Българите отиват на избори в края на тази седмица с относително ниско доверие към смисъла от гласуването, макар да казват, че по принцип разбират, че то е важно. Предизборната кампания се води почти изключително сред твърдите симпатизанти, т.е. биват агитирани вече агитираните и е под въпрос дали ще бъдат привлечени повече хора към участие в една от най-важните институции на демокрацията.
Последното допитване Евробарометър за евроизборите преди провежднето им показа, че едва за една трета (32%) от българите в избирателна възраст да гласуват е нещо, което възприемат като изключително важно или основно задължение като граждани. Повече от четирима от десет (43%) отговарят, че им е средно важно и всеки четвърти (23%) – че му е с ниска степен на важност.
За ЕС средният размер на групата, държаща много на гласуването, е 53%, неинтересуващите се са 10%.
За повечето от анкетираните българи това разминаване с Европа изглежда не е проблем. Месец преди вота 49% са казали, че се възприемат като българи и европейци (още 6% – като европейци и българи), а 42% – само като българи.
Младите българи, които ще гласуват за пръв път за евродепутати, са със същия профил като тези над 55 години – правото да гласуват е важно само за 23% (при възрастните – 27%), не е важно за 25% и в двете групи.
Най-младите български избиратели са казали през март, че най-малка е вероятността да гласуват на евроизбори (в синьо), следващата ги възрастова група е с най-голям дял, отговорили, че ще гласуват.
Когато им задават принципен въпрос като „Гласуването е важно за поддържане на демокрацията силна“, две трети (66%) от българите се съгласяват. Но повече от един от четирима (26%) не мислят така и още 8% казват „Не знам“, т.е. една трета не са убедени, че да отидат до урните е и начин да поддържат силна демокрацията в България и ЕС. Средният показател в ЕС е 86% съгласни и над два пъти по-малко (12%) несъгласни.
Приблизително същото е съотношението по въпроси като „Гласуването е важно, за да се осигури по-добро бъдеще за следващите поколения“ и „Настоящият международен контекст прави гласуването още по-важно“. Малко по-малка е разликата от средното за ЕС при „Ако не гласуваш, другите ще решават вместо теб“ – 72% от българите и 81% от европейците са съгласни.
• Когато въпросите са сведени до личното поведение, данните показват, че 28% от българите казват, че винаги гласуват на избори, каквито и да са те.
• Половината (51%) с посочили „често гласувам“, а всеки пети (19%) го прави рядко или никога. В ЕС винаги гласуват над два пъти повече хора – 58%.
• Отново най-младите българи (15-24 години) са и най-рядко гласуващите редовно (21%), а почти една трета практически не гласуват, макар напоследък да са били приканвани да го правят дори по два пъти годишно.В проучването има и опит да се установят мотивите на негласуващите.
Водещият отговор и в България, и в ЕС е „по практически или лични причини (54% от негласуващите българи, 68% при групата 15-24-годишни). Мотивът „по идеологически или политически причини“ е отчетливо по-назад с 24%, а 7% са казали, че го правят и по двете причини.
В България участието в избори е задължително, но когато питат негласувалите какви са тези „лични причини“, 18% казват, че са били във въпросните неработни дни на почивка или далеч от дома. Водещата причина е „бях болен“ (24%), следвана от „бях твърде зает/ на работа по това време“ (21%). После идва „бях ангажиран в семейството или със занимание за свободното време“ (16%).
Запитани през март дали биха гласували на евроизборите, с „Не“ отговарят 30%. Спрямо ситуацията пред евровота от 2019 г. тази група се е увеличила с цели 11 процентни пункта. Иначе казано, последвалата продължаваща и до момента политическа криза от юли 2020 г. насам в крайна сметка е отдалечила българските избиратели от съзнанието, че от избора им зависи какво ще се случва в ЕС.
В същото време интересът им към националния вот не е намалял. Още преди да знаят, че пак ще трябва да ходят на предсрочни парламентарни избори, 49% са казали, че вероятно ще гласуват. Същият е отговорът през септември 2023 г. Почти без промяна остават 14-те процента, казали, че не ги интересува да гласуват за Народно събрание.
Имат доверие в ЕС, но не се интересуват от изборите му
В друг „Еврооброметър“ – от април/май 2024 г. – повечето българи (52%) имат доверие към Европейския съюз и три пъти по-ниско доверие (17%) към Народното събрание и последното правителство (19%) в София.
В същия „Еврооброметър“ според тях водещите три проблема на ЕС са имиграцията (32%), международното положение (29%) и войната в Украйна (27%). Но основните проблеми в България те виждат на друго място: растящи цени (48%), икономическата ситуация (28%), международното положение (19%).
Данни от последния Евробарометър за нагласите за евровота показват, че преди близо три месеца шестима от десет не са се интересували от изборите за Европейски парламент.
Последвали проучвания на български агенции показаха, че това не се променя и очакваната активност е малко над 40%. При младите (до 24 години), незаинтересованите са 70%, а при тези над 55 години – почти две трети (64%).
Дори сред тези, които казват, че следят европейската политика всеки трети е казал, че не го интересува участие в евроизборите на 9 юни.
Материалът Ключов въпрос: Колко българи ще гласуват на 9 юни? Това решава мача е публикуван за пръв път на Novinite-Dnes.eu.
Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
