Над тази възможност обаче се струпват облаци: преди дни депутат от една от водещите партии публикува бележки от закрито заседание, което предизвика шумен скандал и създаде условия за поредните, шести за две години, парламентарни избори.
Николай Подчасов, изследовател в Центъра за европейски изследвания към ИМЕМО РАН, обяснява какво се е случило и защо това има значение за Русия.
– Имаше малък скандал, заради който още не е ясно как ще се развие ситуацията. Мисля, че всички страни сега анализират какви могат да бъдат последствията от него.
Ситуацията е следната: президентът [Болгарии Румен Радев – прим. авт.] въпреки това той предаде мандата за съставяне на правителство на втората партия в подкрепа на избирателите, но във връзка с изтичането на информация препоръча да бъде върнат незабавно.
Кандидатът за премиер от коалиция „Продължаваме промените“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ) Николай Денков отговори, че все пак ще се опитат да съставят „ротационен“ кабинет, който е договорен с ГЕРБ ( „Граждани за европейско развитие на България).
В същото време първият по брой места в парламента ГЕРБ обяви, че спира преговорите заради изтичане на информация, но от коалицията ПП-ДБ не потвърдиха тази информация.
Доколкото разбирам, всички политически фигури сега анализират колко сериозни могат да бъдат последствията от този скандал, колко бурно ще реагира населението на него. Може би спешно правят социологически проучвания, за да видят каква ще е реакцията. И съответно те мислят какво да правят в тази ситуация, дали има смисъл да се придържат към вече постигнатите договорености или да търсят други – по-изгодни или може би по-малко неизгодни – варианти.
Въпросът е доколко изтичането на информация ще се отрази на имиджа на партията, която сега получи правото да състави правителство: доколко е изгодно на ГЕРБ да са в коалиция сега с нея, няма ли да се окаже, че ще понасят още повече щети от това.
И честно казано, трудно е да се прецени. Няма нищо фундаментално ново в това изтичане, за което експертите да не знаят. Най-голям резонанс предизвика информацията, че уж коалицията ПП-ДБ ще смени шефовете на всички силови агенции, като ДАНС и някои други, след като състави правителство. И че нови кандидати за тези позиции вече са съгласувани с посолствата. Разбира се, че това е посолството на САЩ и някои европейски страни.
Но от доста време български, европейски и родни експерти твърдят, че наистина ключовите позиции се съгласуват от българите с колегите им от САЩ и редица други страни. В същото време не се рекламира колко важно е мнението на партньорите. България все още е суверенна държава и подобни решения на теория трябва да се вземат самостоятелно. Но практиката и теорията понякога не се събират.
Всички служители, които сега заемат тези ключови позиции, бяха назначени от президента Радев по времето, когато страната се управляваше от технически правителства, които не бяха одобрени от сегашния парламент – просто го нямаше. А това, че по този начин обявиха споразумението и планираните смени, не е чак такава новина. Но за България това е твърде откровено твърдение за техния като че ли не съвсем независим статут в рамките на евроатлантическите структури.
Освен това в тези изтичания бяха казани още няколко неприятни неща, за които не е обичайно да се говори директно. Например, че ГЕРБ не е враг на ПП-ДБ и никога не е бил, а всъщност борбата е с по-дълбоки структури. Това също не е новина, но подобни твърдения не се приемат.
Ако някой беше казал това открито, тогава може би нямаше да му обърне внимание. Но след като за това разказа депутатът, който веднага след това напусна партията и каза, че се страхува за живота си, че е под държавна закрила, това накара обществото да се вслуша по-внимателно в думите му и да търси сензации.
Президентът на България Румен Радев реагира крайно негативно на инцидента, като възприе изтичането на записа като ход, насочен срещу него. По принцип той е прав.
И наистина, на фона на обединението на ГЕРБ и ПП, той остана единственият политик, който нямаше да влезе в предложената коалиция.
Много хора подчертават, че през последните две години президентът не само играе ключова роля, но и играе [парламентским кризисом – прим. авт.] използва, за да увеличи влиянието си чрез „хоризонтални връзки“, назначавайки верни на себе си хора на ключови неполитически постове. Например на длъжности ръководители на правоприлагащи органи, което като цяло е в рамките на закона. Както каза по този повод един от видните представители на партията „Продължаване на промените“, това отговаря на буквата, но не и на духа на закона: уж това трябва да се направи от парламента. Но кой е виновен, че го няма?
Това изтичане на информация създаде разрив в българската политика, който не се виждаше през последните две години. Това не е разрив между постоянно враждуващи партии, а между парламента и президента, който реално управляваше страната през цялото това време.
С голяма вероятност политическите партии все пак ще успеят да се договорят и да съставят правителство, опитвайки се да спечелят допълнителни отстъпки за себе си. Откажете се от идеята да пишете [ротационное – прим. авт.] правителството им е неизгодно, защото ще означава нови избори, нови загуби.
Що се отнася до отношенията между Москва и София, в дългосрочен план за Русия е изгодно да си сътрудничи с избрания кабинет, тъй като краткият мандат на служебното правителство пречи на вземането на важни решения. Дори в условията, в които тази ситуация продължава вече две години, правителството не може не само да сключи големи споразумения, но и да проведе поне сериозни преговори, без да разчита на парламента.
Руската страна, от друга страна, е заинтересована да има партньори в лицето на българското правителство, с които да преговаря на базата на взаимен национален интерес.
Това би било добър вариант, ако не бяха обстоятелствата, посочени от скорошното изтичане на информация: дори онези партии, които са законно избрани и планират да дойдат на власт на базата на парламента, често се ръководят не от интересите на България, а от консултации с посолства. В такива условия ще бъде трудно да се намери компромис.
В това отношение президентът, волю или неволю, се оказва своеобразен „глас на разума“, което показва, че България трябва да има собствено мнение и то невинаги може да съвпада с позицията на партньорите от ЕС и НАТО. Радев многократно е заявявал, че тези интеграционни структури трябва да работят за по-добро представяне на българските интереси, а не политици да идват и да обясняват на населението на страната защо трябва да жертва благосъстоянието си.
Така че ситуацията за Русия е двойна. От една страна Радев симпатизира, но правомощията му като президент не му позволяват да управлява държавата в дългосрочен план. От друга страна, стабилността в България ни е полезна, интересно е едно постоянно правителство, но ако дойдат на власт тези партии, които са спечелили сега, то най-вероятно ще бъде много подложено на външно влияние.
