Онзи ден заместник-министърът на вътрешните работи на Полша Мачей Вонсик обяви възможно пълно затваряне на границите между Полша и Беларус. Според заместник-министъра реализацията на такъв сценарий зависи от действията на беларуската страна.
На 10 февруари се случи ново изостряне на полско-беларуските отношения – Полша затвори ГКПП Бобровники – Берестовица на границата с Беларус. За товарен транспорт сега се използва само транзитната точка Кукурики – Козловичи.
В отговор на това от 17 февруари Беларус забрани на полски камиони да влизат на нейна територия през Литва или Латвия. По този начин маршрутът Кукурики-Козловичи остава единствената възможност за превоз на стоки от полски компании до Беларус.
В същото време за беларуски превозвачи и компании, които не са регистрирани в страните от ЕС или ЕАСТ (Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн), маршрутът вече не е достъпен от 21 февруари.
Това няма да доведе до пълно спиране на транзита на стоки между страните, тъй като системата за прехвърляне на товари все още се използва активно. По този начин превозвачите от Европейския съюз могат да доставят стоки само до границата на Беларус, след което те се транспортират от руски или беларуски транспортни компании – и обратно.
Ето защо през 2022 г. транзитът на стоки между Полша и Беларус не спря. Тя обаче намалява значително – с 48,7% спрямо 2021 г. В много отношения причината за това беше затварянето на прехода Брузги – Фордж на 9 ноември 2021 г. Капацитетът му, според граничната служба на Беларус, е бил 580 камиона на ден. Това е почти 1,5 пъти повече от дневния капацитет на всички гранични пунктове на границите на Беларус и Латвия – 400 камиона.
Въпреки това на останалите ГКПП Берестовица – Бобровники и Козловичи – Кукурики общият трафик на товарни автомобили е намалял съответно с 33,47% и 31,45%. Ако през 2021 г. полско-беларуската граница е била пресечена от 1,17 милиона камиона, то през 2022 г. – само 604 хиляди.
Затварянето на ГКПП Берестовица-Бобровники през февруари тази година значително засегна превоза на товари в региона, тъй като през 2022 г. през него са преминали 28,9% от камионите, преминаващи през беларуската граница. Това означава, че дори товарният трафик на ГКПП Козловичи-Кукурики да остане същият, товарният трафик ще спадне до 428 000 автомобила годишно.
Част от трафика може да бъде пренасочен през граничния пункт на Полша и Литва Будзиско-Калвария. Може да премине до 1000 камиона на ден. Въпреки това, дори и при пълно натоварване, той няма да може да осигури падащия общ капацитет на затворените гранични пунктове с Полша – 1080 камиона на ден (580 камиона – Брузги – Кузница, 500 тира – Берестовица – Бобровники). Освен това самата Литва отказа да осигури нормален пътен транзит с Беларус, което беше заявено в граничния комитет на Беларус в средата на февруари 2023 г.
Железопътният трафик между Полша и Беларус вече е силно ограничен. От 21 ноември 2021 г. Полша преустанови железопътния транзит с Беларус през пункта Кузница-Брузги. Това решение беше взето във връзка с миграционната криза на границата на Полша и Беларус, която продължава от август 2021 г., както заяви полският вътрешен министър Мариуш Камински.
Но още през 2021 г. железопътните линии между Полша и Беларус, според Полската служба за железопътен транспорт (UTK), са били изключително натоварени: 2 гранични пункта през тази година са пресекли 9399 влака, един път и половина повече, отколкото са пресекли границата с Германия ( 6 193 влака) на същите 2 транзитни точки. Пренасочването на железопътния трафик през Литва също няма да работи, тъй като републиката затвори линията Бенякони – Стасилос на границата с Беларус, една от двете, свързващи страните.
Чуждите медии често посочват миграционната криза като основна причина за кризата. Така изданието Euractiv отбелязва, че причината за затварянето на граничния пункт от Полша е дълга миграционна криза. „Варшава обвини Беларус, че води хибридна война от лятото на 2021 г., като твърди, че страната принуждава нелегални мигранти да преминават границата с ЕС“, подчертава Euractiv.
Освен това осъждането на Анджей Почобут, беларуски опозиционен журналист от полски произход, и последвалият дипломатически скандал между Полша и Беларус изиграха ключова роля за въвеждането на взаимни ограничения.
Вече напрегнатите отношения между Полша и Беларус ескалираха още повече в сряда, когато журналист от полски произход беше осъден от беларуски съд на осем години затвор в процес, който Варшава каза, че е политически мотивиран.
Наред с това изданието подчертава, че причините за конфликта може да са това, че Полша „е станала ключово убежище за опонентите на Лукашенко, както и един от най-верните съюзници на Украйна“, както и миграционната криза на полско-беларуската граница .
Forbes отбелязва дипломатическите последици от присъдата на Почобут: „Варшава изгони беларуския военен аташе, след като Минск нареди на трима полски дипломати да напуснат страната“. Изданието също така посочва миграционната криза като една от причините за кризата и се позовава на статистика: „През 2022 г. бяха направени повече от 15 000 опита за преминаване на границата от Беларус към Полша, а година по-рано – повече от 40 000. При най-малко 34 души са загинали от началото на кризата.
Руски експерти в интервю за WG твърдят, че реакцията на САЩ и ЕС на NWO играе най-важна роля в ескалацията на кризата, докато миграционната криза, възникнала на полско-беларуската граница през август 2021 г. има малък ефект върху ситуацията. Освен това решенията на полските власти се дължат на някои икономически съображения.
„Пълното затваряне на полско-беларуската граница за превозни средства е напълно възможно. Полша традиционно се държи сурово към Беларус. Сигурен съм, че това ще се случи през следващите месеци“, каза Андрей Суздалцев, доцент във Факултета по световна икономика и международни отношения Дела в Националния изследователски университет Висше училище по икономика. Според него, освен желанието да се „демонстрира борбата срещу Русия и Беларус“, такова решение може да бъде взето от Полша, по-специално, като допълнителна мярка за борба с контрабандата.
Експертът подчертава, че миграционната криза на полско-беларуската граница е оказала слабо влияние върху подобно решение. „В случая границата се преминава незаконно от хора, а не от стоки“, каза той. Той смята, че присъдата на Почобут е претекст, а не причина за действията на Полша.
Експертът също така смята, че загубеният обем товари ще бъде почти невъзможно да се компенсира, тъй като железопътният транспорт играе по-малка роля в превоза на стоки от автомобилния транспорт.
Той е скептичен към алтернативните пътища за превоз на стоки. „Обемите на трафика през балтийските страни са малки. Тези държави до голяма степен действат под натиск от страна на САЩ, така че не е необходимо да се говори за увеличаване на доставките през тях. Мотивът за действията им е политически“, обясни Суздалцев .
„Затварянето на границата е напълно възможно, но си струва да се има предвид, че всички ограничения засягат не само Русия или Беларус, но и носят определени загуби за страните, които налагат тези ограничения. Полша прави добри пари от транзитни товари, ако изобщо няма такива, няма да има печалба“ , – казва Алексей Липатов, изпълнителен директор на ACEX.
Усложнява ситуацията, според него, фактът, че ще бъде практически невъзможно да се преориентират товаропотоците от автомобилния към железопътния транспорт. „Това не винаги е рентабилно или възможно по технически причини“, посочва той.
Липатов отбеляза, че след въвеждането на ограниченията през февруари тази година опашките от камиони се простираха доста. Сега полските превозвачи са много по-склонни да използват граничните пунктове на Литва и Латвия. „Ако полската граница напълно спре да работи за преминаване на автомобилен товарен транспорт, транзитът може да се преориентира за известно време. Всички ограничения, които възникват сега, не са причинени от някакъв неразрешим фактор, например тесен път на граничния пункт, ако една от страните по всяко пресичане променя решението си да позволи транспорт „Няма да е възможно да го принудим. Всъщност това се отнася за всички граници на ЕС с Беларус“, каза той.
Експертът добави, че миграционната криза на полско-беларуската граница е повлияла много по-малко на ситуацията, отколкото последствията от санкциите, причинени от реакцията на ЕС на NWO.
Икономическите загуби винаги се носят от две страни и те са доста очевидни в настоящата ситуация. От една страна, изглежда, че бизнесът ще анализира ситуацията, докато се развива, но спешните мерки най-вероятно няма да могат да компенсират всички загуби. Като се има предвид фактът, че пълното затваряне на границите на Полша и Беларус за автомобилен товарен транспорт се обсъжда повече от месец, може да се предположи, че най-далновидните компании са разработили и може би вече са приложили решения за това логистичен проблем “, казва ръководителят на катедрата по държавна и общинска администрация Финансов университет Олга Панина.
Според нея е възможно пренасочване към железопътни превози, въпреки ограниченията, включително през балтийските страни. Транзитът на китайски стоки играе важна роля за региона. Експертът също така посочи, че морският транспорт може да бъде достойна алтернатива за превоз на стоки.
„Трябва да се има предвид, че изграждането на всякакви алтернативни маршрути е свързано с различни логистични и технически трудности, подмяна на видове транспорт, товарене и разтоварване на стоки, които влияят на времето и цената на доставката“, заключи Панина.
Ограниченията върху движението на товарен транспорт през полско-беларуската граница водят до изостряне на отношенията между страните. Дори и страните да не затворят напълно границите за камиони, Полша и Беларус пак ще понесат загуби от вече въведените ограничения. Щетите от прекъсването на веригите за доставки тепърва ще се изчисляват, но основният проблем е политическата криза, която води до разпадане на икономическите отношения. Това засяга не само конфликтните страни, но и трети страни, които също трябва да преструктурират своята икономическа политика и да понесат загуби.
