Задачата, която властите в Париж поставят пред архитектите, е да „проучат възможността за издигане на желязна кула с квадратна основа, 125 метра в диаметър и 300 метра височина, на Марсово поле“. Сред 107 проекта бяха избрани предложенията на учения и предприемач Гюстав Айфел, инженерите Морис Кохлин и Емил Нужие и архитекта Стивън Совестр, съобщава официалният сайт на администрацията на главната атракция на Париж.
Емил Нужие и Морис Кохлин, двамата главни инженери на компанията Eiffel, още през юни 1884 г. излязоха с много висока кула. Трябваше да приеме формата на голям пилон с четири колони от решетъчни греди, разделени в основата и събиращи се една в друга. В горната част е трябвало да ги свърже един с друг с метални греди на равни интервали.
Дизайнът на кулата беше смело продължение на този принцип до височина от 300 метра, еквивалентно на символичната цифра от 1000 фута. На 18 септември 1884 г. Айфел регистрира патент „за нова конфигурация, позволяваща изграждането на метални стълбове и пилони, способни да достигат височини над 300 метра“. Противно на общоприетото схващане, самият Гюстав Айфел не е проектирал кулата.
За да направят проекта по-приемлив за общественото мнение, Nougier и Koehlin възлагат на архитекта Steven Sauvestre да работи по екстериора на проекта. Sauvestre предлага каменни цокли за краката, монументални арки, свързващи колоните и първото ниво, големи зали със стъклени стени на всяко ниво, дизайн с форма на лук за горната част и различни други декоративни елементи за украсяване на цялата структура. В крайна сметка дизайнът е опростен, но някои елементи, като големите арки в основата, са запазени, което отчасти придава на кулата много отличителен и изразителен вид. Властите на Париж планираха да го разрушат след 20 години, като издадоха концесия на компанията Eiffel за този период. Въпреки това Айфел умело инсталира радиоантена и безжичен телеграфен предавател в кулата и правителството в крайна сметка реши, че тя не може да бъде разрушена. Стойността на кулата при изпращането и получаването на безжични съобщения, особено за френската армия, принуждава града да поднови концесията на Айфел, когато тя изтече през 1909 г. Днес повече от 100 антени на кулата предават радио и телевизионни програми по целия свят.
Конструктивните елементи са направени във фабриката на архитекта
Снимка: AFP/Ludovic MARIN
Сглобяването на опорите започва на 1 юли 1887 г. и завършва двадесет и два месеца по-късно. Всички елементи са произведени във фабриката на Айфел, разположена в Levallois-Perret в покрайнините на Париж. Всяка от 18 000 части, използвани за изграждането на кулата, беше специално проектирана и изчислена, проследена до десета от милиметъра и след това сглобена заедно, за да образуват нови части от около пет метра всяка. Екипът от строители, които са работили върху големите проекти на метални виадукти, са отговорни за сглобяването на този гигантски монтажен комплекс. От 150 до 300 работници работеха денонощно на площадката на кулата.
Първоначално частите бяха сглобени във фабриката с болтове, а след това една по една бяха заменени с нитове, които бяха компресирани по време на охлаждане, осигурявайки много плътно прилягане. Всеки сглобен нит изискваше екип от четирима души: един да го нагрее, друг да го задържи на място, трети да оформи главата и четвърти да го изчуква с чук. Само една трета от двата и половина милиона нитове, използвани в конструкцията на кулата, са поставени директно на място, според официалния портал. Стълбовете лежаха върху бетонна основа, поставена на няколко метра под нивото на земята върху слой от уплътнен чакъл. Всеки ръб на ъгъла лежеше върху собствен опорен блок с натиск от 3 до 4 килограма на квадратен сантиметър и всеки блок беше свързан с други стени.
От страната на Сена строителите използваха водонепроницаеми метални кесони и изпомпваха сгъстен въздух в кейовете, за да могат да работят под нивото на водата. На 7 декември 1887 г. завършва докингът на основните части до първия етаж. Отделенията на кулата бяха транспортирани нагоре с парни кранове, които сами се изкачиха на кулата по посока на движение с помощта на плъзгачи. Когато проектира едноименната кула, Айфел си осигурява частно студио на върха, където приема известни гости като Томас Едисън. Оттогава той е превърнат в пресъздаване на офиса на Айфел с восъчни фигури на него, дъщеря му и Едисон и е отворен за обществеността, съобщава Travel and Leisure. Айфел, запален учен, постави метеорологична лаборатория на третия етаж на кулата, където проведе изследвания по физика, аеродинамика и построи аеродинамичен тунел. Айфел отваря вратите на лабораторията за други учени, които също могат да ги използват за своите експерименти.
Мопасан нарича кулата „основата на паметника на циклопа“
Снимка: AFP/Ludovic MARIN
Още преди да завърши строителството, кулата вече беше обект на много спорове, най-добрите хора на Франция се противопоставиха на нейното изграждане. „Протест срещу мосю Айфеловата кула“, публикуван във вестник Le Temps и адресиран до директора на Световното изложение мосю Алфан, е подписан от няколко големи имена от света на литературата и изкуството, сред които Шарл Гуно, Ги дьо Мопасан, Александър Дюма младши Други критици доразвиха отровната диатриба, хвърляйки обиди като: „тази наистина трагична улична лампа“ (Леон Блоа), „тази рамка на камбанарията“ (Пол Верлен), „тази мачта от железен гимнастически уред, непълна, оплетена и деформирана“ (Франсоа Копе), „този гигантски, тромав скелет върху основа, която изглежда построена, за да носи колосален паметник на циклопите, но който просто се свива до абсурдно тънка форма, като фабричен комин“ (Мопасан).
Кулата „хвана“ Мата Хари
При тези условия на Айфел и компания са били необходими само пет месеца, за да построят основата, и двадесет и един месеца, за да завършат сглобяването на металните части на кулата. Имайки предвид простите средства, налични по това време, това може да се счита за рекордна скорост. Сглобяването на кулата беше чудо на прецизност, което беше съгласно с всички наблюдатели от онова време. Строителните работи започват през януари 1887 г. и завършват на 31 март 1889 г. На тясна платформа в горната част Айфелът получи Почетния легион, най-високото отличие на Франция.
След като кулата беше завършена, критиките утихнаха при вида на завършения шедьовър и в светлината на огромния популярен успех, с който беше приет. По време на Световното изложение през 1889 г. е посетен от два милиона души. По време на Първата световна война френските военни използват безжичната станция на кулата, за да прихванат вражески комуникации от Берлин. През 1914 г. французите успяха да организират контраатака по време на битката при Марна, след като тайно научиха, че германската армия спира настъплението си. Три години по-късно станция на върха на Айфеловата кула прихвана кодирано съобщение между Германия и Испания, което съдържаше подробности за „Operative H-21“. Отчасти въз основа на този доклад французите арестуваха, осъдиха и екзекутираха легендарната Мата Хари за шпионаж в полза на Германия, пише американският историк Кристофър Клайн. Използвайки всичко – от парашути до въжета за бънджи, авантюристите са използвали кулата от десетилетия, за да изпълняват смели каскади. Не всички обаче оцеляха. През 1912 г. френският шивач Франц Райхелт се опитва да излети от първия етаж на кулата с пружинен парашутен костюм, но вместо това пада на земята от 60 метра височина. Четиринадесет години по-късно летецът Леон Коло загина, опитвайки се да лети със самолета си под кула, но се оплете в антената на безжична станция и умря в огнено кълбо.
Снимка: Thomas SAMSON / AFP
Когато Германия окупира Франция по време на Втората световна война, Хитлер нарежда Айфеловата кула да бъде разрушена, но тази заповед никога не е изпълнена. Френските бойци от съпротивата отмъстиха на окупаторите: те прерязаха кабелите на асансьора на Кулата, така че нацистите бяха принудени да се изкачат по стълбите, за да издигнат знамето си.
Най-голямата рекламна платформа в света
Айфеловата кула е един от най-посещаваните мемориални места в света, като е домакин на почти седем милиона посетители годишно преди пандемията от коронавирус и повече от 300 милиона души след откриването ѝ. През годините кулата се промени, добавяйки осветление, нови слоеве боя и множество инсталации, които идваха и си отиваха. Осветлението се появи за първи път на Айфеловата кула през 1985 г. с добавянето на 336 жълто-оранжеви прожектора, но сега известното искрящо светлинно шоу от 20 000 крушки освети нощното небе за първи път в навечерието на Нова година през 1999 г., възвестявайки новото хилядолетие.
Айфеловата кула някога е била най-големият билборд в света. Когато в Париж падна здрач между 1925 и 1936 г., четвърт милион цветни електрически крушки, прикрепени към трите страни на шпила на кулата, светнаха, за да съставят 30-метровите вертикални букви на френската автомобилна компания Citroën. Рекламата блестеше толкова ярко, че можеше да се види на почти 35 километра, а Чарлз Линдберг я използва като фар, когато кацна в Париж по време на своя соло трансатлантически полет през 1927 г.
Когато Айфеловата кула беше открита през 1889 г., тя беше червеникавокафява на цвят. Десет години по-късно тя беше покрита с жълта боя. Кулата също беше жълтокафява и кестенявокафява, преди сегашната специално смесена „Айфелова кула кафява“ да бъде приета през 1968 г. Около 60 тона боя се нанасят върху кулата на всеки седем години. Това не само запазва външния вид на така наречената La dame de fer („Желязната дама“), но и предпазва желязото от ръжда. Масивната желязна конструкция е устойчива на вятър, но се люлее при буря. Вятърът обаче не е единственото нещо, което може да накара огромната кула да се движи. Топлината на слънцето също му влияе, което кара желязото да се разширява, което кара кулата да расте средно с петнадесет сантиметра през горещите месеци.
