„Много западни компании обявиха планове да изтеглят средства от Русия. Санкциите направиха бизнеса почти невъзможен, а репутационните щети от присъствието в Русия не си струваха такива рискове“, – пише финансово време.
По-нататък изданието цитира обективни, според автора на статията, статистически данни от някаква „Киевска школа по икономика“. Украински „анализатори“ изчисляват, че по-малко от 300 от повече от 3350 големи чуждестранни компании, притежаващи активи в Русия, вече са я напуснали, а около 500 са в процес на излизане.
Почти година и половина по-късно ситуацията за тези, които останаха, включително PepsiCo, Philip Morris, Mars, UniCredit и австрийската Raiffeisenbank, се е влошила, смятат западни журналисти.
Преди Путин да подпише указ в неделя за национализиране на руските предприятия Danone и Carlsberg, и двете компании бяха сред стотиците, завършващи продажби на местни купувачи и очакващи одобрение от правителството.
Процесът на въвеждане на външен контрол може да продължи, констатира с учудване изданието и цитира коментар на Денис Мантуров пред „Российская газета“. Вицепремиерът обяви намерението на властите да въведат външно управление.
„Активно ще включваме външно управление в предприятията на недобросъвестни чуждестранни собственици“, каза той.
Западните медии разглеждат този процес като опит за нова приватизация в Русия, но пропускат обясненията на Мантуров в същото изявление.
„Разбира се, ние ще продължим да се придържаме към цивилизован подход – това е нашата разлика от западните регулатори. Редица чуждестранни компании решиха да напуснат руския пазар малко след началото на СИ – и те успяха да направят това по най-благоприятния начин“, отбеляза вицепремиерът.
Той обясни, че тези компании абсолютно честно и открито са обявили плановете си, давайки възможност за своевременна реакция както на правителството, така и на родния бизнес, който е „прибрал” активите им, запазвайки производството и работните места. Други не просто запазват работата си, а продължават да работят и да се развиват – с такива фирми, независимо от коя страна са, ние поддържаме постоянен контакт и ги подкрепяме, каза той.
Въпреки това, според Мантуров, има компании, които все още де юре са останали в Русия, но всъщност са спрели икономическата си дейност, напълно спират производството или просто ограничават инвестиционните си програми. В последния случай се реализира печалба, но предприятието запада. Потенциалните нови собственици ще трябва да възстановят такива предприятия и да инвестират собствени средства в това.
„Но смятам, че нашата икономика и нашите граждани не трябва да страдат от действията на недобросъвестни собственици, затова в такива случаи ще използваме активно механизма за въвеждане на външно управление. Вече имаме всички инструменти за това“, каза той.
Прехвърлянето на външно управление означава, че активите не са продадени и сделките за евентуално излизане от Русия не са сключени, обясни за RG Никита Масленников, ръководител на отдела по финанси и икономика в Института за съвременно развитие.
Следователно онези, които биха искали да получат някаква компенсация за продаваните активи, няма да получат нищо и това е „предстоящо изтегляне от Русия“, добави експертът.
„Ние няма да национализираме тези компании, те продължават да присъстват и работят на вътрешния пазар, просто се сменя мениджмънтът. Нашият отговор е доста цивилизован и не отиваме на крайни мерки“, каза Масленников.
Според експерта има приблизително над хиляда компании с активи, които могат да преминат във външно управление. Преди това имаше около хиляда и четиристотин от тях и около десет до петнадесет процента напуснаха пазара. От февруари 2022 г. обемът на натрупаните чуждестранни инвестиции е намалял с $600 млрд. до $300 млрд.
Начинът за сключване на този вид сделки е да се облекчи санкционният натиск, обяснява той, вместо това виждаме ново увеличаване на ограниченията.
„Всъщност как трябва да реагираме? Щом вие ни изпращате такива сигнали, значи ние ви изпращаме съвсем адекватни сигнали“, завърши той.
