28.8 C
София
неделя, юни 23, 2024

Митове за здравето на сърцето

ПРОЧЕТИ СЪЩО

Мит 1. Здравословният начин на живот е сигурна защита за сърцето от болести 

Спортуването, правилното хранене, отказа от тютюнопушене и други вредни навици са похвални, но не са достатъчни за пълна профилактика на сърдечносъдовите заболявания. Здравословният начин на живот е просто един от факторите, който влияе благотворно на сърдечносъдовата система. За много от тях „е виновна“ наследствеността.

Затова е важно редовно да се изследвате, особено ако един от вашите родители, баби и дядовци са диагностицирани в млада възраст с такива заболявания.

Мит 2. Стресът разрушава сърцето

Крилатата фраза „всички болести са от нерви“ всъщност има своето обяснение:  стресът по принцип влияе негативно на здравето и на сърдечносъдовата система в частност. Хроничният стрес се съпровожда с отделяне на големи количества кортизол и адреналин. Това предизвиква учестено сърцебиене и повишено артериално налягане, което влияе негативно на сърдечносъдовата система.

Мит 3. Работата нощем и много късното лягане носят висок риск от развитие на сърдечносъдови заболявания

Проверка по рама

Функционирането на организма се подчинява на циркадни ритми, хормоналният фон е различен в различните часове от денонощието. През нощта организмът е настроен на почивка, през това време се понижават артериалното налягане и честотата на пулса. Но това няма да се случи, ако човек не си ляга навреме или пък работи нощна смяна. Редица изследвания доказват, че смяната на работния график въздейства негативно на организма.

Мит 4. Инфарктът на миокарда винаги се случва внезапно

Грешно е да се смята, че е невъзможно да се предотврати сърдечен инцидент дори и да се грижите за здравето си. Да,  инфарктът се развива внезапно. В днешно време разполагаме с всички възможни диагностични методи на сърдечносъдовите заболявания, но, за съжаление, засега е невъзможно напълно да изчислим вероятността от инфаркт на миокарда. Статистиката показва, че пациенти с ИСБ (стенокардия) и други хронични сърдечносъдови заболявания в голямата степен са подложени на риск от инфаркт на миокарда. Но той може да се минимизира, като стриктно се спазват предписанията на  лекуващия лекар; като се контролира нивото на холестерола и артериалното налягане. Пациентите сами могат да премахнат редица рискови фактори – заседнал начин на живот, тютюнопушене, прекаляване със сол.  

Мит 5. Учестеното сърцебиене е тревожен сигнал

 Грешно е да се страхувате, ако пулсът е около 100 удара в минута. 60-100 удара в минута се смятат за норма. Имайте предвид, че колкото по-висока е честотата на сърдечните съкращения, толкова по-кратък е периодът за отдих и кръвоснабдяване на сърцето. Има различни причини за учестено сърцебиене: възпалителни заболявания, анемия, нарушена функция на щитовидната жлеза и други. Усещането за сърцебиене невинаги говори за заболяване. При младите хора може да е свързано с особеностите на нервната система. Ако пулсът е над 90 удара в минута и се съпровожда с неприятни усещания в областта на сърцето и задух при физически натоварвания, трябва да се изследвате. Друг е въпросът, ако пулсът в покой е 70-80 удара в минута, но понякога изведнъж скача на 150. В такъв случай се изисква спешна медицинска помощ. Възможно е пациентът да има скрити ритъмни сърдечно нарушения, т.нар. аритмия.

Мит 6. При нормално кръвно налягане рискът от сърдечно заболяване и минимален

Магазин за Акумулатори

Не е нужно абсолютно здрав човек всеки ден да си мери кръвното налягане. Достатъчно е периодично да се преглежда и изследва нивото на холестерола и кръвната захар. Ако е здрав, с кръвно 120/80, действително рискът от сърдечносъдови заболявания е малък. Всички сърдечносъдови болести са многофакторни, като един от тях е високото артериално налягане. Но ако при нормално кръвно налягане този човек пуши или има захарен диабет втори тип, ако е с високо ниво на холестерола, той по никакъв начин не е застрахован от исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност и други заболявания. В същото време пациенти с повишено артериално налягане без други рискови фактори са в по-изгодно положение.

Мит 7. Нивото на холестерол се повишава чак след 40 години

Само отчасти е вярно, че холестеролът се повишава единствено при възрастните. Действително нивото на лошия холестерол се повишава след 40 години. Но играе роля и наследствеността. В частност семейната хиперхолестеринемия е заболяване, свързано с генетични нарушения. Много разпространена патология в цял свят, средно се среща при 1 от всеки 70 човека. Високото ниво на липопротеидите с ниска плътност са още един рисков фактор за исхемична болест на сърцето и други сърдечносъдови заболявания. Семейната хиперхолестеринемия повишава вероятността от тяхното ранно развитие. Затова и този показател трябва да се следи. Ако здрав млад човек е с повишено ниво на общия холестерол – над 6 ммол/л, се препоръчва задълбочено изследване. Концентрация на лошия холестерол в кръвта над 4,9 ммол/л е повод за допълнително изследване.

Мит 8. За понижаване нивото на холестерола е достатъчно да се спазва диета

Често пациентите се надяват да нормализират холестерола без таблетки и ограничават употребата на месо, краве масло, мазни сирена; отказват се от полуфабрикати, пушени и други вредни продукти. Не е достатъчно обаче само да се промени начинът на хранене. Диетата понижава нивото на холестерола само с 6%. На пациенти с хронични заболявания, например артериална хипертензия и захарен диабет втори тип, диетата никога не помага да достигнат целеви нива на холестерола. Затова в повечето случаи им се назначава липидопонижаваща терапия. За понижаване рисковите от инфаркт и инсулт е важно да се достигне необходимото ниво на липопродеидите с ниска плътност в кръвта и да се поддържа това ниво. То е индивидуално за всеки пациент в зависимост от групата за сърдечносъдов риск. Това се определя от лекаря с оглед наличието на заболявания, като например хипертония, захарен диабет, наследствена предразположеност и други рискови фактори като тютюнопушене, възраст, пол.

Мит 9. Витамините и биодобавките защитават от исхемична болест на сърцето

Често пенсионерите не жалят средства за поливитамини, рибено масло и други хранителни добавки, разчитайки на чудо-средство за подобряване на сърдечната функция. Рибеното масло съдържа полезния витамин D. Но ако го приемате без спазване на останалите лекарски препоръки, той не оказва никакъв ефект. Не съществуват доказателства за това, че биодобавките понижават риска от развитие на сърдечносъдови заболявания. Затова не се препоръчват за профилактика и още повече – за лечение. 

Мит 10. Аспиринът разтваря тромбите

Не са малко хората, които самостоятелно или по съвета на познати си назначават таблетки „за разреждане на кръвта и против образуване на тромби“. Това е опасно за здравето, предупреждават специалистите. Ацетилсалициловата киселина в малки дози действително има свойството да потиска слепването на тромбоцитите (клетките, отговарящи за съсирваемостта на кръвта). Но често този препарат се възприема като разреждащ кръвта. Това не е вярно. Ацетилсалициловата киселина въздейства само на конкретно вещество – тромбоксан А2, което води до хиреактивация на тромбоцитите. Ацетилсалициловата киселина намалява риска от неблагоприятни сърдечносъдови инциденти само при някои категории пациенти, поясняват експертите. Абсолютно недопустимо е да се приема ацетилсалоцилова киселина, без да е предписана от лекар. Няма никакви доказателства за ефективността от профилактичен прием на препарата от хора, които нямат сърдечно-съдови заболявания и пациенти с нисък риск от тези заболявания. Ацетилсалициловата киселина, както и всяко друго лекарство, има странични ефекти. В частност, при продължителен безконтролен прием нараства рискът от развитие на язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, в това число с много опасното усложнение – кръвоизлив.

Мит 11. Напитка от лимон, мед и чесън изчиства съдовете от холестеролови плаки

В 21-ви век на напреднали технологии все още се запазва доверието към бабините рецепти. Някои хора например чистят съдовете си с методите на народната медицина. Напитка от лимон с мед оказва общоукрепващ ефект. Но в нито една страна няма научно потвърдени данни за това, че „лечебните“ напитки или диети позволяват да се нормализира нивото на холестерола. Рецепти от народната медицина могат да използват само здрави хора, и то при условие, че няма да им навредят на организма, смятат специалисти. Но дори и най-безобидните на пръв поглед продукти не са подходящи за всички и могат да доведат до нежелани реакции. Лимонът например може да провокира обостряне на язвената болест, а медът – копривна треска при алергия към този продукти или дори оток на Квинке.

Яна БОЯДЖИЕВА

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ