Какво трябва да бъде нашето правилно отношение към иконите е утвърдено с Догмата за иконопочитанието, приет през 787 г. на VІІ Вселенски събор. От този Догмат произтичат следните правила:
– иконите трябва да се поставят на достойни места: „…в светите Божии църкви, върху свещени съдове и одежди, по стени и дъски, в къщи и покрай пътища“. Тоест там, където им се отдава дължимата почит и поклонение;
– иконите трябва да бъдат изработени от устойчиви материали – рисувани върху стени и дъски, изработени от мозайка и „от други подходящи за това вещества“;
– на иконите може да бъдат изобразявани само Господ Иисус Христос, Богородица, ангели и светци;
– иконите не могат да останат в забрава, да служат като обикновена украса и т. н. Те са за молитва и поклонение наравно с Кръста и Евангелието;
Ако имате икона у дома е редно да знаете най-важните й поверия
– иконите трябва да бъдат почитани, както и други християнски светини, „… с тамян и поставяне на свещи. Защото честта, дадена на образа, се връща към първообраза и покланящият се пред иконата се покланя на ипостаса, изобразен върху нея“. И обратното, според думите на свети Теодор Студит (759-826): „… който унижава образа, унижава и самия първообраз“. А това означава, че всякакви съзнателно обидни или просто небрежни действия по отношение на свещени образи също са оскърбление към лицето (ипостаса) на Христос, Света Богородица, ангели и светии.
Така Догматът за иконопочитанието определя как да се отнасяме и почитаме иконите. Но има случаи, когато самите ние неволно постъпваме като иконоборци и богохулници.
Напоследък се превърна в обичайна практика използването на свещени изображения върху опаковки и други утилитарни предмети (чанти, пакети, вложки за книги и др.). Но, за съжаление, опаковката е предмет, който неизбежно се изхвърля след използване на стоката в нея.
Поставянето на свещени изображения и текстове на молитви, съдържащи Божието име, върху опаковъчния материал е откровено богохулство, породено единствено от егоистичните интереси на производителите, които искат да придадат на своя продукт допълнителна символна стойност в очите на православните купувачи.
Как да изберем икона? Къде се поставят иконите?
Например, онлайн-магазини предлагат свещи за домашна молитва, върху чиято опаковка са поставени изображения на Господ Иисус Христос, Света Богородица, светци и текстове на молитви. В надписи върху опаковката на стоката си такива производители понякога препоръчват да изрежете свещеното изображение и да го използвате като отметка, сами да „изгорите празната опаковка“ или да я занесете в храма, за да бъде изгорена там. Нищо чудно подобна профанизация да стигне дотам, че производителят да отпечата върху опаковката на своите изделия не само Символа на вярата, но и самия Догмат за иконопочитанието с препоръка след прочитането му да го изгорите заедно с опаковката.
Не забравяйте: иконата е прозорец към Вечността, а сувенирът в най-добрия случай е обикновен спомен, даже и да е скъп за вас. При това, ако сувенирът е създаден именно като „икона за памет“, тогава материалите, от които е направен, също не са равноценни. Например икони, рисувани върху гладки камъни (включително и от „свято място“) може да бъдат неудобни за молитва и ще се възприемат преди всичко като сувенир.
Разбира се, понякога се случва стара икона да се захаби, напука или повреди по някакъв друг начин. В такъв случай е най-добре да я оставите в някой храм, където може да я реставрират или да се отнесат към нея с необходимото почитание. Но в никакъв случай не я изхвърляйте, защото Вечността, която ни гледа през нея, вижда всичко. Това означава, че всеки, рано или късно, понася своето наказание за греховете си.
