„72,1% от избирателите са гласували за всички кандидати“, каза ръководителят на националния избирателен съвет Алина Балсейро Гутиерес по време на пресконференция. Според кубинската ЦИК избирателната активност е била 75,92%: повече от 6 милиона кубинци са гласували. 90,28% от бюлетините са признати за действителни.
„Победата на народа и единството се потвърждават в избирателните секции“, коментира обявените резултати в социалните мрежи кубинският външен министър Бруно Родригес. „Изборът на хората е да продължат да се съпротивляват, да се борят и да вървят напред в Революцията“, добави министърът.
Всичките 470 кандидати, които се състезаваха за 470 места в парламента, бяха избрани. Единственото изискване – повече от 50% от гласовете от общия брой подадени валидни бюлетини, беше изпълнено успешно от всички участници в изборите.
Като цяло първоначалният брой на кандидатите за депутатски мандат беше повече от 19 000 души, повечето от които бяха отсеени по време на разглеждането на техните кандидатури в рамките на общинските парламенти и обществените организации, широко разпространени в Куба. В резултат на това окончателният списък остави 470 от най-достойните.
Избирателната активност е един от ключовите показатели на последните избори в Куба. Съгласно изборното законодателство няма изисквания за брой избиратели. Но именно избирателната активност е своеобразен барометър на обществените настроения. Опозицията, живееща в Маями, разчита на призивите към населението да бойкотира изборите. Според тях по този начин е било възможно да се покаже „отношението“ им към правителството. Всъщност точно това направиха кубинците, идвайки масово в избирателните секции, чиято работа дори трябваше да бъде удължена с един час – до 19 часа.
В антиправителствената пропаганда бяха използвани доста сложни методи. Стигна се до там, че в интернет изданията, контролирани от опозицията, както и в социалните мрежи, беше разпространено предполагаемо изявление на миграционните власти на САЩ, че на кубинците, гласували на изборите, ще бъдат отказани американски визи, ако кандидатстват за тях.
Разбира се, в контекста на продължаващата социално-икономическа криза в страната се забелязва известна електорална апатия на населението. Например през 2019 г. повече от 90% от кубинците взеха участие в референдум за приемането на нова конституция, миналата година малко по-малко от 75% от избирателите дойдоха да гласуват по въпроса за приемането на нов семеен кодекс и на общинските избори през септември 2022 г. още повече.по-малко – 68,5%.
Този път изборите бяха предшествани от широка агитация от страна на властите. Като цяло индивидуалната предизборна кампания в Куба е забранена от закона. Но не всеки беше убеден да гласува за себе си, а веднага за всички предложени кандидати за депутатски мандат. Именно този вариант – да се гласува за всички кандидати, издигнати от избирателния район, се оказа доминиращ.
Според новата конституция на Острова на свободата, която влезе в сила през април 2019 г., Народното събрание е най-висшият орган на държавната власт в републиката. След това измежду депутатите от еднокамарния парламент ще бъдат избрани президентът и вицепрезидентът и ще бъде сформиран съставът на държавния съвет, постоянен орган, който изпълнява функциите на законодателно събрание между сесиите.
На 19 април ще се проведе първото заседание на депутатите от 10-то свикване на кубинското Национално събрание. По време на тази сесия новият парламент ще трябва да избере измежду членовете си президент и вицепрезидент на републиката.
Между другото, вече няма да е възможно да се избира 91-годишният Раул Кастро, който също стана депутат, за глава на републиката: според конституцията кубинец, който ще бъде над 60 години по това време от първото си встъпване в длъжност не може да стане президент. Но да преизбере досегашния президент – 62-годишния Диас-Канел – напълно. Диас-Канел беше избран за държавен глава с петгодишен мандат (по това време най-високата държавна длъжност беше длъжността председател на Държавния съвет) на 19 април 2018 г., когато беше на 58 години.
