[powerkit_toc title=“Language / Язык“ depth=“2″ min_count=“2″ min_characters=“300″ btn_hide=“false“]
В заглавието се чете като мечта пропагандатор на Москва. „Кремъл казва, че се опасява, че украинската страна може да възобнови гражданската война в Източна Украйна“, заяви той. Тук бяха всички ключови елементи на разказа за дезинформация, подкрепящ седемгодишната руска кампания за агресия срещу Украйна, експертно натъпкани в едно изречение: конфликтът в Източна Украйна е гражданска война; Украйна е отговорна за всяка ескалация на насилието; а Кремъл е просто загрижен наблюдател.
Подобна формулировка би била напълно незабележителна, ако бъде публикувана от руските държавни медии. Това обаче не беше RT или Sputnik или която и да е от другите платформи на Кремъл, които се маскират като легитимна журналистика; това беше Ройтерс, една от най-почтените и авторитетни международни информационни агенции в света.
Времето на доклада на Ройтерс едва ли би могло да бъде по-лошо. Той се появи на 31 март, само часове след като европейското командване на американското военно повиши нивото на заплаха до най-високата категория „ потенциална неизбежна криза “ в отговор на натрупването на руски военни сили близо до украинската граница. С нарастваща международна загриженост във връзка с евентуална голяма ескалация в недекларираната война между Русия и Украйна, Ройтерс беше взел удивително безотговорното решение да разшири точките за разговори в Кремъл без никакъв опит за квалификация или дори използване на кавички.
За да бъдем справедливи за Ройтерс, агенцията е само една от многото новинарски организации, които са се оказали неволно привлечени от Кремъл в информационната му война срещу Украйна. Всъщност повечето международни медии са се сблъсквали с подобни проблеми в даден момент или друг момент, след като конфликтът избухна за първи път през 2014 г.
Това не е случайно. Хибридният характер на офанзивата в Москва за Украйна е специално създаден, за да се противопостави на лесното определение. Русия разположи объркваща комбинация от конвенционални сили, наемници, доброволци и местни сътрудници, за да създаде завеса на правдоподобно отрицание, като в същото време прикрива цялата операция зад слой върху дезинформация.
Усилията на Русия да размие традиционните граници между мира и войната подхранва оживен дебат в международното информационно пространство за правилната категоризация на конфликта. В единия край на скалата Кремъл подкрепя усилията да характеризира въоръжената конфронтация като „украинска гражданска война“. Междувременно самите украинци винаги са били наясно, че са изправени пред руска агресия, макар и с изключително нетрадиционен характер.
Когато военните действия избухнаха за първи път в Източна Украйна, имаше значителни разногласия относно самоличността на онези, които водят действителните боеве. Много международни новинарски организации първоначално споменават „украински бунтовници“ или „украински антиправителствени сили“, дори в случаите, в които участват самопризнати руски граждани, които са влезли в страната специално, за да водят война. Тъй като мащабът на участието на Русия става все по-очевиден, такава терминология постепенно отстъпва място на разговорите за „проруски сепаратисти“ или „подкрепяни от Русия бойци“.
Критиците твърдят, че дори тези по-нюансирани условия не отговарят на журналистическото задължение за информиране. Те твърдят, че като не са успели да обяснят адекватно лидерската роля на Русия в организирането и управлението на конфликта, елементи от международните медии са помогнали за активирането на агресивната война на Владимир Путин.
Основна грижа е начинът, по който Русия е успяла да използва традиционните журналистически представи за баланс и безпристрастност. Както всеки студент по журналистика знае, във всяка история винаги има две страни и истината обикновено се крие някъде по средата. Този иначе възхитителен ангажимент за обективност обаче е абсурден, когато едната страна основава цялата си стратегия на измама. Казано по-просто, не може да има смислена средна точка между умишлената руска дезинформация и реалността. При такива изключителни обстоятелства спазването на почитаните от времето правила за журналистически неутралитет просто служи за легитимиране на агресора. Перифразирайки стария афоризъм, „единственото, което е необходимо за триумфа на злото, е добрите журналисти да останат неутрални“.
Приоритизирането на журналистическата обективност пред здравия разум доведе до опасно изкривени изображения на конфликта в Украйна. Въпреки повече от седем години агресия в Кремъл, съобщенията в международните медии все още са склонни да възприемат подвеждащ подход „той каза, каза тя“ и често дават еднакво пространство на руските откази, въпреки наличните убедителни доказателства, които правят пълна подигравка с московските твърдения. Това води до международно отразяване, което често е много по-вредно от лесно разпознаваемите фалшификати, произведени от собствените руски медии, тъй като преминава под радара и се радва на нива на доверие, на които Кремъл не може да се надява да отговаря.
Докладите, които засилват категоричните откази на Москва, са още по-обезпокоителни, тъй като не може да има разумно съмнение относно военното участие на Русия в Украйна. Руските войници са пленени дълбоко в Украйна, докато наблюденията на руски военен хардуер са чести. Много от хората, които са служили като ръководители на офанзивата в Кремъл в ранните дни на пролетта и лятото на 2014 г., оттогава предоставят разкази на очевидци, описващи подробно ролята на руските военни, докато цялото международно разследване на свалянето на полет MH17 над Източна Украйна е съкровище от уличаващи доказателства, което води директно до руските въоръжени сили.
Акцентът на международните медии върху безпристрастността за сметка на точността изглежда не е в крак с преобладаващото настроение другаде на световната сцена. Докато колелата на международното правосъдие се въртят бавно, Международният наказателен съд в Хага призна участието на Русия в Източна Украйна още през 2016 г., което доведе до оттеглянето на Русия от МНС. Всичките 27 държави-членки на ЕС са достатъчно убедени във вината на Москва да поддържа санкции в продължение на повече от седем години. През последните седмици външните министри на страните от Г7 Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Великобритания и САЩ сигнализираха за нарастващото си нетърпение от безкрайните измами на Русия със съвместно изявлениекоято включваше декларацията за безсмислие, „Русия е страна в конфликта в Източна Украйна, а не посредник“. За разлика от тях, шепата нации, които всъщност са готови да подкрепят Русия над Украйна в ООН, представляват истинска галерия от мошеници на държави-парии и диктатури като Северна Корея, Венецуела и Сирия.
Тъй като руските военни сега са съсредоточени върху украинската граница с непреодолима сила, а висшите служители на Кремъл правят зловещи изявления относно възможното „ унищожаване на Украйна “, точните отчети никога не са били по-спешно необходими. Използването на недвусмислен език за описание на руската война в Украйна няма по магически начин да принуди Москва да се оттегли, но ще създаде така необходимата яснота, която може да помогне за възпиране на по-нататъшната ескалация и консолидиране на международното мнение срещу агресора. Русия знае това, поради което е направила толкова много, за да замъгли водите и да прикрие участието си в Украйна.
Последните седем години показаха, че дезинформацията е единственият най-важен елемент от хибридната военна доктрина на Владимир Путин. Това създаде редица нови предизвикателства за Украйна и цялата международна общност, които едва сега започваме да схващаме. Журито все още не е намерило най-добрите методи за противодействие на онзи вид иновативна информационна война, практикувана от Кремъл, но международните медии със сигурност могат да започнат, като се уверят, че вече не играят ролята на неволни съучастници.
Питър Дикинсън е редактор на Украинската служба за предупреждение на Атлантическия съвет.
„The Kremlin fears that Ukraine could resume the civil war,“ Putin said
The headline read like a Moscow propagandist’s dream. “Kremlin says fears Ukrainian side could restart civil war in eastern Ukraine,” it declared. Here were all the key elements of the disinformation narrative underpinning Russia’s seven-year campaign of aggression against Ukraine, expertly crammed into a single sentence: the conflict in eastern Ukraine is a civil war; Ukraine is responsible for any escalations in violence; and the Kremlin is merely a concerned bystander.
Such wording would have been entirely unremarkable if published by Russia’s state-run media. However, this wasn’t RT or Sputnik or any of the other Kremlin platforms masquerading as legitimate journalism; this was Reuters, one of the world’s most venerable and authoritative international news agencies.
The timing of the Reuters report could hardly have been worse. It appeared on March 31, just hours after the US military’s European Command had raised its threat level to the highest category of “potential imminent crisis” in response to the massing of Russian military forces close to the Ukrainian border. With international concern mounting over a possible major escalation in the undeclared war between Russia and Ukraine, Reuters had made the remarkably irresponsible decision to amplify Kremlin talking points without any attempt at qualification or even the use of quotation marks.
In fairness to Reuters, the agency is only one of the many news organizations who have found themselves inadvertently enlisted by the Kremlin in its information war against Ukraine. Indeed, most international media outlets have faced similar problems at some point or other since the conflict first erupted in 2014.
This is no accident. The hybrid nature of Moscow’s Ukraine offensive is specifically designed to defy easy definition. Russia has deployed a confusing combination of conventional forces, mercenaries, volunteers, and local collaborators in order to create a veil of plausible deniability, while at the same time disguising the entire operation behind layer upon layer of disinformation.
Russia’s efforts to blur the traditional boundaries between peace and war have fueled a lively debate within the international information space over the correct categorization of the conflict. At one end of the scale, the Kremlin has championed efforts to characterize the armed confrontation as a “Ukrainian civil war.” Meanwhile, the Ukrainians themselves have always been clear that they are facing Russian aggression, albeit of a highly unconventional nature.
When hostilities first broke out in eastern Ukraine, there was considerable disagreement over the identities of those doing the actual fighting. Many international news organizations initially referred to “Ukrainian rebels” or “Ukrainian anti-government forces,” even in cases involving self-confessed Russian nationals who had entered the country specifically to wage war. As the sheer scale of Russia’s involvement became more and more apparent, such terminology gradually gave way to talk of “pro-Russian separatists,” or “Russian-backed militants.”
Critics argue that even these more nuanced terms fall well short of the journalistic obligation to inform. They claim that by failing to adequately explain Russia’s leadership role in orchestrating and managing the conflict, elements of the international media have helped enable Vladimir Putin’s war of aggression.
A key concern is the manner in which Russia has been able to exploit traditional journalistic notions of balance and impartiality. As any student of journalism knows, there are always two sides to every story and the truth usually lies somewhere in the middle. However, this otherwise admirable commitment to objectivity is rendered absurd when one side bases its entire strategy on deceit. Put simply, there can be no meaningful middle ground between deliberate Russian disinformation and reality. In such exceptional circumstances, observing the time-honored rules of journalistic neutrality merely serves to legitimize the aggressor. To paraphrase the old aphorism, “the only thing necessary for the triumph of evil is for good journalists to stay neutral.”
The prioritizing of journalistic objectivity over common sense has led to dangerously distorted portrayals of the conflict in Ukraine. Despite more than seven years of Kremlin aggression, international media reports still tend to adopt a misleading “he said, she said,” approach and frequently give equal space to Russian denials, despite the ready availability of compelling evidence that makes a complete mockery of Moscow’s assertions. This results in international coverage that is often far more damaging than the easily identifiable fakes produced by Russia’s own media because it passes under the radar and enjoys levels of credibility the Kremlin cannot hope to match.
Reporting that amplifies Moscow’s blanket denials is all the more troubling as there can be no reasonable doubt over Russia’s military involvement in Ukraine. Russian soldiers have been captured deep inside Ukraine, while sightings of Russian military hardware are frequent. Many of the people who served as figureheads for the Kremlin offensive in the early days of spring and summer 2014 have since provided eyewitness accounts detailing the role of the Russian military, while the entire international investigation into the downing of flight MH17 over eastern Ukraine is a treasure trove of incriminating evidence that leads directly to the Russian Armed Forces.
The international media’s emphasis on impartiality at the expense of accuracy appears to be out of step with the prevailing mood elsewhere on the global stage. While the wheels of international justice are notoriously slow to turn, the International Criminal Court in The Hague recognized Russia’s involvement in eastern Ukraine as far back as 2016, leading to Russia’s withdrawal from the ICC. All 27 EU member states have been sufficiently convinced of Moscow’s guilt to maintain sanctions for over seven years and counting. In recent weeks, the foreign ministers of G7 nations Canada, France, Germany, Italy, Japan, the UK, and the US signaled their growing impatience at Russia’s endless deceptions with a joint statement that included the no-nonsense declaration, “Russia is a party to the conflict in eastern Ukraine, not a mediator.” In contrast, the handful of nations who are actually prepared to back Russia over Ukraine at the UN constitute a veritable rogues’ gallery of pariah states and dictatorships such as North Korea, Venezuela, and Syria.
With the Russian military now concentrated on the Ukrainian border in overwhelming strength and senior Kremlin officials making ominous statements about the possible “destruction of Ukraine,” accurate reporting has never been more urgently necessary. Employing unambiguous language to describe Russia’s Ukraine war will not magically force Moscow to withdraw, but it will create the kind of much-needed clarity that could help deter further escalations and consolidate international opinion against the aggressor. Russia knows this, which is why it has gone to such great lengths to muddy the waters and conceal its involvement in Ukraine.
The past seven years have demonstrated that disinformation is the single most important element of Vladimir Putin’s hybrid war doctrine. This has created a range of novel challenges for Ukraine and the entire international community that we are only now beginning to grasp. The jury is still out on the best methods to counter the kind of innovative information warfare practiced by the Kremlin, but the international media can certainly begin by making sure they no longer play the role of unwitting accomplices.
Peter Dickinson is Editor of the Atlantic Council’s UkraineAlert Service.
„Кремль опасается, что Украина может возобновить гражданскую войну“, – сказал Путин.
Заголовок читать , как мечта московского пропагандиста. «Кремль заявляет, что опасается, что украинская сторона может возобновить гражданскую войну на востоке Украины», – заявил он. Здесь были все ключевые элементы дезинформационного нарратива, лежащего в основе семилетней агрессивной кампании России против Украины, умело втиснутые в одну фразу: конфликт на востоке Украины – это гражданская война; Украина несет ответственность за любую эскалацию насилия; а Кремль – просто сторонний наблюдатель.
Такая формулировка была бы совершенно непримечательной, если бы ее опубликовали российские государственные СМИ. Однако это не было RT, Sputnik или какой-либо другой кремлевской платформой, маскирующейся под законную журналистику; это было Рейтер, одно из самых уважаемых и авторитетных международных информационных агентств в мире.
Вряд ли могло быть хуже время публикации отчета Reuters. Он появился 31 марта, всего через несколько часов после того, как европейское командование вооруженных сил США повысило уровень угрозы до высшей категории « потенциального неминуемого кризиса » в ответ на сосредоточение российских вооруженных сил вблизи украинской границы. В условиях, когда международная обеспокоенность нарастает по поводу возможной серьезной эскалации необъявленной войны между Россией и Украиной, Рейтер принял в высшей степени безответственное решение усилить тезисы Кремля без каких-либо попыток уточнения или даже использования кавычек.
Честно говоря, агентство Reuters – лишь одна из многих новостных организаций, которые оказались непреднамеренно вовлеченными Кремлем в его информационную войну против Украины. Действительно, большинство международных СМИ сталкивались с аналогичными проблемами в тот или иной момент с момента начала конфликта в 2014 году.
Это не случайно. Гибридный характер наступления Москвы на Украину специально разработан таким образом, чтобы не поддаваться легкому определению. Россия развернула запутанную комбинацию обычных вооруженных сил, наемников, добровольцев и местных коллаборационистов, чтобы создать завесу правдоподобного отрицания, в то же время замаскировав всю операцию за слоем дезинформации.
Попытки России стереть традиционные границы между миром и войной вызвали живую дискуссию в международном информационном пространстве по поводу правильной категоризации конфликта. С одной стороны, Кремль выступил за попытки охарактеризовать вооруженное противостояние как «украинскую гражданскую войну». Между тем, сами украинцы всегда четко заявляли о том, что они столкнулись с российской агрессией, хотя и весьма нетрадиционного характера.
Когда впервые начались боевые действия на востоке Украины, были значительные разногласия по поводу личности тех, кто на самом деле участвовал в боевых действиях. Многие международные новостные организации первоначально называли «украинских повстанцев» или «украинские антиправительственные силы» даже в случаях, когда сами признали себя гражданами России, которые въехали в страну специально для ведения войны. По мере того как масштабы участия России становились все более и более очевидными, такая терминология постепенно уступала место разговорам о «пророссийских сепаратистах» или «поддерживаемых Россией боевиках».
Критики утверждают, что даже эти более тонкие термины не соответствуют журналистскому обязательству информировать. Они утверждают, что, не сумев адекватно объяснить ведущую роль России в организации и управлении конфликтом, элементы международных средств массовой информации помогли Владимиру Путину развязать агрессивную войну.
Основное беспокойство вызывает то, как Россия смогла использовать традиционные журналистские представления о балансе и беспристрастности. Любой студент, изучающий журналистику, знает, что у каждой истории всегда есть две стороны, и правда обычно находится где-то посередине. Однако это восхитительное стремление к объективности становится абсурдным, когда одна из сторон основывает всю свою стратегию на обмане. Проще говоря, не может быть значимой середины между преднамеренной российской дезинформацией и реальностью. В таких исключительных обстоятельствах соблюдение проверенных временем правил журналистского нейтралитета служит лишь легитимации агрессора. Перефразируя старый афоризм, «единственное, что необходимо для торжества зла, – это сохранять нейтралитет хороших журналистов».
Приоритет журналистской объективности над здравым смыслом привел к опасно искаженному изображению конфликта на Украине. Несмотря на более чем семилетнюю агрессию Кремля, сообщения международных СМИ по-прежнему склонны придерживаться вводящего в заблуждение подхода «он сказал, сказала она» и часто уделяют равное внимание российским отрицаниям, несмотря на готовность к доступу неопровержимых доказательств, которые превращают Москву в полное издевательство. утверждения. Это приводит к тому, что международное освещение зачастую наносит гораздо больший ущерб, чем легко идентифицируемые фейки, производимые собственными российскими СМИ, поскольку они остаются незамеченными и пользуются доверием, которому Кремль не может рассчитывать.
Сообщения, которые усиливают безоговорочные опровержения Москвы, вызывают еще большую тревогу, поскольку не может быть никаких разумных сомнений в военном вмешательстве России в Украине. Российскиепопали в плен в глубине Украины, а российскую военную технику можно увидеть часто. Многие из людей, которые выступали в качестве подставных лиц в наступлении Кремля в первые дни весны и лета 2014 года, с тех пор предоставили свидетельства очевидцев, подробно описывающие роль российских вооруженных сил, в то время как все международное расследование катастрофы самолета MH17 над восточной Украиной представляет собой расследование. кладезь компрометирующих улик, которые ведут непосредственно к Вооруженным силам России.
Акцент международных средств массовой информации на беспристрастности в ущерб точности, по-видимому, не идет в ногу с преобладающими настроениями в других странах на мировой арене. Хотя колеса международного правосудия, как известно, крутятся медленно, Международный уголовный суд в Гааге еще в 2016 году признал участие России в делах Восточной Украины, что привело к выходу России из МУС. Все 27 стран-членов ЕС были достаточно убеждены в виновности Москвы, чтобы сохранять санкции более семи лет и их количество. В последние недели министры иностранных дел стран G7 Канады, Франции, Германии, Италии, Японии, Великобритании и США выразили свое растущее нетерпение в связи с бесконечными обманами России совместным заявлением.в том числе серьезное заявление: «Россия является стороной конфликта на востоке Украины, а не посредником». Напротив, горстка стран, которые на самом деле готовы поддержать Россию вместо Украины в ООН, составляет настоящую галерею изгоев из государств-изгоев и диктатур, таких как Северная Корея, Венесуэла и Сирия.
Сейчас, когда российские вооруженные силы сосредоточены на границе с Украиной в подавляющем большинстве, а высокопоставленные кремлевские чиновники делают зловещие заявления о возможном « разрушении Украины », точная отчетность как никогда остро не нужна. Использование недвусмысленных формулировок для описания войны России с Украиной не заставит Москву волшебным образом уйти, но создаст необходимую ясность, которая может помочь предотвратить дальнейшую эскалацию и консолидировать международное мнение против агрессора. Россия это знает, поэтому она так далеко пошла, чтобы замутить воду и скрыть свое участие в Украине.
Последние семь лет продемонстрировали, что дезинформация является самым важным элементом доктрины гибридной войны Владимира Путина. Это создало ряд новых проблем для Украины и всего международного сообщества, которые мы только сейчас начинаем понимать. До сих пор не решены лучшие методы противодействия инновационной информационной войне, практикуемой Кремлем, но международные СМИ, безусловно, могут начать с того, чтобы убедиться, что они больше не играют роль невольных сообщников.
Питер Дикинсон – редактор Службы оповещения Украины Атлантического совета.
