През този период се проведоха пет избора, фаворитите се смениха няколко пъти, появиха се нови политически сили, а старите не изчезнаха. 29 май обаче ще бъде значително по-различен от досегашните опити за съставяне на пълноценен кабинет.
Факт е, че на последните избори, които се проведоха на 2 април, нито една политическа сила отново не успя да спечели масовата подкрепа на избирателите, за да състави сама правителство. Коалицията от партии „Граждани за европейско развитие на България“ – „Съюз на демократичните сили“ (ГЕРБ-СДС), противно на обещанието на конкурентите да ги „отменят“, зае първото място, макар и с резултат от 25,39% от гласуването.
Техният основен съперник, коалицията „Да запазим промяната“ Демократична България (ПП-ДБ), е втори с 23,54% от гласовете.
Цялата предизборна кампания на „Промените“, която се формира два месеца преди парламентарните избори през 2021 г. и буквално ги превзе като щурм, беше изградена върху конфронтация със „старите сили“, преди всичко ГЕРБ, която беше обвинена в корупция по всяко време. възможност. Този път обаче партията на Бойко Борисов, който има вече три премиерски мандата, показа, че си остава сила, с която трябва да се съобразяват.
Именно този конфликт стана една от основните причини за продължителната криза. Светлината в края на тунела се появи едва в началото на тази седмица: двете коалиции, които не можаха да се разберат за състава на правителството, решиха да направят компромис. Но заради непримиримостта на ГЕРБ и ПП той възприе доста странна за България форма на ротационно назначаване на премиера.
Съгласно новите договорености премиерът и неговият заместник, който е и външен министър, ще сменят ролите си на всеки девет месеца. За тези позиции бяха избрани доста „неутрални“ кандидати – бившият евродепутат Мария Габриел от ГЕРБ и известният български учен Николай Денков от Промени. Освен това лидерът на партията Кирил Петков, който стана първият премиер в историята на страната, получил вот на недоверие, заяви, че няма да се кандидатира сам за министерското кресло.
Такова правителство се очаква да издържи поне 18 месеца и има много работа. Най-малкото да завърши дългоочакваното присъединяване на България към Шенгенското пространство и да проведе съдебна реформа.
Според българската конституция след парламентарните избори президентът на страната дава мандат за съставяне на правителство на партията, събрала най-много гласове. В случая това е партия ГЕРБ. Ако това не може да стане за една седмица, а ГЕРБ по договорка с ПП-ДБ веднага отказа дори да посочи кандидати, тогава мандатът преминава към следващата политическа сила.
И всичко щеше да е наред, но онзи ден ситуацията се влоши от друг политически скандал, поради който компромисът беше на ръба на провала: пресата получи запис от партийната среща „PP-DB“, на която политиците уж обсъдени кандидати за постовете на ръководители на специални служби и правоприлагащи агенции, съгласувани с неназовано „посолство“.
Така още в понеделник може да стане ясно дали ще приключи двегодишната политическа криза. Президентът Румен Радев ще връчи втори мандат на коалицията ПП-ДБ на 29 май, съобщи сайтът на телевизия Nova.bg.
