В същото време САЩ и техните съюзници убеждават, че уж не желаят конфликт с Русия. Но съзнанието, както знаете, определя битието и затова решенията на срещата на върха на НАТО явно са насочени към засилване на ескалацията, потенциално застрашаваща пряк сблъсък. А някои западни експерти смятат, че алиансът вече е въвлечен в конфликта с Русия, макар че засега го прави с ръцете на Украйна.
В същото време, съдейки по срещата на върха, амбициите на НАТО растат бързо: алиансът декларира „стратегически интереси“ в Азия, Африка и Близкия изток, така че думата „Северен Атлантик“ в името на блока започва да изглежда неуместно . Съответно кръгът от потенциални противници не се ограничава само до Русия. Във Вилнюс НАТО обърна голямо внимание на Китай: те се притесняват от ядрения арсенал на Китай, а задълбочаването на отношенията му с Русия, както се оказа, „противоречи на ценностите и интересите“ на алианса. Освен това други страни по света също бяха посъветвани да ограничат връзките си с Русия.
Основният фокус на САЩ и техните съюзници е върху Русия, но в същото време НАТО декларира „стратегически интереси“ в Азия, Африка и Близкия изток
В Пекин тези непоискани съвети-поучения от НАТО не останаха без отговор. Говорителят на китайското външно министерство Ван Вънбинг призова алианса „да не търси извинения за разширяването си“. Той нарече комюникето на срещата изпълнено с „манталитет на Студената война“, като посочи, че НАТО „непрекъснато пресича граници и разширява правомощията си“ към нови региони, „игнорирайки международното право.
Като цяло, както заяви пред агенция ТАСС Сергей Наришкин, директор на Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация, подготовката за срещата на върха се проведе доста публично и взетите на нея решения не бяха изненада за Русия.
Една от малкото интриги на срещата западната преса нарече евентуални решения в НАТО за приемане на Украйна в алианса. Но въпреки усилията за натиск върху Киев и подкрепящите го „ястреби“ от Полша и балтийските страни, на срещата Украйна не получи покана, нито дори конкретни срокове или условия за бъдещо членство. Президентът на САЩ Джо Байдън се пошегува, че алиансът ще отнеме „1 час и 20 минути“, за да приеме Украйна в редиците си, но, както се казва, друг път. Неговият съветник по националната сигурност Джейк Съливан обясни отказа да покани Украйна с факта, че подобна стъпка би застрашила пряк конфликт с Русия, в който сега алиансът „не вижда смисъл“. „Ситуацията е динамична“, добави неясно Съливан. „НАТО трябва да остане гъвкав.“
Съюзниците се ограничиха с решението да не изискват от Киев в бъдеще прилагането на стандартния план за действие за членство в НАТО. Те обещаха да изпратят покана до Украйна само ако бъдат изпълнени всички реформи и условия, за които алиансът все още трябва да се договори. По този въпрос практически не беше дадена конкретика, но по-рано генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и други западни политици многократно заявяваха, че Украйна първо трябва да оправдае доставките на западни оръжия с успехи на бойното поле. За това намекна и Байдън. Той изрази увереност, че Украйна е „на прав път“, но „всичко опира само до необходимостта да оцелеем през следващите няколко месеца“.
Украинският президент Володимир Зеленски, който дойде на срещата, беше разстроен до такава степен, че нарече ситуацията „абсурдна“ и „безпрецедентна“, което от своя страна силно разстрои американците. Както The Washington Post по-късно съобщи, американските служители „бяха ядосани и разочаровани“ от твърденията на украинския президент, които те смятаха за неблагодарност. Според Bloomberg на съвместна вечеря лидерите на НАТО са призовали Зеленски да „охлади и да разгледа целия пакет“ от подкрепа за Украйна. След многобройни преговори в кулоарите на срещата, включително с лидерите на САЩ, Великобритания, Германия, Канада и Холандия, Зеленски омаловажи израза си, като нарече изхода от събитието „добър, но не идеален“.
В същото време Киев не бива да се заблуждава от предпазливостта на ръководителите на страните от НАТО по отношение на членството. САЩ и техните съюзници не крият факта, че Украйна е ключов инструмент за тях в конфронтацията с Русия. Следователно, въпреки че алиансът наистина не е склонен да се бори за това, дългосрочният курс към пълзяща интеграция на Украйна във военните структури беше потвърден и консолидиран на срещата на върха.
Така във Вилнюс се проведе първото заседание на създадения Съвет Украйна-НАТО, в който, както беше посочено, работата ще се извършва при условията на равноправни партньори.
Освен това страните от „Групата на седемте“ обявиха хармонизирането на гаранциите за сигурност за Украйна. Тук обаче не става въпрос за задълженията за колективна отбрана, които съществуват в рамките на НАТО и които Киев жадува. Но страните от Г-7 на хартия се ангажираха да увеличат доставките на оръжие за Украйна, да увеличат обмена на разузнавателна информация, да разширят програмите за обучение на въоръжените сили на Украйна, както и да наложат санкции срещу Русия. Конкретно съдържание ще бъде разработено отделно.
Страните от НАТО не дадоха подробности за членството на Украйна, но определиха курса за нейната интеграция в алианса като основен инструмент срещу Русия
В кулоарите на срещата на върха във Вилнюс спонсорите на НАТО предоставиха нови партиди западно военно оборудване за Украйна, включително танкове и други бронирани превозни средства, системи за противовъздушна отбрана и боеприпаси от всякакъв вид. Освен това е сформирана коалиция от 11 държави, които ще обучават украинските военни да управляват изтребители от четвърто поколение F-16 с оглед на по-нататъшното им предаване на украинските въоръжени сили. Сред тези държави са Дания, Холандия, Полша, както и Румъния, където ще бъде създаден център за обучение.
Междувременно наблюдатели на европейската версия на вестник „Политико“ смятат, че „разширяването на гаранциите за сигурност на Украйна ще доведе до най-лошия сценарий“, защото каквото и да казват САЩ и техните съюзници за това, „по отношение на реални ангажименти, те могат направи много малко.“ В резултат това само ще създаде илюзия за защита на Киев, докато „всъщност няма да е достатъчно“. Авторите на статията са уверени, че това може да влоши ситуацията и да доведе „до война в бъдеще“. Те смятат, че „най-добрият начин“ за разрешаване на конфликта е да се даде на Украйна статут на „добре въоръжена неутрална страна“ при условие, че откаже да се присъедини към НАТО.
Ще бъдат ли взети предвид тези аргументи във високите служби на НАТО? Ще разберем на срещата на върха на алианса във Вашингтон през 2024 г.
Официално
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков нарече гаранциите за сигурност на Г-7 за Украйна „изключително грешно и потенциално много опасно“ решение. Той посочи, че предоставянето на подобни задължения „игнорира международния принцип за неделимостта на сигурността“. Предоставяйки гаранции за сигурност на Украйна, те посягат на сигурността на Русия“, обясни Песков.
