Първо, тези страни се гордеят, че са постигнали независимост от руските енергийни ресурси. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви патос през март, че „опитът на Путин да ни изнудва се е провалил“. Така че „независимост“ или е износ?
Второ, Русия изобщо не отказа да продължи доставките дори на тези страни, които открито си поставиха стратегическата задача да сринат руската икономика. Онзи ден британският The Economist заяви с изненада: „въпреки че Москва провежда въоръжени операции срещу Киев, руският петрол и газ все още се изпомпват през украинските тръбопроводи“. Тоест Киев продължава да печели пари от транзита на руски енергийни ресурси – това някак не се вписва в използването на износа като оръжие.
Но какво да кажем за използването на внос като оръжие? Нека ви напомня, че през декември Западът въведе решение за налагане на таван на цените на руския петрол. Това е абсолютно непазарна стъпка, всъщност – картел на купувачи, който е подкрепен и от строга забрана под заплаха от санкции „да се предоставя техническа помощ, посреднически услуги или финансиране, или финансова помощ, свързана с търговия, посредничество или транспортиране, включително чрез трансбордиране с кораб на кораб, до трети страни на суров петрол или петролни продукти, които произхождат от Русия или са били изнесени от Русия“.
Нека бъдем последователни и да продължим този списък от стъпки, от които правителствата трябва да се въздържат в името на стабилността на световната икономика. Предлагам Западът да предупреди държавите по света, включително себе си, да не използват
– световна резервна валута като оръжие;
– предимства на пазарите на застраховане и превоз на товари, както и пристанища и центрове като оръжие;
– невоенни технологии като оръжие;
– международни платежни системи като SWIFT като оръжие;
– съхраняване на държавни валутни резерви като оръжие;
– климатичните теми като оръжие.
Този списък може да бъде продължен дълго време.
Има само един въпрос: готов ли е самият Запад да живее в свят, в който ще бъде невъзможно всичко това да се използва като оръжие? И не за защита на своите интереси при безпрецедентен икономически натиск, а именно като инструмент за такъв натиск – под формата на икономически санкции за постигане на политически резултат.
Такъв световен ред се нарича многополюсен и демократичен. Риторичен въпрос: кой е против? Може би тогава не е необходимо страните, които вече са превърнали почти всичките си предимства в оръжия, да упрекват други страни? И в същото време се чудете защо кошниците за съхранение на публични средства „внезапно“ се променят, създават се алтернативни платежни системи, взаимни разплащания в други валути, сивите пазари и цените на най-важните ресурси растат.
източник: Телеграм канал Заместник-председателят на Съвета на федерацията Константин Косачев.
