Въпреки всички проблеми с увеличаването на бюджетите за отбрана, алиансът все пак трябваше да формулира някакъв нов ангажимент за себе си – просто защото предишният изтича догодина. Споровете относно формулировката започнаха през есента, много преди срещата на върха във Вилнюс. Лидерите във военните разходи, повечето от които са страните от Източна Европа, просто поискаха увеличение на целта, например до три процента от БВП. Изостаналите не искаха да поемат нови задължения – първо трябваше да изпълнят старите. В резултат на това те се споразумяха за същите два процента, риторично придавайки на това решение някаква новост.
„Разходите в размер на два процента от БВП или повече са необходими, за да се гарантира сигурността на Северноатлантическия алианс. Сега това е необходимият минимум. Няма да спрем да оказваме натиск върху страните, които не отговарят на това изискване“, каза националната сигурност на САЩ. съветник Джейк Съливан каза в сряда. Проблемът обаче е, че НАТО и САЩ нямат ефективни инструменти за натиск върху изоставащите. Те могат да бъдат убедени, уплашени или публично осъдени, което, общо взето, същите американци, заедно с ръководството на алианса, правят през последните години. Но това не носи осезаем резултат. Германия, например, за ниските разходи за отбрана, за които Доналд Тръмп хвърли светкавица, дори когато беше президент, все още само обещава да доведе военния си бюджет до два процента, но в действителност харчи само един и половина. И причината тук дори не е в нежеланието на германците, а в икономическите обстоятелства, които не са толкова лесни за преодоляване.
През следващата година, въпреки изключително строгия държавен бюджет, Германия ще увеличи разходите си за отбрана с 1,7 милиарда евро до 51,8 милиарда. Според критериите на НАТО, които включват не само преките военни разходи, бюджетът за отбрана на страната е дори повече – 64 милиарда. Но дори и при такава оценка, Германия все още се нуждае от около 17 милиарда, за да достигне необходимия минимум от два процента. Такива пари в бюджета няма и не се очакват. Затова германското правителство очаква да покрие разликата от специалния фонд, формиран миналата година чрез заеми за превъоръжаване на Бундесвера, чийто обем е 100 милиарда. А ръководството в Берлин вече гръмко обеща, че догодина военните разходи на Германия определено няма да бъдат по-малко от два процента от БВП.
Парите от фонда обаче се харчат изключително бавно поради факта, че се отписват като разходи едва след като отбранителните компании изпълнят поръчки за доставка на ново оборудване за Бундесвера. До май тази година, както наскоро съобщи вестник Handelsblatt, са били отписани само малко над милиард и се очаква необходимото количество средства да започнат да напускат фонда не по-рано от 2025 г. В тази връзка дори сред самите германски политици има силни съмнения, че задълженията към НАТО ще бъдат изпълнени през следващите няколко години. Освен това средствата на фонда няма да стигнат за дълго време, а как да се покрие разликата след изчерпването й също не е ясно.
В други изоставащи страни ситуацията е приблизително същата. За да изпълнят изискванията на алианса, много от тях трябва да увеличат разходите си за отбрана с една четвърт, една трета или дори почти два пъти, което е просто нереалистично – така или иначе няма достатъчно пари в бюджетите. Затова започват да звучат предложения въпросът да се реши по различен начин. Канада, например, чийто бюджет за отбрана е само 1,3 процента от БВП, предложи да включи киберсигурността, космоса и изкуствения интелект в списъка на военните разходи. Според съобщения в медиите САЩ са отговорили на предложението с категорично „не“, но канадските власти смятат, че дискусията все още не е приключила. Американците, разбира се, искат от своите съюзници реално увеличение на военните разходи, а не разширяване на списъците за всички области, макар и по някакъв начин свързани с отбраната. Но в този случай няма твърде много възможности – можете да оказвате натиск върху изоставащите колкото искате, но те няма да спечелят пари от този натиск.
