Доц. д-р Светослав Малинов, ръководител на Катедра „Политология“ в Софийския университет, коментира обществено-политическата ситуация в страната в хода на боксуващите преговори за съставянето на редовно правителство.
– Можехме ли да предотвратим негативния вот за Шенген?
– Можехме, но не е имало ясно желание в това отношение. Така работят тези евроинституции – колкото по-ясни са правилата и количествените параметри, толкова по-невъзможно е да се казва „не“, когато се изпълняват. Така трябва да се поставят условията.
Може би роля за отказа изигра и изключително ниската роля на българската прокуратура, на съдебната ни система. Щом българите не им вярват, защо да им вярваме ние, казват си в Европа.
– Доц. Малинов, основателно ли ни хлопнаха вратата за Шенген?
– През последните 12 години по този въпрос наблюдаваме повтарящ се модел на поведение – Европарламентът казва „да“, Еврокомисията казва, че сме готови, но след това на среща на министрите на вътрешните работи определена държава казва „не“. Българските граждани трябва да знаят, че членството в Шенген не се решава от ЕП и от ЕК. И българските медии трябва да се научат, че това не са важните органи в случая. Това обаче допълнително ни фрустрира, особено тези, които не знаят за какво става дума, защото не може да се разбере как след поредица декларации, че влизаме в Шенген, следва истинският отговор, който е „не“.
През годините на членството ни в Шенген са казвали „не“ различни държави, включително Германия и Финландия – очевидно има някакъв ротационен принцип. Т.е. съпротивата срещу нас е по-сериозна от тази на Нидерландия и Австрия. Но в момента в центъра застана Нидерландия, тя е най-твърда в отказа да ни пусне, а към нея се присъедини и Австрия.
Все пак чухме аргумент от австрийския канцлер Карл Нехамер за неговото „не“ – това, че на територията на страната му има 75 000 нерегистрирани нелегални имигранти, които очевидно са дошли през България и Румъния. Това е версията. За разлика от Австрия Нидерландия не даде обяснение.
Вместо да обясняваме дали е справедливо, или не, по-добре е да видим новата възможност пред нас – след като този път доста държави застанаха на наша страна, нека да се изработи ясен график. Позицията на Хага и Виена е слаба – те казват „не“ без ясни условия. Нека да се хванат нещата, за да може до догодина да изпълним поставените условия.
В момента нямаме черно на бяло какво трябва да направи България, за да бъде приета в Шенген, което е наше право. Като видим условията, съм сигурен, че ще ги изпълним. Вместо да протестираме, което е безсмислено, да постигнем ясно разписание какво се иска от нас.
Но в момента сме в ситуация, в която можем до безкрайност да бъдем отлагани. Но сега е дошъл момент, с оглед и на много други събития, на новото ниво на солидарност и сътрудничество, е редно да вземем това, което ни се полага. Как обаче конкретно да направим? Това е начинът да се разговаря с тези, които ни казват „не“ – да настояваме да ни се каже какво конкретно се иска от нас. В противен случай оставаме с впечатление, че не искат да ни пуснат в Шенген, каквото и да направим. Нека Австрия да каже доколко да намалеят нелегалните мигранти, идващи от България и Румъния. Но нека да се проследи точно откъде се получава този поток. Изискванията да се конкретизират – със срокове и количества. Трябваше да поискаме това категорично още преди време.
– Не решават ли всъщност Нидерландия и Австрия вътрешни проблеми с отказа да ни приемат в Шенген – не разиграват ли мигрантската карта заради предстоящите избори догодина в двете страни?
– Сигурно е така. Но ние сме дали възможност да бъдем използвани. Има и други мотиви, под сурдинка, които не се казват официално. Например случаят КТБ, без да има връзка с Шенген, беше много тежко анализиран в Западна Европа. Такива неща не остават без последствия и върху имиджа на страната. Това е общата визия за една страна, в която се случват неща, пред които върховенството на правото е безсилно. Това трябва да се преодолее с ясна политика. Ето още един аргумент защо трябва да имаме правителство, каквато на практика нямахме в последните две години. Вътрешното ми усещане е, че въпросът с Шенген щеше да бъде решен, ако имахме правителство още една година.
– Но догодина имаме шанс да влезем?
– Ако се каже открито, че корупцията е проблем и какво трябва да се направи. Ако чакаме да преборим тотално корупцията, за да влезем в Шенген, може би никога няма да влезем. Но това никога не е било критерий, а техническите критерии са били изпълнени. Въпросът е да има ясни правила, по които да се напредва. Притеснително е, че в момента не е много ясно какво се иска от нас. Но сме в правото си да поискаме обяснение и критерии за влизането ни в Шенген догодина.
– Няма ли отказът да предизвика евроскептицизъм?
– Няма, но ще има огорчение, недоволство, поравно разпределено и към нашия съд и прокуратура, и към външните фактори. Ако така се раждаше евроскептицизъм, нямаше да има ЕС.
– И гафът с Шенген показа колко е важно да имаме кабинет – възможна ли е обаче тази мисия в момента?
– Ако приемем публичните изявления на партиите за достоверни, няма да имаме кабинет. Това, което наблюдаваме в последните два месеца, показва, че този парламент няма потенциал за кабинет или за мнозинство. Никой не иска да се откаже от изявленията си в последните шест месеца, никой не иска да направи рязък завой. Тази временна, много срамна „хартиена“ коалиция няма да прерасне в управленско мнозинство. Тя се оформи, защото всеки от участниците в нея имаше конкретни желания – Нинова, за да слезе от лидерството без категоричен провал, ГЕРБ с желание да разцепи съществувалата по-рано коалиция, ДПС заради контролирането на гласове.
Първият мандат няма да успее, проф. Габровски няма никакъв шанс. Може би смята, че печели нещо от това. Глупаво е, ако смята, че може да гарантира на партии като ДБ и БСП изпълнение на сериозна програма, с приоритети. Довчера никой не знаеше кой е той като политик, няма политическа биография, постижения като управленец.
И при втория няма да се получи. Все пак шанс има единствено с третия мандат. Но зависи кой ще го получи, кой е успял да изгради нови мостове към другите партии. Хубаво е, че никой в момента не знае коя партия ще получи мандата, защото веднага ще започнат атаките.
Затова са и малките партии. Например в Латвия имаше подобен случай, когато в криза лидерът на една от най-малките партии стана премиер. Само някой да не помисли, че препоръчвам лидера на „Български възход“ за премиер. Но в такъв момент това е ролята на по-малките партии – да поемат по-голямата част от компромиса. А може да се стигне и до нова формула, но не и със стабилно мнозинство, с доминираща партия, с ярки политически лидери не се очертава в следващите месеци.
– Илюзия ли е, че с проф. Габровски ГЕРБ ще си поизлъскат имиджа?
– Всички разбираме играта на партиите да се поеме минимално вина, най-добре никаква, за това, че няма да има правителство. Всички тия ходове обаче са напразни. Не мисля, че и един избирател в момента се премества от една към друга партия. Може би много се преместват към негласуващите. Но това, че ГЕРБ ще разиграе театър и ще привлече разочаровани избиратели от ДБ или обратно, са абсурдни хипотези. В момента сме на мъртва точка и раздвижване може да дойде само отвъд този театър, който е част от демократичната игра, но е съвършено безсмислен в цикъла, в който влязохме.
– Как можем да излезем от изборната спирала?
– Възелът не може да се разсече преди местните избори догодина. Те са от огромно значение и са спирачката за определени компромиси днес. В момента има мнозинство в големите градове, а и в средноголемите, което може да позволи да бъде сменен ГЕРБ, където доминира. В три четвърти от тези общини изборите ще бъдат загубени от ГЕРБ, без да е ясно точно кмет от коя партия ще спечели. Местната власт е най-голямата сила на ГЕРБ и тя трябва да бъде намалена или много тежко дискредитирана на местните избори. Това обаче няма да се случи, ако тези партии, които са алтернативата на ГЕРБ и ДПС, направят компромиси сега. Единственият начин да няма нов кмет на София е сега да се направи компромис за управление с ГЕРБ на национално ниво. И партиите на промяната са в правото си да откажат колаборация днес, защото утре ще загубят. И няма да загубят само някакви партии, а градовете, които заради лошо управление искат промяна. Тя няма да се състои, ако днес се направи компромис.
Не виждам хоризонт за кабинет заради местните избори, заради тази изключително важна база, която ГЕРБ има пред всички останали. Това е и тайната на успехите на партията на Бойко Борисов – покрили са държавата с местна власт. И това ще бъде началото на края на тяхното влияние – губейки евентуално София, Пловдив, Варна.
Източник: „Марица“
