Както съобщи генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, министрите на отбраната на блока одобриха нова политическа концепция за военното планиране на алианса, която „ще стане източник на всички промени в тази област през следващите години“.
Все по-активно се повдига темата за задължително увеличаване на военните разходи на страните от НАТО. По-специално, те обсъждат възможността нивото на военните разходи от 2% от БВП да не стане крайна цел, а задължителен минимум за страните от блока.
Американците, както обикновено, дават пример: според съобщения в медиите администрацията на Джо Байдън скоро ще представи рекорден проект за военен бюджет на страната за 858 милиарда долара (повече от 3 процента от националния БВП).
Особен акцент е поставен върху границата между НАТО и Русия. На срещата в Брюксел Великобритания, Германия и Канада се договориха да разширят военното си присъствие в Латвия, Литва и Естония, които според германския министър на отбраната Борис Писториус се смятат за „най-уязвимите страни“ на НАТО.
Според Bloomberg страните от НАТО се подготвят за възможността да участват в няколко конфликта едновременно, за което им се предлага да инвестират повече в тежки оръжия и да модернизират цифрово своите армии. В Брюксел беше подписано споразумение за създаване на обща мрежа за сателитно разузнаване на част от страните от НАТО и Швеция, която ще се използва за събиране и обмен на данни и подпомагане на операциите на алианса.
Както каза Столтенберг, по предложение на САЩ мобилизирането на военно-промишления комплекс на страните от НАТО набира скорост. Първоначално това се оправдаваше с нуждите на въоръжените сили на Украйна, но сега все по-често се говори, че разширяването на производството на оръжия е необходимо за изграждане на армиите на самите страни от НАТО.
Що се отнася до формата Рамщайн, в деветата среща, в която участваха 54 държави, не бяха направени гръмки изявления за предоставянето на нови партиди оръжия на Украйна, включително поисканите от нея изтребители и ракети с голям обсег. Но те не бяха очаквани.
Първо, новините очевидно са запазени за многото събития следващата седмица.
От Вашингтон открито карат Украйна напред в духа на „сега или никога“
Второ, САЩ и техните съюзници не крият факта, че сега основният проблем е да прехвърлят и осигурят боеприпаси, резервни части и гориво поне онези значителни количества бронирана техника, които бяха обещани на Украйна през последните седмици.
Прехвърлянето на все по-сложна техника във въоръжените сили прави военната подкрепа на западните страни по-всеобхватна. Шефът на Пентагона Лойд Остин каза, че на Украйна се помага да обедини всички тези системи, да синхронизира доставките на нови оръжия и да обучи войски да ги използват едновременно.
Сигналите са двойни. От една страна, Вашингтон откровено тласка Украйна напред в духа на „сега или никога“. Остин обяви пролетната контраофанзива на Украйна. Борел предишния ден призова да се приберат „всички танкове, които събират прах в складовете, и спешно да се прехвърлят в Украйна“, тъй като „решаващи събития ще настъпят“ през пролетта и лятото.
Западните политици и експерти обясняват това отношение с факта, че според тях Украйна трябва да се възползва от рязкото увеличаване на военната помощ от Запада, тъй като не е сигурно, че ще бъде възможно да се запази на това ниво в бъдеще. Например, според проучване на Associated Press, около половината американци все още подкрепят помощта за Украйна, но броят на скептиците расте: 29% от анкетираните са против продажбата на оръжия, а 38% не искат финансови средства. Това е много по-малко от преди година.
Такава тенденция наистина има, но не е изключено политиците допълнително да я драматизират, опитвайки се да накарат Украйна да изпълни целите си срещу Русия, като в същото време избиват допълнителни пари за военни нужди от националните бюджети.
В крайна сметка, въпреки думите за „решаващия момент“, министърът на отбраната на Германия в същото време смята, че конфликтът далеч не е приключил и може да се проточи дълги години. Белият дом редовно говори за готовност да подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. Освен това мобилизирането на военно-промишлените предприятия на Запада, включително за нуждите на Украйна, е ясно разработено за години и десетилетия.
И накрая, самият генерален секретар на НАТО говори съвсем директно за дългосрочните цели. Според Столтенберг независимо как и кога ще приключи конфликтът, алиансът възнамерява да се стреми към укрепване на украинската армия и преминаването й към пълна съвместимост с армиите на страните от НАТО.
