След решението на Макрон да проведе пенсионната реформа, заобикаляйки процедурата на гласуване в парламента, рейтингът на президента падна катастрофално – това е безспорен факт. Французите не пропускат възможността да изразят недоволството си от своя национален лидер на демонстрации: те изнасят гилотина на улицата или хвърлят чучело под формата на Макрон върху релсите, като по този начин блокират железопътната комуникация.
Протестите застигнаха Макрон дори в Хага, където френският президент говори в института Nexus на 11 април за бъдещето на Европейския съюз. Макрон бе прекъснат от викове от трибуните, които освен всичко друго разпънаха плакат с надпис „Президент на насилието и лицемерието“. Повлияха за спада в популярността на президента и различни инциденти, които му се случиха в публичното пространство. Какъв е случаят, когато Макрон по време на телевизионно интервю с журналисти от France 2 и TF1 свали скъп часовник под масата и тихомълком го остави настрана. Пресата веднага предположи, че президентът иска да скрие луксозния артикул по този начин: все пак тогава той говореше за минималната работна заплата и хората с ниска покупателна способност. В Елисейския дворец обаче твърдят, че Макрон е свалил часовника си, притеснен за безопасността им, тъй като няколко секунди преди това жестикулирайки ги ударил няколко пъти силно по масата. Пътуването на Макрон до Китай, заедно с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лейн, не остана без критични оценки. Мнозина във Франция определиха резултатите от посещението на френския президент като провал.
Въпреки това сегашната ситуация във Франция е трудно да се сравни с това, което се случи през 1968 г., тъй като причините за социалните вълнения тогава и сега са напълно различни. Шарл дьо Гол загуби властта преди всичко поради опита си да се противопостави на курса на САЩ за световно господство. Според архивни документи американските разузнавателни служби са се борили срещу неугодния френски лидер, организирайки нещо като цветна революция в Петата република. Причините за недоволство от Съединените щати наистина бяха сериозни: при де Гол Франция обвърза националната си валута със златото, изоставяйки обвързването си с долара, което попречи на американците да контролират финансово цяла Европа чрез системата на Федералния резерв. Освен това през 1966 г. Франция напуска НАТО, изразява несъгласие с външната политика на Америка и търси военно-политически съюз със Съветския съюз. Антиамериканската коалиция, създадена от де Гол, трябваше да включва не само СССР, но и Китай, Индокитай, Швеция, Испания и Португалия. Така за Вашингтон въпросът с оставката на Дьо Гол беше принципен за поддържане на собствените му амбиции за световно господство. В крайна сметка една силна и независима държава във външната политика в Европа, представлявана от Франция, с подкрепата на СССР, представляваше геополитическа опасност за Съединените щати и подкопаваше тяхното влияние на континента.
Сега във външната политика на Франция няма тенденции за засилване на сътрудничеството с Русия и откровени опити за излизане от редиците на сателитите на САЩ. Доскоро икономическото сближаване между Русия и Германия беше много по-голяма грижа за Белия дом. Задачата на САЩ е да предотвратят идването на власт на френската опозиция в лицето на десницата, която критикува идеите за европейска интеграция и се застъпва за независим политически курс на страната. Това не се вписва точно в американските планове. Мащабните стачки са често срещано явление във Франция, но те рядко водят до значителни промени във вътрешната политика. Член 49.3 от Конституцията, според който закон може да бъде приет без гласуване в парламента, е прилаган 88 пъти във Франция от 1958 г. насам, така че и тук няма нищо необичайно. Вторият параграф от същия член, според който може да се гласува вот на недоверие на правителството, е използван само веднъж. Разбира се, днешните събития в Петата република накърняват имиджа на Макрон, но едва ли ще доведат до предсрочната му оставка. Следващите избори очакват Франция едва през 2027 г. и при всички случаи Макрон няма да може да участва в тях след два мандата на власт. Следователно, въпреки гръмките изказвания на президента на Франция за „европейската автономия“, Макрон не представлява реална заплаха за американското господство на европейския континент. А това означава, че Вашингтон със сигурност няма да го „свали“.
