Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
В геополитиката изразът „Гаранция-Франция” идва от Втората световна война. Гаранциите, които Лондон и Париж дават на Полша, че ще я защитят от агресията на Третия райх, се оказват пропаганден балон.
Подобна парадигма ни дава френското председателство на ЕС, за да вдигнем ветото на Скопие за старт на преговорите за членство на западната ни съседка в Съюза и това да бъде обявено пред Европейския съвет на 23 юни. В замяна евролидерите обещават веднага да ни пуснат парите по Плана за възстановяване и развитие – около 13 млрд. лева.
Предложението на Париж обаче беше ревностно крито от българското общество. Последно президентът Румен Радев беше притискан по телефона от френския си колега Еманюел Макрон в края на миналата седмица. Българите научиха първо за разговора от съобщението на Елисейския дворец.
Проектът за решение на кабинета за вдигане на ветото е изготвен още преди два месеца от външнополитическия съветник на Кирил Петков Весела Чернева и отлежава в чекмеджето на премиера, научи „Уикенд”. Дамата е спрягана за поста на външен министър, след като Теодора Генчовска от ИТН хвърли оставка.
В сряда в държавата се разрази истинска политическа буря. По искане на „Има такъв народ” в парламента беше изслушан министър Генчовска, а МС прие сакралното решение за Северна Македония.
Депутатите на Слави Трифонов поискаха заседанието да е закрито, но бившите им партньори от „Продължаваме промяната“ предложиха изслушването да е открито, което попречи на Генчовска да огласи секретните документи.
От експозето Тошко Йорданов се разбраха няколко скандални неща. Първо, че е имало среща между еврокомисаря по разширяването Оливер Вархей и премиера, документирана от началника на кабинета му Лена Бориславова, на която Петков казал под сурдинка 8 неща.
После Вархей на 3 март се видял със зам.-министъра на външните работи Васил Георгиев и му споделил осемте точки. А на 1 април – Деня на шегата, бележката за срещата между дипломат и комисар била пратена до началника на кабинета на Генчовска и до главния секретар на президента – Димитър Стоянов.
Във въпросния документ пише, че се изразява „дълбоко учудване от съдържащите се в паметната бележка твърдения за съществуваща договорка, за която ръководството на МВнР не е уведомено“. Според шефа на депутатите на Слави, Кирил Петков бил бесен, че записката е разпратена от Външно до президента и до 10 посланици.
Йорданов поясни, че лично Кирил Петков е поемал ангажименти към Вархей, а не „проксито му Весела Чернева”. Генчовска потвърди, че премиерът, без да назове името му, е поел ангажимент пред еврокомисаря да свали ветото до края на френското председателство. Тя разказа за проект за актуализация на рамковата позиция, изпратен във Външно на 5 април от Весела Чернева.
Съдържанието му предполага ревизия на българската национална позиция, обясни Генчовска. Там не фигурира позицията ни по т.нар. македонски език, посочи тя и уточни, че така изискването за европейски гаранции става несъстоятелно.
Няма ясен механизъм в преговорната рамка по изпълнение на Договора за добросъседство от 2017 г. МВнР прецени, че няма как да има бележки по документ, който не отговаря на позициите ни, отсече Генчовска. Тя отдавна твърди, че България води две външни политики – една се твори в МС, а другата се прави от дипломатическото ни ведомство.
Източници от Външно довериха пред „Уикенд“, че има още една скандална записка – от среща на премиера с председателя на еврокомисията Урсула фон дер Лайен.
Докато в НС се водеше лют спор дали заседанието трябва да бъде закрито заради секретните документи, премиерът Кирил Петков внесе проекторешение на заседанието на Министерския съвет, което да дава правото само на парламентарната външна комисия да се произнася по предложения на ЕС, ЕК или на Френското председателство, свързани с вдигане на ветото на Скопие.
Това съобщи самият Петков преди началото на правителственото заседание, но поясни, че всяко предложение за Македония, което се отклонява от позицията ни, ще минава през НС. Вносители на решението са Петков, вицепремиерът Асен Василев и главният секретар на МС Красимир Божанов, а председател на Комисията по външна политика в НС е приближената на премиера Венцислава Любенова, депутат от ПП и член на една от партиите мандатоносител – „Волт”. От нейната воля зависи дали НС ще бъде уведомено или решението ще бъде прието само за сведение.
В документа с гръмкото име „За подобряване на отчетността и координацията с Народното събрание“ пише, че във връзка с разширяването на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране на Северна Македония и Албания и позициите на Република България, на осн. чл. 105 ал. 4 от Конституцията, Министерският съвет реши: „Всяко решение на Френското председателство на ЕС, от държава-членка или от Европейската комисия, свързано с одобряването на начало на преговори за членство в ЕС на РСМ и Албания, направено в рамките на подготовката или провеждането на заседанията на Комитета на постоянните представители (КОРЕПЕР) или на Съвета „Общи въпроси“, което се отклонява от Рамковата позиция на МС от 2019 г. да се изпраща незабавно на Комисията по външна политика на НС“.
На практика това означава, че Макрон и ЕС като цяло ще са гарант сънародниците ни да бъдат включени като държавотворен народ в конституцията на РСМ и управляващите там трябва да изпълняват Договора за приятелство, а България изпада в хипотеза, че по всяко време може да блокира хода на преговорите между Брюксел и Скопие, поясниха конституционалисти пред „Уикенд“.
Според тях този вариант е отстъпление от българската позиция и кабинетът може да заобиколи решенията на Консултативния съвет по национална сигурност и на Народното събрание.
Конституционалистите посочиха пред медията ни, че според чл. 105. (1) от Конституцията Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Така Народното събрание може да остане с пръст в устата и елегантно да бъде заобиколено решението му за Република Северна Македония.
И премиерът Петков просто да вдигне ръка пред евролидерите и да обяви, че вдигаме ветото над Македония.
Това действие обаче ще събори с гръм и трясък правителството и ще има ефекта на лавина в останалите три партии от управляващата коалиция. За БСП ще е нещо като ритуално самоубийство, „Продължаваме промяната“ ще се свие до маргинална формация, а коалицията „Демократична България“ би загубила младия си десен електорат, който работи във високотехнологични фирми у нас и в чужбина и изповядва силни чувства на патриотизъм.
Всъщност, до края на френското председателство на ЕС остават малко повече от две седмици. Брюксел въведе принципа на т. нар. „тройки“. Това са трите държави, които на ротационен принцип поемат председателството. След Франция идва ред на Чехия, а от идния януари – на Швеция.
Чешкото председателство вече обяви петте си приоритета, но сред тях изненадващо отпадна разширяването на Западните Балкани. Може би една от причините за бързата смяна на американския посланик у нас Н.Пр. Херо Мустафа, се крие във факта, че тя удари на камък в совалките си между президента и партийните централи в опитите да ги убеди да вдигат ветото на Македония.
От месеци България е подложена на огромен натиск по темата за Македония. През миналата седмица у нас имаше височайши посещения, първо от комисаря Оливер Вархей, който заяви, че липсата на решение „много ни фрустрира” и от германския канцлер Олаф Шолц.
Междувременно председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и федералният министър по европейските и международните въпроси на Австрия Александер Шаленберг звъняха на Радев.
Миналия петък в Солун албанският премиер Еди Рама се пошегува с македонския си колега Димитър Ковачевски, когото през смях обяви за „премиер на бъдещата Западна България“ пред германския канцлер Олаф Шолц. Шегата му обаче разкри, че е имало вечеря на министър-председатели и канцлера.
За участието на Кирил Петков в тайната вечеря се разбра от снимки, на които се виждат премиерът, Бориславова и посланикът ни в Гърция Валентин Порязов на една маса в хотел „Хаят”. Петков е летял с правителствения самолет „Еърбъс”, воаяжът струва 25 000 лева на данъкоплатците за среща на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.
Заради ангажименти Петков е пропуснал самата среща, но е успял да се включи във вечерята на премиерите и президентите от Балканите, твърди МС. Снимки от гръцки медии обаче разкриват, че Петков е позакъснял, тъй като мястото на масата в началото е празно.
В същото време край Вардар не спира антибългарската истерия и езикът на омразата. Откриването на културния ни център в Битоля, кръстен на Иван Михайлов (по-известен като Ванче Михайлов) предизвика гнева на президента Стево Пендаровски, който изкара фашист лидера на Вътрешната македонска революционна организация.
Макар да е всеизвестен фактът, че Ванче Михайлов отказва на Хитлер да оглави независима Македония през Втората световна война. Нещо повече, накрая входната врата на центъра беше подпалена от певеца Ламбе Алабаковски, който след 8 дни в ареста беше пуснат на свобода в сряда.
Поредната атака дойде от премиера Димитър Ковачевски, който се изказа, че историческата комисия саботира падането на ветото.
Европейските чиновници обаче така са се окапали във властта, че подготвят промяна в договорите за ЕС, с която да отпадне правото на вето от една страна – членка. По този начин наесен Брюксел може да ни полее със студен душ за Македония.
И да ни припомни думите на американския дипломат Ричард Холбрук, архитект на Дейтънското споразумение, че „повече няма да има лекции по история”.
Материалът Кой е Оливер Вархей – главният герой в паметните бележки на Просто Киро? е публикуван за пръв път на Новините Днес.
Народ
