Теорията на хаоса, която често се свързва с непредсказуемото поведение на сложните системи, има значителни приложения при вземането на решения във военната област. Тя подчертава чувствителната зависимост от началните условия, които могат да доведат до значително различни резултати с течение на времето. Във военните операции теорията на хаоса помага да се разбере как взаимосвързаните елементи, като например войски, логистика, разузнаване и терен си взаимодействат динамично. Фракталите и самоподобието са ключови понятия в теорията на хаоса, тъй като те проявяват самоподобие в различни мащаби.
Адаптивните реакции са от съществено значение във военните операции, тъй като военните лидери трябва да коригират стратегиите въз основа на обратната връзка в реално време и променящите се обстоятелства. Теорията на хаоса също така подчертава необходимостта от устойчивост, тъй като дългосрочната предвидимост е ограничена. Военните планировчици трябва да вградят устойчивост в своите стратегии чрез планове за действие при извънредни ситуации, гъвкавост и децентрализирано вземане на решения. Теорията на хаоса намира приложение в сигурната комуникация, тъй като военните методи за криптиране използват хаотичното поведение, за да повишат поверителността и да декодират вражеските сигнали. Алгоритмите, базирани на хаоса, помагат при търсенето на вражески средства, оптимизиране на моделите за търсене и локализиране на скрити заплахи. Теорията на хаоса оказва влияние върху управлението на веригата за доставки, тъй като ефективните монтажни линии, дистрибуторските мрежи и разпределението на ресурсите се възползват от вдъхновените от хаоса подходи. Като цяло теорията на хаоса предлага ценни идеи за сложния и адаптивен характер на военните операции.
Директен удар върху Икономическият коридор Индия – Близък изток – Европа (ИМЕК)
Икономическият коридор Индия – Близък изток – Европа (ИМЕК), грандиозен проект свързващ Индия и Европа, е изправен пред предизвикателства поради продължаващия конфликт между Израел и Хамас. Проектът има за цел да насърчи свързаността и икономическата интеграция между Азия, Персийския залив и Европа. Той включва мултимодален транспортен коридор, свързващ западния бряг на Индия с ОАЕ по море, железопътен маршрут, пресичащ Арабския полуостров, както и тръбопроводи за производство на водород, високомощни ИТ връзки и енергийни мрежи. Войната между Израел и Хамас през 2023 г. обаче наруши напредъка на проекта, а общественото мнение в арабските страни и Израел доведе до спиране на разработването на IMEC. Въздействието на конфликта върху регионалната стабилност и геополитическата динамика се отрази на жизнеспособността на коридора. ИМЕК бе стартиран като западна алтернатива на китайската инициатива „Пояс и път“ (BRI) и има за цел да осигури екологична, устойчива и издръжлива инфраструктура. САЩ се стремят да укрепят Индия като контрапункт на Китай и да насърчат нормализирането на отношенията между Саудитска Арабия и Израел. Европейските държави се стремят да диверсифицират веригите за доставки и пазарите си от Китай.
ИМЕК, обявен на срещата на върха на Г-20 в Ню Делхи през 2023 година, е съвместно усилие между Съединените щати, Индия, Франция, Германия, Саудитска Арабия, ОАЕ, Италия и Европейския съюз. Той се състои от два коридора за развитие: единият свързва Индия с Близкия изток, а другият – Близкия изток с Европа. Този амбициозен проект има за цел да подобри свързаността, икономическата интеграция и устойчивия растеж между континентите. Това е проект зад който най-вече застава администрацията на Байдън, като неговото разрушаване и запазване на Китайската инициатива е огромен репутационен удар върху гаранциите за безопасност, които може да предостави САЩ на едно толкова мащабно търговско начинание.
Ако вземем на първо място интереса на Иран и разбира се на един от най-важните му съюзници Русия, на преден план изниква един конкурентен проект на Американско-индийския ИМЕК. Международният транспортен коридор Север-Юг (INSTC) е важен проект, свързващ Индия, Русия и Иран, той е замислен през 1999 г. в сътрудничество между Русия, Иран и Индия с основната цел да се намали времето за транзит на товари между Русия и Индия и да се осигури алтернативен маршрут на Суецкия канал в Египет. INSTC предлага предимства като намаляване на разстоянието и ефективност на разходите, което го прави ключов проект за политическата независимост на Иран в региона. След като бъде завършен, той ще се превърне в най-важния център за транзит на товари по маршрута от Европа до Азия, осигурявайки достъп на руски и централноазиатски стоки до иранските пристанища в Персийския залив, което ще доведе до увеличаване на товарооборота и икономическия растеж в съседните райони. Проектът демонстрира и интензивно сътрудничество между големите евразийски държави, които се противопоставят на западната агресия и експанзионистична политика. Активното участие на Иран в INSTC засилва ролята му в световната геополитика. В обобщение, INSTC притежава огромен потенциал за социално-икономическото развитие на Иран и укрепва стратегическите му партньорства с Русия, Индия и други мюсюлмански държави.
Дългата Игра на Иран
Стратегическият пейзаж базиран на хаос в Близкия изток е създаден до голяма степен от Иран и е в негова полза. След 7-ми октомври, иранските лидери се възползват от войната в Газа и я ескалират, за да издигнат авторитета на своя режим, да отслабят и делегитимират Израел, да подкопаят интересите на САЩ и да дооформят регионалния ред в своя полза. Истината е, че Ислямската република сега е в много по-добра позиция от всякога да доминира в Близкия изток, включително като придобие способността да нарушава корабоплаването в множество критични контролни точки.
Политика базирана на Хаос
След превземането на Газа от Хамас през 2007 г. Иран е основният покровител на групировката. Техеран предлага пари, материали и друга подкрепа, която направи възможно нападението на 7-ми октомври, включително военни технологии, разузнаване и финансова помощ в размер на 300 млн. долара годишно. Той предостави безпилотни самолети и ракети, както и инфраструктура и обучение, за да помогне на Хамас да създаде свои собствени оръжия – оръжия, които Хамас използва, за да продължи да нанася удари по Израел няколко месеца след първоначалната атака.
След 7-ми октомври подкрепяните от Иран милиции също бързо увеличават враждебните си действия, насочени срещу израелските и американските сили в региона. Тези нападения доведоха до над сто жертви сред американските военнослужещи. Хутите, подкрепяната от Иран въоръжена групировка, управляваща голяма част от населението на Йемен, нападнаха кораби, плаващи в Червено море, което доведе до спад на транзита през Суецкия канал с 50 % през първите два месеца на 2024 г. Според показанията на генерал Майкъл Курила, ръководител на Централното командване на САЩ, дадени в Конгреса през март, ескалацията на ударите от страна на съюзниците на Иран и последвалите военни отговори на САЩ са окуражили терористичните организации, които не са свързани с Техеран, което е предизвикало активизиране на нападенията на групировки като „Ислямска държава“, известна още като ИДИЛ.
Иран също така предприе ясни стъпки за повишаване на дипломатическия си профил след 7-ми октомври 2023. Дни след нападението на Хамас, иранският президент Ебрахим Раиси за първи път разговаря директно по телефона със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, а през ноември участва в регионална среща на върха в Рияд. Други ирански официални лица, като външния министър Хосейн Амир-Абдолахиан, обикалят региона и извън него, опитвайки се да представят страната си като надежден посредник, дори когато режимът поддържа подкрепата си за Хамас.
Нито едно от тези събития не е просто резултат от това, че Иран е съзрял нови възможности в размириците и е предприел опортюнистични, импулсивни ходове. Те са резултат от изпитан във времето наръчник. От самото създаване на Ислямската република иранското ръководство има експанзивни амбиции. От 1979 г. насам страната разглежда хаоса и нестабилността, независимо дали в страната или в близост до нея, като възможност за развитие на своите интереси и влияние. Дори нахлуването на Ирак в Иран през 1980 г. работи в полза на зараждащата се теокрация, като мобилизира вътрешна подкрепа за новия ред в Техеран, дава повод за изграждане на силна вътрешна отбранителна индустрия и позволява на режима да оцелее в ранна възраст.
Техеран използва последователните пожари в съседство, за да укрепи позицията си. В исторически план някои от най-ценните възможности са резултат от грешни стъпки на Вашингтон и неговите партньори в региона, като например нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г., този конфликт, който доведе 150 000 американски войници до прага на Иран, бързо се разрази в полза на Техеран. Иракският президент Саддам Хюсеин, най-сериозната екзистенциална заплаха за иранското ръководство, беше свален от власт, а режимът му беше заменен от слаба държава, ръководена от недоволни шиити със съществуващи връзки с Техеран. През следващите години Иран се възползва максимално от други моменти на регионален хаос. От 2013 г. Ислямската революционна гвардия (ИРГК) на страната работи с основния си заместител – Хизбула, за да мобилизира бригади от афганистански и пакистански шиити в по-голяма транснационална шиитска милиция, която да защитава застрашения режим на Башар Асад в Сирия. В крайна сметка Техеран изгради ефективно партньорство с Русия по време на гражданската война в Сирия, което се разшири в по-широко стратегическо сътрудничество след нахлуването на руския президент Владимир Путин в Украйна.
Ключов компонент от стратегията на Иран в съседство е отглеждането на „революционна ос на съпротивата“ – хлабава мрежа от регионални милиции с обособени организационни структури, припокриващи се интереси и връзки с иранските служби за сигурност и религиозни институции. Основателят на Ислямската република, аятолах Рухола Хомейни, твърди, че износът на революцията е необходим за нейното оцеляване, като твърди, че ако теокрацията остане „в затворена среда“, тя „със сигурност ще претърпи поражение“. Решен да предизвика по-широка вълна от ислямистки преврати срещу светските монархии и републики в Близкия изток, Хомейни и неговите съмишленици развиват инфраструктура, посветена на свалянето на статуквото в целия мюсюлмански свят. През първите две десетилетия от управлението на Ислямската република нейните лидери работят с подставени лица в Персийския залив и на други места, за да подпомогнат опита за преврат в Бахрейн през 1981 г., бомбените атентати в САЩ през 1983 г. и други американски интереси в Кувейт, опита за убийство на кувейтския емир през 1985 г., подстрекателските антисаудитски и антиамерикански митинги по време на ежегодното мюсюлманско поклонение в Мека, бомбардировката на американска военна казарма в Саудитска Арабия през 1996 г. и други подривни действия срещу съседите.
Революцията де факто успя
Въпреки че очакванията на иранските лидери за широкомащабна революция срещу съществуващия регионален ред на пръв поглед бяха разочарование, те намериха потвърждение на стремежите си чрез появата на приятелски войнствени групи, които търсеха покровителството на революционната държава. А ранните инвестиции на Ислямската република донесоха ценен актив, който послужи като модел за по-късните ѝ усилия: Хизбула. След израелското нахлуване в Ливан през 1982 г. новосъздадената иранска КСИР започва да обучава и координира Хизбула – зараждаща се шиитска въоръжена групировка. Помощта на Иран веднага прави „Хизбула“ по-силна: групировката извършва серия от опустошителни самоубийствени атентати срещу френски и американски правителствени обекти през 1983 г. и 1984 г. в Ливан, както и отвличания, похищения и насилие в по-далечни страни, като бомбения атентат срещу еврейски общностен център в Аржентина през 1994 г. и самоубийствения атентат срещу автобус в България, при който загиват петима израелски туристи през 2012 г.
Чрез политическото си крило Хизбула се внедрява дълбоко в ливанското правителство, като вкарва свои членове в парламента и кабинета. Тази политическа роля не смекчава зависимостта на групировката от насилието: няколко членове на „Хизбула“ са осъдени за убийството на бившия ливански министър-председател Рафик Харири през 2005 г. Въпреки усилията на Израел и САЩ да ликвидират милицията, тя поддържа десетки хиляди активни бойци и с помощта на Техеран е натрупала арсенал от около 150 000 ракети и снаряди предимно с малък и среден обсег, както и безпилотни самолети и противотанкова, противовъздушна и противокорабна артилерия. Техеран продължава да предоставя на „Хизбула“ подкрепа в размер на 700 млн. долара до 1 млрд. долара годишно, а групировката продължава да бъде първостепенният социален, политически и военен фактор в Ливан.
Хизбула се оказа изключително полезна за Иран. Нейният ръководител, шейх Хасан Насрала, е един от малкото участници в регионалната власт, които открито отдават почит на върховния лидер на Иран като духовен водач на своите организации, въпреки че Хизбула вече не изповядва ранната си цел за създаване на ислямска държава в Ливан. Ролята на „Хизбула“ за изтеглянето на Израел от Южен Ливан, завършило през 2000 г., носи на групата кратко регионално признание, така и трайна вътрешна легитимност, а глобалният ѝ обхват продължава да засилва влиянието на Техеран. От началото на 90-те години на миналия век тя играе важна роля в насочването на средства, обучение и оръжия от Иран към различни други групировки, включително, но не само, към Хамас.
Дългата игра
Като използва за образец отглеждането на Хизбула, Иран инвестира огромни усилия и ресурси в отглеждането на войнствени групировки в целия Близък изток. Подкрепата, която Иран оказва на палестинските бойни групи, особено на Палестинския ислямски джихад и Хамас, носи огромни дивиденти през следващите десетилетия, както и помощта му за шиитските противници на Саддам в Ирак. Тези отношения осигуряват трамплина за иранското влияние в ключови за регионалната стабилност повратни моменти. През 90-те години на ХХ век терористичните атаки на ИДП нарушават израелско-палестинския мирен процес и тласкат израелската политика надясно. След ръководената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г. покровителството на Техеран над Висшия ислямски иракски съвет и партията Дава – и двете значими шиитски фракции – превърна Иран в най-влиятелния играч в спорния следвоенен политически живот в Ирак.
Гражданската война в Сирия издига статута на Хизбула до перлата в короната на иранската марионетна мрежа. Работейки в тясно сътрудничество с IRGC, Хизбула обучава и координира по-широката мрежа от подкрепяни от Иран шиитски милиции, които нахлуват в Сирия от Афганистан, Ирак, Пакистан и Йемен. Иран се оказа забележително гъвкав и прагматичен в развитието на тази мрежа, което му позволява да се свързва с партньори и подставени лица на множество континенти. Понякога Техеран използва чадърни групи и съвместни оперативни зали, за да координира различни фракции, а друг път умишлено фрагментира съществуващите групи, за да запази влиянието си върху тях. Парите и материалите на Иран отдавна са основно измерение на отношенията му с отделните милиции. Все по-често обаче Техеран прехвърля не само готови оръжия, но и средства, с които марионетните му групи да произвеждат и модифицират оръжия самостоятелно.
Институцията за национална сигурност на Иран разглежда инвестирането в асиметрична война като икономично средство за придобиване на влияние срещу по-мощни противници, особено срещу Съединените щати. Влиянието на Иран върху милициите се засилва благодарение на елиминирането на повечето от радикалните му конкуренти в Близкия изток. След като диктатори с дълбоки джобове като Саддам и либийския Муамар Кадафи бяха отстранени от власт, Ислямската република става един от малкото регионални играчи, които имат интерес и ресурси да подкрепят въоръжени милиции.
В много отношения връзките между Иран и неговите пълномощници отразяват общи предпочитания към автономия и личен интерес. Еволюционният характер на иранските инвестиции в своите клиенти работи в тяхна полза, като позволява на службата за сигурност да поддържа партньорства с трайна стойност, които могат да устоят на смущения. Например, дори когато Хамас се дистанцира от Иран в продължение на няколко години след избухването на гражданската война в Сирия, Иран продължава да предоставя на групировката остатъчно финансиране и с времето отношенията се възстановяват.
Арка на Триумфа
След нахлуването на САЩ в Ирак Техеран се опитва да се утвърди по-пълноценно като посредник в региона, обхванат от сътресения. Израел провежда решителна кампания за ограничаване на иранското влияние чрез „косене на тревата“ или рутинни удари по ирански позиции в Сирия, за да прекъсне опита на Ислямската република да изгради сухопътен мост за снабдяване на Хизбула и по-широката ѝ мрежа от подставени лица. Тази кампания отбеляза редица тактически успехи, но не изглежда да е имала значимо възпиращо въздействие върху Иран и неговите подставени лица.
Междувременно Съединените щати се стремят да задълбочат отношенията си с алтернативни центрове на власт и да насърчат нови съюзи, за да се противопоставят на Техеран. От „двойното сдържане“ на президента Бил Клинтън, което се стремеше да изолира Иран и Ирак, като същевременно насърчаваше арабско-израелското помирение, до „стратегията за свобода“ на президента Джордж Буш, която се фокусираше върху напредъка на демократизацията в Близкия изток и извън него, Вашингтон многократно инвестира в схеми, целящи да изтласкат подкрепяния от Иран насилствен екстремизъм от Близкия изток, без особен ефект. В речта си от ноември 2023 г. върховният лидер на Иран Али Хаменей отразява тези усилия, като с насмешка заявява, че Вашингтон се е „провалил напълно в опита си да създаде „нов Близък изток“. Той продължи: „Да, геополитическата карта на региона претърпява фундаментална трансформация, но не в полза на Съединените щати. Тя е в полза на съпротивителния фронт. Да, геополитическата карта на Западна Азия се променя – но се променя в полза на съпротивата“. Войната от 7-ми октомври даде възможност на Ислямската република да възобнови официалната си роля в общомюсюлманските и междурегионалните консултации. Както често правят, иранските лидери съчетаха активната дипломация с демонстрация на сила, целяща да изпита решимостта на Америка.
Нападенията на заместващите Иран милиции представляват дяволски сложно предизвикателство за Вашингтон. От октомври 2023 г. до средата на февруари 2024 г. нападенията на подкрепяните от Иран проксита са довели до най-малко 186 жертви сред американските войници, служещи в Близкия изток. Сред тях са 130 травматични мозъчни увреждания, загубата на трима армейски резервисти в Йордания и смъртта на двама военноморски тюлени, изпълняващи мисия за пресичане на незаконни ирански оръжия край бреговете на Сомалия.
Преди 7-ми октомври администрацията на Байдън бе инвестирала значително време, енергия и политически капитал в план за подпомагане на нормализирането на отношенията между Израел и Саудитска Арабия. Подобна сделка щеше да представлява огромен пробив за двете правителства и за целия регион, като открие нови икономически възможности и с течение на времето помогне за маргинализиране на влиянието на злонамерените участници, включително Техеран и неговите пълномощници. Усилията на Байдън за постигане на израелско-саудитско споразумение за нормализиране на отношенията са най-новият компонент на дългата американска кампания за укрепване на сътрудничеството между самоопределящите се като умерени регионални участници. Преговорите за нормализиране се основават на успеха на споразуменията от Абрахам през 2020 г., които проправят пътя за установяване на дипломатически отношения между Израел и Бахрейн, Мароко, Судан и Обединените арабски емирства и откриват безпрецедентни възможности за двустранна търговия, военно сътрудничество и взаимодействие между хората. Отварянето на отношенията с Рияд би засилило тази тенденция, поставяйки Иран в по-заден план, дори когато той се стреми да осигури собственото си сближаване с Рияд.
Аргументите за установяване на пълни дипломатически отношения между Израел и Саудитска Арабия остават убедителни, но само ако гледаме на Близкият Изток през призмата на прагматичната бизнес логика на американската дипломация. Но войната между Израел и Хамас добави зашеметяващи трудности към това, което вече щеше да бъде исторически амбициозно начинание. За много израелци в правителството и извън него ужасяващото нападение на Хамас само затвърди убеждението, че палестинският суверенитет представлява неприемлива заплаха за сигурността. Последвалите операции на Израел в Газа обаче предизвикаха нови искания на Саудитска Арабия за смислени усилия за компенсиране на палестинските страдания. А приносът на САЩ към предложеното сближаване – ангажименти за сигурност към Саудитска Арабия и инвестиции в гражданската ядрена инфраструктура на кралството – изисква подкрепа от американските законодатели, която става все по-трудна за осигуряване на фона на опасенията, че ескалацията на войната между Израел и Хамас може да въвлече американските сили директно в друг близкоизточен конфликт.
Комбинацията от реторика, дипломация и тероризъм, която Иран умело използва от 7-ми октомври насам, подпомага някои от най-дългогодишните му идеологически и стратегически приоритети. Подобно на Хамас, иранското ръководство настоява за унищожаването на Израел и за триумфа на ислямския свят над това, което смята за Запад в упадък. Неговите възгледи не са опортюнистични или преходни; анти американизмът и антипатията към Израел са вкоренени в основите на Ислямската република. Но монументалните мащаби на разрушенията в Газа вдъхват нов живот на антизападните и антиизраелските призиви на Техеран. Тази реторика сега е привлекателна за регионалната аудитория, която иначе не е симпатизирала на шиитската теокрация и дава на Иран удобна възможност да засрами своите арабски сунитски съперници. Техеран вижда в засилването на регионалните позиции възможност да се сближи още повече с Русия и Китай. Интересите на тези страни в по-голямата си част са удовлетворени от това, че Вашингтон е затънал в криза в Близкия изток, която вреди на репутацията му и намалява военния му капацитет. По-специално, в началото на март Китай, Иран и Русия започват малки съвместни военноморски учения в Оманския залив, четвъртите по рода си за последните пет години.
От гледна точка на Техеран войната между Израел и Хамас само ускорява промяната в баланса на силите от хегемонията на САЩ към нов регионален ред, който е в полза на Ислямската република. Десет дни след нападението на Хамас срещу Израел Мохамед Бакер Калибаф, председател на иранския парламент, предупреди, че сухопътна инвазия в Газа може да „отвори портите на ада“ – т.е. да предизвика съкрушителен отговор, насочен не само към Израел, но и към американските интереси и активи в региона. Все пак за борбените ирански революционери оцеляването на режима е по-важно от всички останали приоритети, така че подходът им от октомври до март бе внимателно насочен. След като през октомври администрацията на Байдън изпрати две ударни групи от самолетоносачи в Източното Средиземноморие, Иран и съюзниците му се постараха да избегнат рязка ескалация. Хизбула умело калибрира атаките си в северната част на Израел, очевидно, за да избегне въвличането на Израел в по-ожесточена борба, която би могла да подкопае способността на Хизбула да възпре израелски удар по ядрената програма на Иран.
Бързото разполагане на американски военни средства в региона от страна на Байдън, както и дипломатическите му намерения в Ливан и други ключови регионални участници, помогнаха да се предотврати по-широка война, която Хамас може би се надяваше да предизвика. Поредицата от удари на САЩ подкрепяни от Иран милиции в Ирак, Сирия и Йемен намаляват възможностите на тези групировки и показват на партньорите на Техеран, че ще платят цената за продължаващата агресия срещу американците. И все пак рискът от американски грешни преценки и прекомерна увереност ще се увеличава с течение на времето. Иранските милиции отдавна се отличават с издръжливост и адаптивност, а оръжията, с които разполагат, са сравнително много и евтини, особено в сравнение с разходите за американските удари за тяхното елиминиране.
През десетилетията Иран и неговите пълномощници са развили отличен инстинкт за преценяване на риска. Сега, след като са преценили намаляващия интерес на САЩ към Близкия изток, иранските лидери виждат предимство, което може да бъде спечелено от хазарта. С атаките си те се стремят да провокират Съединените щати да направят грешки, които да дадат предимство на Техеран и неговите съюзници – грешки, подобни на тези, които Вашингтон направи преди две десетилетия, когато нахлу в Ирак (като, де факто, елиминира главният враг на Иран в лицето на Садам Хюсейн и предаде Ирак в ръцете на аятоласите от Техеран), или през 2018 г., когато Тръмп се оттегли от ядреното споразумение с Иран на президента Барак Обама. Грешна преценка от страна, на който и да е от участващите актьори, включително и на самия Иран, може да разпали много по-широк и интензивен конфликт в Близкия изток, който да нанесе дълбоки щети на регионалната стабилност и световната икономика.
Администрацията на Байдън се опитва да играе по-решителна роля в преодоляването на хуманитарната криза в Газа. Но без значение тези усилия, те ще се окажат твърде малко и твърде късни, за да предотвратят хуманитарната катастрофа, която трябва да демонизира Израел. Гладът в Газа би представлявал както стратегически, така и морален провал за Съединените щати и Израел, а Байдън не трябва да повтаря грешките, които позволиха призракът на такъв катаклизъм да обхване региона. Това репутационно клеймо, дълго време ще бъде използвано от анти- западната пропаганда.
Предизвикателството пред Вашингтон се усложнява от факта, че Иран ускори развитието на ядрената си програма след оттеглянето на Тръмп от ядрената сделка с Иран през 2018 г. От жизненоважно значение е американските служители да култивират чувство за реализъм. Голямата стратегическа игра за сближаване на Саудитска Арабия и Израел вече изглежда почти загубена.
В известен смисъл Иран сега има предимство по подразбиране пред САЩ, защото хаосът сам по себе си ще представлява победа, когато срещу него се играе с наивните методи на американския корпоративен свят, да кажем, в които резултатите са прилежно осчетоводени и ясни. За разлика от това летвата за успех на САЩ е висока. Въпреки това, независимо дали ни харесва или не, Съединените щати остават незаменим играч в региона, въпреки съмнителните си резултати през последните няколко десетилетия. Подкрепата на съюзниците – и запазването на достъпа до петрол, който остава жизненоважен за световната икономика – с деликатен баланс между подкрепа и сдържаност изисква ангажираност, която за съжаление я няма в ЕС, а след изборите през юни, най-вероятно напълно ще бъде заличена от надигащите се анти системни партии убедили милиони избиратели че САЩ и Израел са зло, което само причинява проблеми.
В заключение – световен хаос в който привидният стар ред никога повече няма да се върне.
Провала на опита на Байдън за нормализиране на Близкият Изток, загубата на Афганистан, Сирия и Ирак, означават безусловно победа за Русия и Китай. Както и пълно неразбиране на реалностите в Близкият Изток, което ще означава пълно преосмисляне на американската стратегия в региона в опит Израел да бъде съхранен като преден пост на Западният Свят. Но какво е в основата на дългата игра на Иран?
Концепцията за стратегията „смъртта чрез хиляди порязвания“ има исторически корени и се отнася до постепенен, настойчив подход за отслабване на противника. Концепцията за „смъртта с хиляди порязвания“ предполага, че близкоизточните участници използват асиметрични тактики, като войни чрез посредници, кибератаки, икономически натиск и конфликти с ниска интензивност, за да намалят с течение на времето господството на противника си. Иран, изправен пред регионални предизвикателства и международни санкции, възприе многостранен подход, включващ подкрепа на прокси групировки, оказване на влияние върху съседни държави и разработване на ракетен потенциал. Израел и САЩ, които са близки съюзници на Израел, следят отблизо действията на Иран, за да предотвратят по-нататъшно влияние. Въпреки че не представляват пряко предизвикателство за господството на САЩ, действията на Иран допринасят за регионалната нестабилност и САЩ трябва да балансират интересите си в Близкия изток, като избягват ескалация. Стратегията „смъртта на хиляди порязвания“ подчертава сложността на Близкия изток и необходимостта от нюансирани реакции и дългосрочна визия. Макар действията на Иран да не оспорват пряко господството на САЩ, те допринасят за по-широкия пейзаж на напрежение и несигурност в региона, като същевременно отварят поле за маневри (и прегрупирания) на другите основни съюзници на Иран – Русия и Китай.
Ескалацията на ирано-израелския конфликт предоставя на Русия потенциални ползи в дипломатическата, икономическата и стратегическата област. Близките връзки на Русия както с Иран, така и с Израел, ѝ позволяват да се позиционира като посредник или фактор, който оказва влияние в региона, като потенциално може да посредничи в преговорите. Конфликтът също така създава търсене на военно оборудване и технологии, което води до икономически ползи за Русия. Значителната роля на Русия в световните енергийни пазари и геополитиката се влияе от нестабилността в Близкия изток, което е от полза за нейната зависима от петрола икономика. Конфликтът отклонява вниманието на международната общност от вътрешните проблеми, което позволява на Русия да се съсредоточи върху външни въпроси и да утвърди глобалната си мощ. Подкрепата, за която и да е от двете страни може да засили регионалните съюзи, като затвърди позицията на Русия като ключов играч в регионалната динамика. Русия е отлична в информационната война и конфликтът предоставя възможности за пропаганда и формиране на разкази. Разбирането на западните реакции дава информация за стратегическите решения на Русия. Въпреки че Русия може да спечели в дипломатически, икономически и стратегически план от ескалацията, тя е изправена и пред рискове, включително потенциална регионална нестабилност и ответна реакция от страна на други глобални участници.
Ролята на Китай в Близкия изток е многостранна и включва стратегически интереси като енергийна сигурност, стабилност, дипломатическо посредничество, избягване на пряка военна намеса и икономически възможности. Инициативата „Пояс и път“ (BRI) има за цел да подобри свързаността и търговията в Азия, Европа и Африка. Стабилността в Близкия изток е от съществено значение за проектите на BRI, които преминават през региона, като например китайско-пакистанския икономически коридор. Китай инвестира в инфраструктурни проекти, търговски споразумения и икономически партньорства в Близкия изток, превръщайки го в основен играч заложил много в този регион.
Каква е крайната цел на Иранската стратегия? Хаос и пожари, носещи хиляди малки щети на САЩ. Хаос в който, какъвто и да е резултата от директната атака на Иран срещу Израел, САЩ и неговите съюзници в краткосрочен или дългосрочен план губят Близкият Изток.
И при двата резултата Иран печели. Разгромът на САЩ от страна на Иран ще бъде приветстван от Китай, Русия и десетки държави противници на САЩ, особено в глобалния юг. Разгромът на Иран от страна на Израел и САЩ, ще бъде приветстван от Китай и Русия по същия начин, защото ще се създаде нов Ирак в Близкият Изток, който ще отнеме огромна част от ресурсите на САЩ, а Русия ще може безпроблемно да реши проблема на външната си граница с Украйна и Китай да бетонира морските си граници и търговски пътища. Неотговаряне от страна на Израел, ще означава победа за Иран, който не само създаде прецедент, но и принуди Запада да вдигне ръце от Израел (като завърже ръцете за отговор на Тел Авив) и де факто да го остави сам срещу вълците. Изоставяне, което се случи с редица други стратегически партньори на САЩ в различни горещи региони, което е изключително тежък репутационен удар на Вашингтон. А на хоризонта се задава изолационистта Доналд Тръмп, за когото глобалното партньорство и кооперация няма никакво значение, защото „Америка е на първо място“. Хаосът на Европейския политически пейзаж е пълен дори без Доналд Тръмп, като поляризацията на обществото тласка политическите елити в устата на лудостта. От една страна са радикалните леви (и трябващи да бъдат прогресивни) анти-западни течения, обвиняващи европейските правителства за подкрепата на Израел и САЩ. Като същевременно носят най-големите репутационни щети на Западния Алианс заради хуманитарната катастрофа в Газа, превръщайки ги в „съучастници“ пред милиони избиратели. Радикално десните европейските избиратели са на противоположния полюс, говорейки с езика на Путин за загубени Християнски ценности, за моралния упадък, който западната култура носи и обвиняващи секуларизацията (като по този начин удрят бюрократичното сърце в Брюксел) на ЕС, като същевременно всячески саботират обединението на Европа, което е и единственият шанс пред нея, радикализирани от помощта оказвана за справяне с хуманитарната криза в Сирия и бутайки напред на политическия хоризонт про Руски и анти Западни в своя генезис партии. Които между впрочем оправдават руската агресия в Украйна, използвайки същите слогани на Тръмп, че прагматичния интерес на Европейските нации трябва да е на първо място отричайки икономическите санкции срещу Москва. А радикалното ляво и дясно е новото нормално за Европа… Така че, каквото и да се случи с Иран, глобалната картина все повече придобива хаотични измерения наподобяващи блатото Близък Изток. Хаоса на Европейският политически пейзаж.
Материалът е любезно предоставен от Angel Analytical London и е изготвен от Илиян Кузманов, журналист и анализатор, изследващ процесите в Русия и Африка. Подробна методология и данни се предоставят при поискване.
