и компаниите, притежавани или контролирани от олигарси. Но повечето от тях вече са намалили дяловете си от собствеността в конкретните предприятия. Все пак остават толкова могъщи, че все още имат контрол върху компаниите, които са основали или притежавали, анализира адвокатът Себастиан Бенинк.
Зам.-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс направи интересно обобщение на лекция в Хага през юни, като каза, че с всеки следващ пакет санкции руснаците ги боли повече, но европейците също. Затова – ако болката за ЕС не е оправдана, това води до дълбоки социални вълнения.
Кои са 11-те руски олигарси, които до момента избягват санкции от ЕС?
– Андрей Акимов е изпълнителен директор на „Газпромбанк“. Описван е като един от основните финансисти на Путиновия режим;
– Вагит Алекперов беше президент на „Лукойл“, но напусна поста и сдаде мястото си в съвета на директорите, след като попадна под санкции във Великобритания през април 2022 г.;
– Олег Белозьоров е генерален директор на държавните Руски железници. Транспортът е важен за военната икономика и затова компанията е в черния списък на ЕС. Там обаче не е нейният шеф;
– Андрей Бокарев е изпълнителен директор на „Трансмашхолдинг“ – основният производител на локомотиви и железопътно оборудване в Русия. Бокарев е и собственик на миннодобивната компания „Kuzbassrasrezugol“;
– Александър Дюков е председател на Борда на директорите на „Газпром Нефт“ – една от най-големите петролни компании в Русия. Освен това е сред управляващите в Руския футболен съюз;
– Владимир Йевтушенков е основател и основен акционер в „Система“ – конгломерат с интереси в сектора на енергетиката и комуникациите. След като беше санкциониран от Обединеното кралство, олигархът продаде 15% от акциите на сина си и сега притежава по-малко от половината ценни книжа;
– Сергей Когогин е генерален директор на „Камаз“ – компания, която произвежда камиони и част от тях се използват в руската армия. Затова „Камаз“ е в списъка със санкции на ЕС, но самият Когогин не присъства в черния списък. 15% от компанията са собственост на германската Daimler;
– Алексей Лихачов е изпълнителен директор на „Росатом“ – държавната ядрена компания, която отговаря за производството на уран и на ядрени оръжия в Русия;
– Алексей Милер е изпълнителен директор на държавния газов гигант „Газпром“, отговорен за изнудването на Европа със синьо гориво през тази година;
– Леонид Михелсон е председател на Борда на директорите на „Новатек“ – основният доставчик на руски втечнен природен газ за Европа. Микелсон е и основен акционер в петролохимическата „Сибур“;
– Владимир Потанин е изпълнителен директор на „Норникел“ – най-големият производител на никел, мед и паладий в Русия. Потанин е собственик и на „Росбанк“, и на инвестиционната компания „Интеррос“. Според индекса на милиардерите на Bloomberg той е най-богатият руснак. Беше санкциониран от Великобритания, а по-рано през декември САЩ обявиха, че го вкарват в черния списък.
Кралят на никела и зависимостта на Европа от руска енергия
Follow The Money обръщат специално внимание на факта, че слабите санкции са точно това, което облагодетелства хора като Владимир Потанин (нетна стойност $31,4 милиарда) и Леонид Михелсон ($28,2 милиарда) – двамата най-богати руснаци.
Разпродажбата на държавна собственост през 90-те години е измислена от Потанин и му дава монопол в руската минна и металургична промишленост. По-късно той финансира Зимните олимпийски игри през 2014 г. в Сочи и стана приятел на президента Путин покрай хокея на лед. „Норникел“ играе съществена роля в добива на метали като никел и паладий. Тази компания държи 20% от всичкия никел и 40% от световното производство на паладий. „Това я прави изключително важна за нашите коли Tesla и производството на акумулаторни батерии“, посочва адвокатът и експерт по санкциите Бенинк.
От началото на войната вносът на никел от Русия в ЕС се е увеличил с 22%, според „Ройтерс“. Стойността на вноса на руски никел в Нидерландия дори се удвои през първите 8 месеца на годината. Финландското село Харявалта илюстрира повече от всяко друго място тясната връзка, която съществува между „Норникел“ и ЕС. Това е мястото, където германската мултинационална химическа компания BASF изгражда фабрика за преработка на никел и кобалт, които да се използват в батерии за електрически автомобили. През 2018 г. двете компании подписаха дългосрочен договор, който „осигурява местното снабдяване на Европа със суровини за производство на батерии“, сочи годишният финансов отчет на BASF. BASF твърди, че поради войната постепенно е прекратила „почти всички“ дейности в Русия. Това обаче не се отнася за съществуващите договори с „Норникел“. Кобалтът и никелът не са част от санкциите на ЕС.
Бенджамин Шпрехер, който работи в Технологичния университет в Делфт, Нидерландия, смята, че дори Потанин или компанията му да попаднат в списъка със санкции, това няма да навреди на олигарха, „защото металите са изключително лесни за транспортиране – със сигурност металите, които се търгуват в малки количества като паладия. Товариш го на камион, караш го в Китай и ние, европейците, го купуваме оттам. Това само би довело до китайски посредници, които печелят много пари, и по-високи цени за нас, европейците“.
Подобно на Потанин, вторият най-богат руснак също търгува с продукт, от който Европа се нуждае. Леонид Михелсон продава втечнен природен газ (LNG), чийто внос се е увеличил с 40% след нахлуването в Украйна. По-голямата част идва от компанията „Новатек“. ЕС е похарчил 12,5 млрд. евро за LNG от Русия между януари и септември тази година – 5 пъти повече, отколкото през същия период на 2021 г. Проучване на Колумбийския университет сочи, че Франция е активен купувач – през февруари и март никоя страна в света не е купувала от Русия толкова много втечнен газ.
Френската енергийна компания TotalEnergies притежава 19,4% дял в „Новатек“. Тя е собственик и на 20% от основния проект на „Новатек“ за втечнен газ – LNG Yamal. Участието на TotalEnergies в руски проекти осигури изплащането на дивиденти в размер на 748 млн. долара през първите 9 месеца на тази година. Изпълнителният директор Патрик Пуян даде да се разбере по време на изслушване във френския парламент, че докато няма санкции, TotalEnergies ще продължи дейността си в Русия: „Единственият ни мотив е да доставим LNG в Европа“.
Унгарската АЕЦ
От началото на войната повечето европейски политици избягват срещи с руски олигарси, но не и Петер Сиярто – унгарският министър на външните работи и търговията. Между май и септември той имаше три срещи с Алексей Лихачов, шефа на „Росатом“.
В момента „Росатом“ строи нова АЕЦ в Унгария – „Пакш“ 2. Унгарското правителство иска да се увери, че санкциите не пречат на този проект. „Досега успяхме да попречим на Брюксел да наложи санкции срещу Русия за нашите ядрени разработки и ще продължим да го правим в бъдеще“, заяви Сиярто.
Унгария не е единствената страна в ЕС, за която ядрената енергия може да е причина да пази олигарха Лихачов от черните списъци. Данните на Европейската ядрена агенция Euratom показват, че „Росатом“ доставя почти 20% от целия уран, който се използва в ЕС. За обогатения уран зависимостта на Европа от руската държавна компания е още по-голяма – почти 24%. Построени от Русия ядрени реактори има още в пет страни от ЕС: Чехия (6), Унгария (4), Словакия (4), България (2) и Финландия (2).
Въпреки че Франция използва различен тип атомни реактори, те също са силно зависими от Русия и „Росатом“. Според вестник Le Monde ядрените отпадъци от Франция могат да се преработват само в Сибир. Френската държава е мажоритарен акционер в компанията Onano, която изпраща използвания уран в сибирската АЕЦ „Северск“ на „Росатом“. Там уранът се преработва, за да може част от него да се използва повторно. Грийнпийс показа, че тази търговия продължава въпреки войната в Украйна.
Друга френска компания – „Фраматом“ – подписа дългосрочен договор с „Росатом“ само няколко месеца преди руската инвазия в Украйна. Тя е дъщерно дружество на енергийната компания EDF, която е изцяло собственост на правителството на Франция.
Без санкции за компания, свързана със свалянето на полет MH17
Интересното е, че „Трансмашхолдинг“ на Андрей Бокарев изгражда локомотиви, железопътно оборудване и не на последно място – шасито на ракетната система „Бук“. Именно такава система свали полет MH17 на Малайзийските авиолинии през 2014 г. над Донбас и уби 298 души. ЕС обаче отказва да постави компанията в черния списък.
„“Трансмашхолдинг“ е една от най-големите компании в транспорта и технологиите в света. Мога да си представя, че това е важно за определени европейски страни“, казва адвокатът Бенинк пред Follow The Money.
По-внимателното разглеждане на тази компания разкрива още веднъж френски и унгарски връзки. На 27 май 2011 г. двама големи производители на влакове обединяват усилията си. Френската компания Alstom купува 25% от акциите на „Трансмашхолдинг“. През 2009 г. Бокарев подписва споразумение за стратегическо сътрудничество с Alstom пред тогавашния френски президент Никола Саркози и руския му колега Дмитрий Медведев. 13 години по-късно в Украйна бушува война и тясното сътрудничество между Alstom и „Трансмашхолдинг“ се превръща в проблем за французите. През март Alstom заяви, че вече не иска да инвестира в Русия, но все още притежава 20% от акциите на „Трансмашхолдинг“. Борсовата стойност на този дял е 482 млн. евро, но френският производител на влакове информира Follow the Money, че са го понижили до нула.
Alstom все още иска да продаде тези акции, но настоящият главен изпълнителен директор на компанията Анри Пупарт-Лафарж не смята, че това ще се случи: „Както можете да си представите, никой не иска да купи 20% дял от „Трансмашхолдинг“.
„Трансмашхолдинг“ има силни връзки с Унгария, по-специално с министъра на отбраната Кристоф Шалай-Бобровницки. Няколко месеца преди назначаването му по-рано тази година той беше съсобственик на „Трансмашхолдинг Унгария“, като другият собственик бе руската компания майка. Този унгарски клон спечели спорен договор на стойност 1 млрд. евро за изграждането на 1300 железопътни вагони, които да бъдат предоставени в Египет.
„Метровагонмаш“ е друго дъщерно дружество на компанията на Бокарев. То доставя и поддържа вагоните на метрото за една от линиите в Будапеща – влакове, които се повреждат често. Именно „Метровагонмаш“ изгражда шасито на ракетната система „Бук“.
Източник: Actualno.com
