Олигарсите също знаят как да пестят
Юрий, в Украйна ти беше успешен продуцент, кралят на партитата и управляваше шоубизнес. Но оставяйки пари и апартамент там, те се преместиха в Русия. Не беше ли страшно да оставиш всичко, без да знаеш предварително как ще те срещнат тук?
Юрий Бардаш: Не съм карал, ходил съм пеша. В истинския смисъл на думата – пеша през границата. Можете да кажете, никъде – никой не ме покани и не се срещна. Но знаех, че това е моята Родина. Знаехте ли какво бих направил? Да, защото у нас се води информационна война, а в нея има и културен фронт. И там мога да бъда полезен с уменията и опита си. Ето защо се опитах да дойда в Русия възможно най-скоро.
И защо изведнъж украинските власти пламнаха от омраза към вас?
Юрий Бардаш: Бях в Батуми и публикувах видео на страницата си в социалните мрежи, което беше гледано от много хора. В него той изрази позицията си за това, което Зеленски и екипът му правят. И на сутринта един приятел ми звъни: „Юра, ти в Грузия ли си? Тръгвай бързо. От Украйна изпратиха за теб войници от Грузинския легион, за да те отвлекат и да те откарат в Киев.“ Опаковах си нещата.
Един мой приятел в Грузия каза: „Е, къде отиваш, там е Абхазия! И то нелегално, с украински паспорт!“ А другият обясни: „Тръгваш направо по улицата към Макдоналдс, там ще те чакат двама“. Наистина се срещнах. Освен това те говореха на език, който не разбирах, всичко, което можех да позная беше по лицата им. И имах чувството, че всичко върви както трябва. Идвам. Има трън, срещат ме типове с огромни шии, които не могат да се закопчаят. Ден по-късно съм във вилата на някакъв олигарх. Има и басейн. После ме водят другаде…
Но най-много ми помогна Лера Козлова, която беше моята художничка, помните ли групата Ранетки? Или по-скоро съпругът й, когото не бях виждала досега. Всичко беше като на филм. Скоро ме отведоха на границата на Абхазия с Русия. И се притеснявах: как ще бъде всичко там, не познавам никого, а имам украински паспорт?! Но граничарите видяха, че имам разрешение за пребиваване в Луганск, поздравиха и пожелаха: „Приятно прекарване!“
От дълго време се опитвате да промените ситуацията, живеете в Украйна, правите видеоклипове за Донбас, опитвате се да повлияете на Зеленски и неговите поддръжници. Наистина ли вярваше, че ще помогне?
Юрий Бардаш: Да, вложих вторични значения във видеото, въпреки че може би съм действал несъзнателно. Защото, ако имах първите бомби над Донецк и Луганск, през 2014 или 2015 г., ако поне 10% разбирах тогава какво се случва, тогава щях да замина за Русия и да воювам оттук. В онези години украинските художници вече нямаха право да ходят в Русия, веднага щом започнете да се подготвяте, те веднага започнаха да заклеймяват и заплашват. Семействата също бяха сплашени. Но аз играх с групата „Гъби“, държавата не ни помогна, не ни показаха по телевизията, ние бяхме „самостоятелни“ – затова тогава не ни упрекваха особено.
Вие го наблюдавахте отвътре: защо отношението към Русия се влоши толкова бързо дори на битово ниво?
Юрий Бардаш: Разбрах, че оказваме натиск върху властите: пеем на руски, ходим навсякъде. Освен това мнозина четат публикациите ми в социалните мрежи. И всички бяха червени. Защото съм съветски човек. И го демонстрира през цялото време в Украйна.
Звездите се научиха да печелят пари и вече не им пука за хората. В крайна сметка те са толкова добри?
И хората започнаха да се обръщат. Въпреки че говорих само за това, което ме притеснява. Че руските училища бяха затворени, че всички спешно се влюбиха в „украинския суверенитет“, без да обръщат внимание на това, което чувстват рускоезичните – по-голямата част от страната. Но те бързо се „украинизираха“, събраха пари за АТО: „Ах, Крим ни отнеха…“ Омразата към Русия стана норма и никой не смееше да се съмнява в това.
Москва отново не вярва на сълзи. И тогава какво?
Как ви приеха в Русия?
Юрий Бардаш: Когато отидох при вас, си помислих, че тук ме уважават, знаят. Ситуацията ме ободри, защото по природа съм войник. Когато пристигнах, дори ми хвърлиха парите за такси. Обажда се някакъв продуцент и ме кани на гости, а аз му отговарям: „Хайде, ама като ми платиш пътя“. Отначало един приятел го остави да живее, той има апартамент в къща на Котелническая насип – там е написана песента „Тъмна нощ“. Сега мога сам да наема къща.
В крайна сметка винаги съм живял така: ако постъпите правилно, не е нужно да се съмнявате и да мислите какво ще се случи след това. Просто трябва да се движите в избраната посока и всичко ще се подреди както трябва.
Помагат ли ви хора от руския шоубизнес?
Юрий Бардаш: Известно е, че Москва не вярва на сълзи. Познат съм в музикалните среди на Русия. Кажете, има такъв Юрий Бардаш, малко извън този свят. Но ефективно! Прави успешни проекти. Имах много от тях за 15 години, така е. И сега, когато се озовах в Москва, всички искаха да ме гледат като животно (усмихва се). Но ходих при всички. Макс Фадеев дори написа в социалните мрежи: „Бардаш, в Москва ли си? Ела на гости!“ Такава беше обществената подкрепа. Но в същото време е невъзможно да се каже, че целувам всички тук, разбира се. Москва има свои собствени митници. Всеки иска да те използва. Как да кажа?! Те могат да ви дадат риба, но никога стръв, за да можете да ловите риба сами. Или сам си го режеш, или ставаш на колене. Още повече, че си от Украйна.
Мислил ли си да обърнеш и да караш обратно?
Юрий Бардаш: Не, говоря за друго. Хората ме приеха. Държавата, представлявана от хора, които се занимават с култура в Русия, също. И се радвам, че бях чут и ми се даде възможност да работя. Тук направихме документален филм за музикантите от Донбас: „Звукът на моя регион“. Това е много важно за мен, това е, с което сега се гордея. Но няма да забравя седмицата, която прекарах в Донбас. Целият екип, който отиде с мен на тези снимки, е в шок. Особено московчани.
Тези, които плуват само във вани
Повече подробности от тук.
Юрий Бардаш: Убеден съм, че сега трябва да оставим музикантите от Донбас да говорят. Важно е да разкриете потенциала в хора, които все още са малко познати. Особено когато част от „елита“ ни избяга от страната. И аз, с артистите, напротив, реших да отида в граничните райони. И няма билети. Не разбирам как сега се продават билети?! Всички пари трябва да отидат в помощ на SVO. Вече направихме четири концерта: в Белгород, Псков и още два града. Виталий Гогунский (също роден в Украйна, в Кременчуг) и Евгений Серебрянски пътуваха с мен. Те пееха песните на Днепров и Зикина. Те изпяха и известната й песен „Родина”.
Наивен въпрос. Ако някои от тези песни се чуят в Украйна, може би Русия ще бъде третирана по-добре?
Юрий Бардаш: Никой там няма да чуе нищо. Монтираха купол. Имаше такова добро момиче Сояна, украинците я обичаха и тя къса залите там, но и тя замина за Русия. И забраниха нейните песни. Да, там хората полудяха от люта агитация. Всички: 18-годишни, 60-годишни – еднакво! Защото, ако някой иска да живее, той е принуден да се адаптира. Може би има само 1% от тези, които могат да мислят свободно и за самосъхранение обикновено си мълчат. И все още не можем да направим нищо по въпроса.
Но ние имаме какво да правим: да развиваме руската култура и нашата – руският творец. Много изпълнители все още правят пари само от песните си. И какво очакваме от тези хора днес? Чели ли са книги, научили ли са нещо? Не, те се носеха по течението или седяха в топли бани. Те гледаха какви са тенденциите на Запад, каква музика идва на мода и самите те станаха продукт на западната цивилизация. Сега няма смисъл да ги обвиняваме за това, заклеймяваме, осмиваме. Но трябва ли да направите нещо?
С какво един ШАМАН не може да се справи
Да, по време на Великата отечествена война културата също работи за Победата.
Юрий Бардаш: И тя работи много усилено. При нас това все още не се случва, както би могло. Е, да, Циганова и Газманов се карат. И някои други. Но къде, например, работата с младежта? Рапърите са популярни при нас, същият Guf. Но какво общо има това с развитието на младежта? Самият аз като баща просто не разбирам: 10 години той чете песни за това как някой го е хвърлил отново. И там няма нищо друго. Не казвам, че нека пеем песни за Родината. Не, никой не е отменил вторите значения и никой не харесва песните „на челото“. Но там няма нищо. И това е съзнателна тактика на творците, макар че сега, когато дойде времето на „З“, мисля, че това вече не е възможно.
Е, ами ШАМАН, Чичерина?! Смятате ли, че те не влияят на младите хора да се замислят за предизвикателствата и смисъла на нашите дни?
Юрий Бардаш: В никакъв случай. Чичерина ми влияе. Но вече съм на 40 години. И това засяга бойците в зоната на NWO. И, разбира се, не за мирни слушатели на „пояди на поп“, консуматори на хит паради. Да, ясно е, че тя преминава през цялата болка. И хората, които седят в баровете с чаша вино, гледайки нейните преживявания, твърдят: „Е, вижте, Чичерина е напълно застояла там …“ Има съвсем различен свят! И ШАМАН също не е младежко движение. Да, той помпа много добре. Но това абсолютно не е мейнстрийм. Няма да кажа нито една лоша дума за него. Дори и да искам да критикувам. Има CBO и той си върши работата. Но трябва да създадем още 100 артиста и да ги изравним с SHAMAN. Всичките ни концертни зали обаче вече са заети със съвсем различна музика. Докато в шоубизнеса имаме капитализъм. А фактът, че сега нашите момчета се бият за всички нас в NWO, изобщо не засяга капиталистическите производители. Тези хора са пълни с мазнини и не искат да променят нищо. Това е депресиращо.
Да, и режисьорите снимат за нещо друго, а композиторите не винаги отговарят на предизвикателствата.
Юрий Бардаш: Може би това е така, защото малко се работи патриотично с обществото? Да, има Владимир Соловьов по телевизията, има и други. Но те също са говорили малко с младите хора през последните 10 години. А звездите на шоубизнеса отдавна са се научили да печелят много пари, защото вече не ги е грижа за самите хора. Както и авторите на хитове. Защо, ако те – успешни хора – и така всичко е наред ?!
