Това е история за мистериозните смъртни случаи в стая № 2 на колежа Сейнт Патрик.
Живописните пространства около ирландския град Дъблин са изпълнени с исторически забележителности и стари сгради. Едно от тези места е старата римо-католическа семинария в град Мейнут (Maynooth), известна още като колеж Сейнт Патрик (HiddenTruth.site).
От 1735 г., в този колеж се обучават ирландски свещеници, а през 30-те години на 20-ти век до главната сграда на семинарията е построена така наречената Риторик Хаус (Rhetoric House). И скоро след това започват странните и плашещи истории за стая номер 2 на третия етаж.
Според историите, в стаята живеели или призраци, или демони. Или и двата вида. В същото време, тази стая е сред онези, в които живеели семинаристите, а с тези, които били настанени в стая № 2, често се случвали плашещи неща.
Серията от самоубийства започва със случая със студент, Шон О’Грейди, който живеел в тази стая. Един ден, той отворил прозореца и „излязъл“ навън. Той паднал от третия етаж толкова зле, че починал на място. Това се случило през 1840-те години.
Първоначално, случката е взета само за инцидент, дължащ се на меланхолия. Но скоро, друг студент на име Томас МакГин, се самоубил в същата стая.
В този ден той отсъствал от сутрешните лекции, и когато по-късно приятелите му отишли да го потърсят, те го намерили да лежи в кръв с прерязано гърло. Съдейки по ножа в ръката му, той бил си го причинил сам.
След второто самоубийство, никой не бил настаняван в стая № 2 за една година. Но, година по-късно, решили да я отворят отново. Първият семинарист, който се установил в нея, скоро също бил намерен мъртъв, с прерязано гърло.
Четете още: Коя е Тереза Фидалго? Защо името на тази дама буди страх и ужас? (видео)
Следващият семинарист, който бил настанен в тази стая, скочил от прозореца. Бил намерен на тревната площ със счупени кости. Съдбата на този оцелял заслужава отделна статия, но накратко – той по чудо се възстановил от раните си, станал свещеник, а след това и заместник-председател на колежа. А когато вече бил много възрастен, най-накрая разказал на друг свещеник какво се е случило с него в тази стая.
Оказва се, че видял зловещо създание в огледалото, когато се миел сутрин. Това лице било на демон, и този демон започнал да го манипулира да пререже гърлото си. Гласът му бил толкова настоятелен, че било невъзможно да се отърве от него … освен да скочи през прозореца.
След тази история, свещеникът решил да прекара една нощ в стая № 2. Онова, което видял там, той оставя в тайна. Но, на сутринта, когато излязъл от стаята, той си мърморил нещо непонятно и с напълно сива коса.
Звучи невероятно, но колежът се опитал да премълчи за всички тези самоубийства. На следващия нов семинарист, който се установил в прокълнатата стая номер 2, никой не разказал какво се е случило тук с предишните наематели. В по-късни години, най-накрая е спряно настаняването на семинаристи там и превърнали стаята в сервизно помещение.
Въпреки това, стаята все още е запазила зловещия си ореол. Изследователи на аномални явления започнали да се интересуват от мистерията. Те идвали тук, за да прекарат сами поне една нощ в стаята. Един от тях е известният в 70-те години изследовател и писател Ханс Холцер.
Сред случаите на Холцер най-известният е случаят в Амитивил. Но, за аномалната стая № 2 в Ирландия, той пристигнал специално от САЩ.
Веднага щом влязъл в стаята, Холцер усетил нещо зло там и страхът го обгърнал. Той имал силно желание веднага да избяга от стаята без да мисли. В същото време, Холцер не виждал тук нито призраци, нито демони. Но други изследователи били видели ужасяващо четирикрако създание (призрак?) и следи от кръв, които се появявали на пода. Вероятно белези от предишни самоубийства.
Поради историята с отражението на демона в огледалото, дори и сега, за всички посетители в стаята, е строго забранено да носят с тях огледала, дори малки.
