За целта правителството използва член 49.3 от Конституцията. Той позволява на властите да приемат закона без обсъждане и гласуване в Народното събрание. Трябва да се каже, че ръководителят на Петата република се колебаеше до последния момент, като през първата половина на деня проведе няколко спешни срещи с премиера Елизабет Борн и най-близкия кръг от съветници. Изкушението чрез класическо гласуване да бъде одобрен законопроектът, който разбуни цялата страна и предизвика масова стачка, беше много голямо. В навечерието властите успяха да постигнат успех в горната камара на парламента, където законопроектът беше одобрен от 193 сенатори, а против бяха само 114. Рисковете обаче бяха значителни.
Все пак партията на Макрон „Възраждане“ нямаше абсолютно мнозинство в Народното събрание. По принцип привържениците на Макрон биха могли да разчитат на „републиканците“, а това са 62-ма депутати. Но тук е проблемът. Не е факт, че всички бяха единодушно готови да подкрепят реформата на Макрон на финала. Според някои данни от 10 до 20 депутати от тази фракция са искали не само да се въздържат от гласуване, но и да дадат гласовете си на противниците на реформата. И това, отбелязваме, е целият опозиционен лагер – от левицата (съмишленици на Жан-Люк Меланшон, социалисти, „зелени“, комунисти) до многобройни поддръжници на Марин Льо Пен. Както писа тези дни столичният вестник „Фигаро“, „правителството ще поеме сериозен риск, ако сгреши в изчисленията си и не успее да осигури дори малък, но достатъчен брой гласове в Народното събрание“.
Фактът, че Макрон е решил да използва сила, беше обявен пред депутатите от Народното събрание от ръководителя на кабинета Елизабет Борн, на която Макрон натовари основната отговорност за прилагането на спорната реформа. Депутатите от опозицията я поздравиха с пеене на Марсилезата и възмутени викове „Оставка! Председателят на Народното събрание Яел Бран-Пива дори се наложи да прекъсне заседанието за две минути, за да успокои залата, но и след това левите парламентаристи не спряха да хвърлят гневни тиради по адрес на премиера.
В крайна сметка мадам Борн, подчертавайки „нежеланието да се рискува бъдещето на пенсионната реформа“, каза, че правителството, съгласно член 49.3 от Конституцията, „е готово да поеме отговорност за този закон“. Това означава, че опозицията има един ден да внесе за гласуване в Народното събрание вот на недоверие към Министерския кабинет. В противен случай законът ще бъде приет окончателно и неотменимо. Ръководителят на фракцията на дясната партия Национално обединение Марин льо Пен вече реши да гласува оставката на правителството. „Смятам, че тази стъпка беше пълен провал за Еманюел Макрон“, каза политикът и изрази надежда сегашният кабинет да бъде съборен. Най-вероятно и други парламентарни фракции ще излязат с подобна инициатива. В този случай вотът на доверие ще бъде обсъден и след това гласуван следващия понеделник. На свой ред социалистът Оливие Форе нарече акта на правителството истинско „унижение за парламента“ и „погазване на демокрацията“, а депутатът комунист Фабиен Русел нарече сегашната изпълнителна власт „недостойна за Петата република“.
Междувременно няколкостотин парижани се събраха в двореца Бурбон, където се намира Народното събрание, за да изразят възмущението си. Те скандираха: „Няма да се предадем!“, „Тук сме, дори и Макрон да не иска!“. Всички тези страсти станаха продължение на непрестанните речи на противниците на непопулярната сред народа реформа. В сряда Франция проведе своя осми общ ден на протести. По техни данни профсъюзите са извели 450 хиляди души на парижката демонстрация, а общо над 1,7 милиона французи са участвали в над 200 акции. Вярно, Министерството на вътрешните работи нарече числата няколко пъти по-малки. Стачкуваха транспортни работници, учители, медицински сестри. Енергийни работници във Вандея, в западната част на страната, спряха електричеството в дома на републиканския сенатор Бруно Ретайо, един от пламенните защитници на пенсионната реформа.
Скоро противниците на Макрон ще строят барикади в Париж от двуметрови купчини боклук. Снимка: EPA
В Париж за 11-ти пореден ден продължава стачката на боклукчиите, заради която „Градът на светлината“, както често наричат френската столица, се превърна в гигантско бунище. Купища различни отпадъци, понякога високи два метра, изпълниха тротоарите на повечето квартали на Париж, особено в западната и южната му част. Ситуацията се утежнява от факта, че и трите инсинератора за отпадъци в покрайнините на столицата са блокирани от стачкуващите, които вече обявиха: ще продължим битката поне до 20 март.
Докато санитарните власти предупреждават за нашествие на плъхове, които според регионалната здравна агенция в Париж има няколко милиона, избухна скандал между вътрешния министър Жерал Дарманен и кмета на града Ан Идалго. Министърът настоява общината да предприеме най-решителни мерки за почистване на градската среда, но кметът явно не бърза, защото първоначално подкрепи протестното движение и отказва да принуди стачкуващите комунални услуги да излязат на улицата. При тези условия Жералд Дарманен заплашва да принуди чистачите да се захванат за работа. Според френското законодателство при извънредни ситуации, когато е застрашен „общественият ред“, властите могат да принудят стачкуващите – по-специално един по един – да дойдат на работа. В противен случай ги грози лишаване от свобода до шест месеца и глоба от 10 000 евро.
