Теорията на хаоса позволява на вземащите решения във военната сфера да приемат несигурността, да се адаптират бързо и да признават взаимовръзките между сложните системи. Това е мощна призма, през която се разглеждат сложните аспекти на войната и стратегията.
Почти половин век Иран играе своите карти в мрак и чрез заблуди, но нещо изключително важно се случва, на 13 април 2024 г. Иран извършва безпрецедентно нападение срещу територията на Израел. Това е първата му пряка атака срещу израелска територия. Атаката е обявена предварително, като САЩ са предупредени какво ще последва и им е наредено да не взимат участие, което демонстрира изключителна арогантност и самоувереност на Иран, не показвана до този момент. Нападението, включващо ракети и безпилотни самолети, според информация на ABC News са били поразени военновъздушните бази на Израел в Неватим и Негев, като сред поразените цели са били писта за излитане и кацане и самолет C-130. „Иранската военна операция срещу Израел беше ограничена и насочена към ескадрила самолети F-35“, съобщава външният министър на Техеран след това. Иран смята, че тези самолети са били използвани за нападение срещу иранското консулство в Сирия на 1 април, при което бяха убити близо половин дузина иранци, включително висши служители от елитния Корпус на гвардейците на ислямската революция. След атаката в близко източният хаос се появиха допълнителни неизвестни, зад които започват да прозират играчите подкрепящи Иран, създаващи една нова картина, в която трудно биха могли да се намерят полезни ходове за Израел и разбира се САЩ.
Момент на прозрение, илюстриращо иранската стратегия спрямо Израел е изказване пред ООН на Посланик Гилад Ердан, която заявява: „Иранският режим смята, че Израел е жаба във вряща вода, че ние сме свикнали със заплахите и тероризма и няма да забележим, докато не стане твърде късно. Но Иран греши: Ние сме народ от лъвове и ще защитим бъдещето си“.
Стратегията в асиметричната война се изразява в теорията за „врящата жаба“. Легендата гласи, че жаба, поставена в плитък съд с вода, която се нагрява на печката, ще остане щастливо в съда, докато температурата се покачва и няма да изскочи дори, когато водата бавно достигне точката на кипене и убие жабата. Промяната на температурата с по един градус е толкова постепенна, че жабата не осъзнава, че се вари, докато не стане твърде късно. Метафората с „жабата“ е красноречив пример за случващото се в момента в Близкия Изток, но за да се разбере дълбочината на иранската стратегия най- добрата илюстрация за многоходовата партия на Иран е древната китайска военна максима за „убийство чрез хиляди порязвания“, която подчертава значението на кумулативните ефекти и въздействието на постоянните, постепенни действия във времето.
Сваряване на жабата в краткосрочен план
Иран и регионалните му съюзници използват премерен подход за повишаване на температурите в Западна Азия, докато водата не свари до смърт американските и израелските „жаби“. Стратегията, дисциплината и рядкото търпение ще донесат на Иран победа, КСИР и регионалните ѝ съюзници калибрират температурите като учени в лаборатория. Два свързани примера показват как КСИР нагласят температурата като учени в лаборатория. След началото на ръководената от Хамас съпротивителна операция „Потоп в Ал-Акса“ на 7 октомври миналата година президентът на САЩ Джо Байдън изпрати американски военноморски сили в Персийския залив и Средиземно море, за да „защитават“ Израел. Първоначално на 19-ти октомври военноморските сили на Йемен, свързани с „Ансарала“, насочват първите си изстрели към израелски кораби и пристанище Ейлат. Нападенията им обаче ескалират и обхващат плавателни съдове, пътуващи към или от Ейлат, независимо от флага или собствеността им. Кулминацията на този модел е обявената от Пентагона на 18-ти декември операция „Пазител на просперитета“, насочена към защита на икономическите интереси на Израел за сметка на американския военен персонал. Впоследствие „Айзенхауер“ и неговите военноморски ескорти се преместват от Персийския залив в Червено море и Аденския залив, уж, за да „защитават“ окупационната държава.
Въпреки усилията на Военноморските сили на САЩ (USN) и Военновъздушните сили на САЩ (USAF), Ansarallah остава непобедена. Предишните американски въздушни удари в Йемен се оказват неефективни, а продължаващото темпо и разширяващият се обхват на йеменските операции натоварват военноморските ресурси и понижават морала. Корабите на ВМС на САЩ не разполагат с неограничен брой ракети-прехващачи, нито пък могат да бъдат презареждани в морето. В резултат на това моралът на американския персонал ще се срине в дългосрочен план, особено след като много моряци и морски пехотинци не са инвестирали в борбата за Израел. Този добре калибриран ход, подкрепен от Иран, постига две цели: извеждане на бойната група самолетоносачи от Персийския залив и вкарване на САЩ в капан за ескалация.
За да се вкара във водата „жабата“ лесно предвидимо е, че „Израелската жаба“ мечтае за нов Израел след етническото прочистване на Газа, като планира да застрои Газа, да построи луксозни апартаменти и да изгради жилища за новите заселници. Въпреки това израелската армия не е победила Хамас, която продължава да нанася значителни щети на израелската военна техника и човешки ресурси. Щетите системно се подхранват и от Хизбула, които чакат своят час, за да вдигнат температурата. Окупационната армия разчита на САЩ и европейските съюзници за въоръжение и разбира се защита, тъй като вътрешните ѝ производствени мощности са ограничени. Приблизително 500 000 заселници са се завърнали в родните си места, но много повече няма да се завърнат. Военната повинност вече не е безопасно, но неудобно изискване за три години, а ултра ортодоксалните евреи заплашват да напуснат Израел, чието оцеляване зависи от преместването на евреите там. Ако ултра ортодоксалните евреи напуснат коалицията на министър-председателя Бенямин Нетаняху, това може да доведе до падане на екстремисткото му правителство.
Израелската икономика е в смут, като шекелът обезценява, бюджетните дефицити и заемите растат главоломно, а Moody’s понижи кредитния рейтинг на Израел от А1 на А2. Туристическата индустрия на Израел изпада в криза, а повечето големи авиокомпании вече не летят до Израел. Производствената и селскостопанската база на Израел са малки и той има ограничен достъп до природни ресурси и енергия. Иран прави с Израел точно това, което Израел му направи с икономическите санкции, но за разлика от Израел, Иран има богати запаси от нефт и газ, 85 милиона грамотни и образовани хора, които не планират да бягат, и огромни селскостопански и производствени бази.
Неотдавнашното израелско нападение срещу иранската дипломатическа мисия в Дамаск отразява опасенията и разочарованието на Нетаняху, тъй като „целият свят се е обединил срещу нас“. Стратегията на Нетаняху изглежда е да подтикне Иран към ескалиране на напрежението, което евентуално да го подтикне да се насочи към американски военни активи в региона, като по този начин да въвлече САЩ във войната в Газа. Техеран вероятно ще реагира, но ще се стреми да избегне попадането в капана на Нетаняху. Вместо това Иран може да избере да затегне икономическия си контрол върху Израел, вероятно като се насочи към стратегически места като Ейлат, Хайфа и летище „Бен Гурион“.
Толкова за жабите във вряща вода, много по-опасна е китайската доктрина прокламираща систематично обезкървяване на противника, без да бъде нанасян силен удар, което де факто означава, че дори и Иран да бъде ударен от Израел и САЩ, те реално ще бъдат губещите на дъската.
Определено максимата за жабата е прекалено елементарна и еднопластова, за да се разбере играта в Близкият Изток, с която Иран умело се справя. Това, на което залага Иран е доста по-близко до „хилядите удари на смъртта“ срещу Израел (малкият Сатана) и САЩ (големият Сатана). Вместо един-единствен драматичен удар, те използват комбинация от много малки действия на различни фронтове – както военни, така и дипломатически. „Смърт от хиляди порязвания“ е фраза, която има своите корени в древната китайска история и военна стратегия. Тя се отнася до стратегия, при която противникът нанася множество малки, постепенни рани или атаки на противника с течение на времето, като постепенно го отслабва. Всяко отделно порязване може да изглежда незначително, но кумулативният ефект става смъртоносен. Вместо да нанесе един-единствен решителен удар, тази стратегия включва поредица от незначителни действия, малки атаки, терор, дезинформация, интелектуален саботаж и културна диверсия. С течение на времето те се натрупват и водят до окончателното поражение на целта.
Фразата има и своите съвременни приложения.
В контекста на корпоративните поглъщания терминът „смърт от хиляди порязвания“ описва постепенната ерозия на про-пазарната среда за поглъщане. Фактори като заинтересоваността, геополитическите промени и правните промени заедно направиха европейския пейзаж на поглъщанията по-малко благоприятен за враждебни оферти и сделки за корпоративен контрол. Ислямска държава (ИДИЛ) използва подобен подход – те се стремят да увеличат броя на терористичните нападения извън Близкия изток, като се започне от дребни инциденти (напр. нападения с ножове) и се стигне до по-сложни операции (напр. взривяване на автомобили). Кумулативното въздействие на тези нападения отслабва сигурността и стабилност. Изключително важно е разбирането на фразата и в контекста на хибридната война и интелектуалният и културен саботаж. Концепцията за „смъртта от хиляди порязвания“ може да се приложи и към постепенните обществени промени. Малките промени с течение на времето може да изглеждат по-малко опасни от внезапната голяма промяна, но те могат заедно да доведат до значителни промени. Интелектуален саботаж, който посредством „Пълзяща нормалност“ променя обществените нагласи и културни трендове. Това могат да бъдат анти системни социални или политически движения, религиозни култове или саботиране отвътре на институции и организации.
Привидната сдържаност или приемане ролята на жертва на Иран и неговите проксита, (например как Хамас съумя да изиграе умело обществено мнение), пред лицето на „израелската и Западна агресия“ не бива да се бърка със слабост. Същата стратегия не толкова успешно се прилага от Русия, която от 2014 се опита всячески да постави своите и анексираните територии, като жертва на агресия отвън, докато методично и безпощадно унищожава Украйна. Техеран системно оказва премерен натиск върху Тел Авив чрез свои собствени методи и през обръча от проксита, които е създал, като внимателно подготвя сцената за разпадането на Израел, което де факто е редуциране влиянието на Запада в Близкият Изток и капитулацията на САЩ в Близкият Изток.
Конфликтът между Иран и Израел.
Конфликтът между Иран и Израел има възможността да прерасне в по-широк пожар, който да насочи американските ресурси и фокус в Близкия изток, отмествайки фокуса от Русия и Китай. Веднага след нападението на Хамас на 7 октомври президентът на САЩ Джо Байдън предприема бързи действия в подкрепа на Израел, важен американски съюзник, но и възпрепятства за сега разширяването на военните действия. Месеците на интензивни израелски операция в Ивицата Газа в действителност не успяват да елиминират Хамас, убиват десетки хиляди палестински цивилни и водят до хуманитарна катастрофа. Това е което световната общественост вижда, това е капан, в който Израел сам попадна. С разрастването на кризата администрацията на Байдън прекрасно разбира, че се разширяват и ангажиментите на Съединените щати в Близкия изток, както и опасността за понасяне на щети върху разклатеното реноме след фиаското в Ирак, в Афганистан и продължаващия повече от две години конфликт в Украйна. Повторното ангажиране с Близкия изток крие рискове за Байдън, особено докато води кампания за преизбиране срещу своя предшественик Доналд Тръмп. Всъщност блатото в Близкия изток предоставя безброй възможности за Техеран да обезсили един от основните си регионални противници – Израел – и стоящия зад него САЩ, демонстрирайки неговата слабост принуждавайки Съединените щати драстично да намали влиянието им в региона. Ислямският режим в Иран има за цел да вдъхнови религиозни въстания, които да подражават на революцията му от 1979 г. и за много наблюдатели изглежда, че не е успял. Всъщност Техеран разработва пресметлива стратегия за овластяване на марионетните милиции и за оказване на влияние върху операциите в съседство, като същевременно поддържа правдоподобно отричане – схема, чиято хитрост е потвърдена от опустошителния обхват на нападението на Хамас и последвалите атаки на свързаните с Иран милиции в Ирак, Ливан и Йемен. Така че днес, посредством контролиран хаос и изключителна гъвкавост Иран поставя Израел и САЩ в ситуация практически без полезен ход.
Рубиконът е преминат
Фразата „пресичането на Рубикон“ олицетворява напрежението между риска и възможностите и служи като мощна метафора за ключови моменти както в историята, така и в стратегията. Фразата има важно историческо и стратегическо значение. В Древен Рим Рубикон е малка река в Северна Италия, през 49 г. пр.н.е. римският генерал Юлий Цезар е изправен пред критично решение: да разпусне армията си, преди да премине реката, което би се считало за акт на бунт срещу Римската република. Той прочуто заявява: „Залогът е хвърлен“ и повежда войските си през реката, пренебрегвайки властта на Сената. Това поставя началото на гражданска война и в крайна сметка води до издигането на Цезар като диктатор. Фразата се е превърнала в идиом, означаващ точка, от която няма връщане назад с необратими последици. От гледна точка на военната наука пресичането на Рубикона означава решително решение, което променя стратегическия пейзаж и може да доведе до победа или катастрофа.
В продължение на години Иран се опитваше да се бори с Израел посредством индиректни атаки, като създава около страната това, което израелските стратези наричат „огнен пръстен“. Той постига това, като предоставя оръжия и финансиране на това, което Техеран нарича „ос на съпротивата“ – сбор от съюзници (или проксита), включващ Хизбула, Хамас, Палестински ислямски джихад и бойци от Западния бряг. Тя включва също така Сирия, йеменските хути и паравоенни организации в Ирак. Първоначално Иран подкрепяше последната група групировки като средство за проверка на Саудитска Арабия и Съединените щати, но от началото на войната в ивицата Газа през октомври миналата година тези партньори подпомагат и операциите на Иран срещу Израел.
В отговор на този многостранен алианс Израел провежда собствена кампания срещу Иран. Той многократно е извършвал подривни действия на иранска територия, включително операции, насочени към ядрени съоръжения и учени, както и към конвенционални съоръжения и експерти. Извън Иран, в кампания, която израелските политици наричат „война между войните“, израелското правителство редовно взема на прицел трансферите на ирански оръжия, особено тези, изпращани в Ливан и Сирия. Двете страни се опасяват да не излязат извън контрол с нападките си една към друга, които често следват модела на „удар за удар“. Но този деликатен баланс започва да се променя след 7 октомври 2023, когато Хамас атакува израелските общности около Ивицата Газа. В знак на солидарност с жителите на Газа и с цел да се сложи край на войната там, членовете на иранската ос засилиха нападенията срещу Израел и американските съоръжения с гласната подкрепа на Техеран. В отговор Израел атакува подкрепяни от Иран групировки в Ливан и Сирия, а след това и самия ирански военен персонал. Между началото на декември 2023 и края на март 2024, Израел убива близо дузина командири и съветници от Корпуса на гвардейците на ислямската революция и силите КУДС на Иран. Кулминацията на тези удари е въздушният удар по иранското консулство в Дамаск през април, при който са убити генерал Мохамед Реза Захеди, човекът, за когото се твърди, че отговаря за координирането на операциите на силите КУДС в Леванта, неговият заместник и няколко други членове на IRGC.
Окончателният отговор на Иран подчертава очевидната промяна в иранската стратегия, както и подчертава размера на партньорството с Русия и Китай, дали на режима изключителна сила и технологично ноу-хау да предизвика САЩ директно в Близкия Изток. С преминаването на Рубикона от страна на Иран, влиянието на САЩ в региона е подложено на огромно изпитание.
Удар срещу Израел е де факто удар срещу САЩ
Отношенията между САЩ и Израел са сложен съюз, който надхвърля дипломатическите връзки и включва споделени ценности, стратегически интереси и общи културни и политически ценности. Въпреки че не обсъждат сътрудничеството си в областта на сигурността след края на Студената война, отношенията водят до погрешни схващания, представящи Израел по-скоро като пасив, отколкото като актив. Израел е ключов партньор в справянето с променящите се терористични заплахи и военни предизвикателства, като техният опит в борбата с тероризма и обмена на разузнавателни данни е от полза за САЩ, чрез съвместни усилия за развитие и сътрудничество в областта на авангардните технологии. Освен традиционните проблеми на сигурността, Израел улеснява усилията на САЩ за справяне с възникващите предизвикателства пред сигурността, като например икономическата конкурентоспособност, революцията в информационните технологии, устойчивостта на ресурсите и общественото здраве. Израел действа като противовес на радикалните сили в Близкия изток, включително политическия ислям и насилствения екстремизъм, като осуетява ядрените програми на Ирак и Сирия. САЩ се възползват от опита на Израел в областта на борбата с тероризма, разузнаването и войната в градски условия чрез съвместни обучения, учения и обмен. Съюзът надхвърля реториката и моралния дълг, като укрепва американската сигурност, технологичния напредък и глобалната устойчивост.
Защо в този момент?
Отговорът може да бъде търсен в Байдън и демократите, които ако може да се каже „са по-благосклонни към Иран“ и донякъде играят ролята на моркова след 1979-та. Ако Близкият Изток може да бъде определен като хаотично блато, американската външна политика бе ясно бинарна, приятел – враг, добрият и лошият полицаи, търговия или санкции, сделка или принуда, пръчка или морков. А различното отношение на американските демократи и републиканци към Иран е повлияно от историческия контекст, идеологическите перспективи и политическите съображения. Иранската революция от 1979 г. води до създаването на Ислямска република, която променя политическия пейзаж в страната. Последвалата заложническа криза в посолството на САЩ в Техеран обтягат американско-иранските отношения. Демократите, включително президентът Джими Картър, търсеха дипломатически решения, докато републиканците критикуваха възприетата слабост и се застъпваха за по-твърда позиция. Демократите наблягат на многостранността, като поставят акцент върху диалога и преговорите като инструменти за разрешаване на конфликти. Те подкрепят Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), известен още като ядрената сделка с Иран, при президента Обама. Те отдават приоритет на правата на човека и гражданските свободи, като изразяват загриженост относно състоянието на правата на човека в Иран, но смятат, че ангажираността е от съществено значение за насърчаване на промяната. Републиканците, от друга страна, предпочитат по-едностранния подход, като наблягат на американската сила и настойчивост, разглеждат Иран като регионална заплаха и се застъпват за по-твърда позиция. С течение на времето демократите подкрепят JCPOA, докато републиканците го критикуват. В ерата на Тръмп републиканците приветстваха оттеглянето на Тръмп от СВПД, докато демократите изразиха загриженост за последиците от него. Ерата на Байдън се стреми да съживи дипломацията с Иран, но предизвикателствата остават.
Демократите не само са по-благосклонни към Иран, но и са притиснати от идващите президентски избори, в които се очертава да са губещата партия, както и от серия провали в международен план. Безпрецедентното директно нападение срещу Израел от страна на Иран дойде след седмици, в които Байдън засилва натиска върху еврейската държава да намали военните си операции в Газа.
Нападението на Иран допълнително усложнява политическата ситуация на Байдън не само заради възможността за по-широка война, но и защото може да окуражи Хамас да откаже споразумението за прекратяване на огъня с Израел. Боевете между Израел и Хамас, започнали през октомври, отслабиха подкрепата на Байдън сред някои ключови електорални групи несъгласни с твърдите действия на Израел. Социологът от Демократическата партия Джеф Хорвит заяви, че действията на Байдън са отразявали широките обществени настроения. Американците искат президент, който показва сила чрез дипломация, държи Америка настрана от пряко участие, а военните – далеч от опасност.
Демократите също така прекрасно разбират, че нов конфликт в Близкия Изток има потенциал да удари със всички сили обикновените граждани в САЩ. Продължаващото напрежение в Близкия изток също е проблематично, защото кара голяма част от американците, които са основно избиратели на демократите, да се страхуват от глобално насилие и несигурност и изостря разделението по отношение на политиката на Израел и страданията на хората в Газа. Продължаващото напрежение в региона може също така да доведе до още по голямо повишаване на цените на петрола и газта и да налее масло в огъня наречен инфлация и цена на живота.
От една страна Иран прекрасно разбира пасивната роля на демократите, от друга страна на масата със залози са сложени евентуалните последици за политическия и социален климат в САЩ от какъвто и да е конфликт в Близкият Изток. Като в същото време САЩ залага най-верния си съюзник в региона, който има огромен риск да се превърне в Украйна, на която помагат, но де факто е оставена на произвола на съдбата, защото Европа постави на първо място своите граждани и сигурност.
Очаквайте продължение.
Материалът е любезно предоставен от Angel Analytical London и е изготвен от Илиян Кузманов, журналист и анализатор, изследващ процесите в Русия и Африка. Подробна методология и данни се предоставят при поискване.
