До днес произходът на звуците, споменати в записите от Аполо 10, остават мистерия
Чули ли са астронавтите от експедицията Аполо 10 извънземна музика, идваща от открития Космос, когато са обикаляли около Луната през 1969 година?
Разсекретени материали от НАСА доказват, че американските астронавти от мисията “Аполо 10” са чули загадъчни звуци, преминавайки над тъмната страна на Луната, съобщава бТВ.
Звукозаписът, съдържащ разговор между астронавтите, става достъпен 47 години по-късно. Случката става реалност на петия ден от мисията им. Разговорът между астронавтите е описан на страница 241 от официалната стенограма.
Тъй като той се оказва много кратък, не грабва интереса им. На 22 май 1969 г. Томас Стафорд, Юджиън Сърнан и Джон Йънг прелитат над тъмната страна на Луната, ето и разговора между тях:
Юджийн Сърнан (пилот на лунния модул): Тази музика дори звучи космически, нали? Чу ли го? Този свистящ звук?
Томас Стафорд (командир на „Аполо 10”): Да.
Юджийн Сърнан: У-у-у-у… Според теб…
Джон Йънг (пилот на командния модул): И ти ли чу този свистящ звук?
Юджийн Сърнан: Да. Звучи като, нали знаеш… космическа музика.
Джон Йънг: Чудя се какво беше това.
Някои от почитателите на конспиративните теории определят случая като сигнал от извънземна форма на живот.
Реакцията на астронавтите показва колко са шокирани от случилото се, въпреки че те са добре обучени да разпознават космически звуци. По-късно те дори се съветват дали да споделят случая с НАСА.
Астрофизиците обясняват странните звуци със сместване на радиосигналите между космическия център в Хюстън и кораба на „Аполо 10”.
Възможно ли е източникът на звуците да са радиовълни, излъчвани от останалите планети в Слънчевата система, уловени от антените. Техните звуци наистина напомнят музика.
Мисията Аполо 10, осъществена през май 1969 година, утъпка пътя за мисията Аполо 11 през юни същата година, която отвежда двама души на лунната повърхност.
Астронавтите от Аполо 10 са стигнали до Луната в командния модул, а след това двама от тях са се преместили в лунния модул и са се снижили на по-малко от 16 километра от повърхността на земния спътник. Оказва се, че пищящият звук не е нищо повече от интерференция между VHF радиоапаратите на двата модула.
Астронавтът от Аполо 11 Майкъл Колинс написва книга, в която разказва, че техници на Националната космическа агенция на САЩ (NASA) са го предупредили за пищенето. Множество публикации са цитирали пасажа от книгата, в който Колинс казва: “Ако не ме бяха предупредили за него, щеше много да ме изплаши.”
NASA публикува транскриптите на трансмисиите от Аполо 10 онлайн през 2008 година, въпреки че документите са разсекретени още през 1982 година. През 2012 година са публикувани и записите.
Защо тогава в социалните медии изведнъж гръмнаха дискусии по темата? Вероятно заради документалния филм на телевизионния канал Science, наречен “NASA’s Unexplained Files” (“Мистериозните досиета на NASA”) и анонса му, който се фокусира върху случая.
Истина е, че астронавтите са озадачени от звуците, но в нито един момент не изглежда, че някой от тримата мъже е разтревожен. Документалният филм подчертава факта, че пищенето е чуто, докато астронавтите са на отдалечената страна на Луната, където радио и визуалният контакт с наземния контрол е прекъснал за приблизително час.
Така и не се дава обяснение обаче защо изолацията на екипажа може да е важен фактор за възможни теории за източника на звука.
Интересно е, че тримата астронавти не са обсъждали звука публично. Според Шийн О’Кейн от изданието The Verge причината за мълчанието на астронавтите е, че не са искали да покажат друго, освен стабилна психика. Всеки знак, че са загубили увереност по време на полет би могъл да доведе до отстраняването им.
Анонсът не предлага обяснение за звуците. Последната дума е дадена на астронавта от Аполо 15 Ал Уордън, който “не е съгласен с теорията за радиосмущенията”. Уордън посочва: “Логиката ми казва, че ако нещо е било записано там, значи е имало нещо там”.
