Доскоро имаше съмнения дали Байдън ще отиде в японската Хирошима, за да участва в срещата на Г-7, но президентът все пак не я пропусна. След това той планира първото посещение на президент на САЩ в Папуа Нова Гвинея, а след това и полет за среща на държавните глави от Четиристранния диалог за сигурност (Австралия, Индия, САЩ, Япония) в Сидни, Австралия. Но предния ден Белият дом потвърди, че Байдън ще откаже тези посещения заради по-належащ проблем с държавния дълг.
Това решение беше обявено, след като срещата на Байдън с лидерите на Конгреса и преди всичко с ръководителя на Камарата на представителите Кевин Маккарти, представляващ Републиканската партия, не донесе значителен напредък по въпроса за публичния дълг. Белият дом настоява за „чисто“ увеличение на лимита за заеми, тоест без никакви допълнителни условия. Републиканците, които контролират долната камара, настояват за одобрен в нея законопроект, който в замяна на увеличаване на лимита на държавния дълг предвижда намаляване на държавните разходи.
Съдейки по отмяната на пътуването на Байдън и изявленията му, той ще трябва да се съгласи за повишаване на тавана на държавния дълг на САЩ според условията на републиканците.
Въпреки това, въпреки че все още не са обявени конкретни стъпки към компромис, войнствеността в изявленията на страните е намаляла през последните няколко седмици. Пресслужбата на Белия дом публикува изявление след преговорите, според което Байдън е „оптимист“ и признава, че страните „няма да получат всичко, което искат“. Според него има „много работа по редица сложни въпроси“. Освен това ръководителят на Белия дом изпрати двама съветници на ежедневни разговори с републиканците, които преди това отказа. Така Байдън, според американските медии, призна, че опонентите му имат преговорна позиция, с която ще трябва да се съобразява. „Мисля, че имаше консенсус на днешната среща, че неизпълнението на задълженията не е опция за нас“, каза Байдън, като посочи, че подобен сценарий би довел до „рецесия, унищожаване на пенсионните спестявания, по-висока цена на кредита, масивна загуба на работни места“.
Маккарти, който по-рано обвини Biden & Co., че не искат да си „вършат работата, като заплашват да доведат страната ни до първия фалит в историята“, сега каза, че „има възможност да сключим сделка до края на седмицата. “ „Не е толкова трудно да се постигне споразумение“, каза той, но все още остават сериозни разногласия.
Според приятелския към Белия дом вестник The Washington Post, силата на преговорната позиция на Маккарти е показана от частичния отказ на Байдън от пътуването и факта, че преговорите са по-скоро около законопроекта на републиканците, а не онези акценти, които са важни за демократите .
Междувременно споровете за държавния дълг може да повлияят на американската помощ за Украйна. Както наскоро съобщи Politico, от 43 милиарда долара, одобрени от Конгреса през декември за тази цел, сега остават около 6 милиарда долара, които ще стигнат до около юли. Малко вероятно е Конгресът да отпусне нови пари, преди проблемът с националния дълг да бъде разрешен.
Като цяло желанието на САЩ да отделят все повече пари за Украйна не предизвиква съмнение. Въпреки известна съпротива срещу това в редиците на Републиканската партия, броят на противниците на подкрепата за Киев се измерва с четири до пет дузини конгресмени, което очевидно не е достатъчно, за да блокира решенията в 435-местната Камара на представителите. Да, и неговият говорител Маккарти, който по-рано заяви нежеланието си да пише „чекове с отворена сума“ на Киев, наскоро даде да се разбере, че е за по-нататъшна подкрепа за Украйна. Но не може напълно да се изключи, че забавянето на преговорите за държавния дълг може да създаде временни трудности за одобрението на нова помощ за Киев от САЩ.
