Обикновено честото забравяне и загубата на концентрация се обясняват с развитието на болест на Алцхаймер. Но нарушението на когнитивните функции могат да са първи и единствен симптом и на други, не по-малко опасни заболявания. За това разказва руският проф. Марина Танашян – зам.
-директор на Научния център по неврология, член-кореспондент на РАН.
– Проф. Танашян, много хора смятат, че слабоумието е следствие от невродегенеративните процеси, поразяващи главния мозък. Така ли е?
– Болестта на Алцхаймер, на Паркинсон, на Уилсън и т.н. не се срещат толкова често и предизвикват деменция основно при много възрастни хора. Освен невродегенеративна има и съдова деменция, която се среща много по-често, тъй като се развива заради масови заболявания като захарен диабет и артериална хипертония.
– Как тези болести са свързани с работата на мозъка?
– Ако при невродегенеративните заболявания деменцията е свързана с натрупване на бета-амилоидна белтъчина в мозъчните клетки, то повишеното артериално налягане и нивото на кръвната захар провокират нарушение на тонуса и пропускливостта на малките съдове с развитие на церебрална микроангиопатия.
Това се проявява с нарушения в кръвоснабдяването на различни мозъчни отдели и като следствие – със скъсване на невронни връзки между тях. Те допринасят за развитието и прогресирането на когнитивна дисфункциця, т.е., нарушение на паметта, на говора, на мисловните процеси и обучението.
и във Фейсбук/media/source/202304/1682068587_str_11_prof_marina_tanasyan.jpg“ title=“undefined“>
Проф. Марина Танашян
– Захарният диабет тип 2 и артериалната хипертония се „подмладяват“ всяка година. Колко време след старта на тези заболявания се случват мозъчни изменения?
– Най-често когнитивните нарушения се откриват на по-късен стадий от заболяването, когато увреждането на главния мозък вече е необратимо. В същото време нерядко виждаме пациенти, при които симптомите на съдовата деменция възникват на начален етап или при безсимптомно протичане на основното заболяване. Т.е., проявите на съдова патология на главния мозък подсказва на нас, лекарите, че този пациент трябва да се насочи към ендокринолог или кардиолог, с които работим в тандем.
– Какви са основните симптоми на това състояние?
– Когато става дума за деменция, много хора си представят лежащо болен, който не може да си спомни името си. Истината е, че пациенти с деменция до определен момент могат да изглеждат съвсем здрави, да си работят нормално. Само лекар е способен да забележи признаците на приближаващата „катастрофа“ и да определи причината, която я предизвиква.
Ако основните симптоми на невродегенеративни заболявания са нарушен говор и пространствени проблеми (човек може да се изгуби на познато място), то за съдовата деменция по-характерни са нарушението на вниманието, на краткотрайната памет, емоционални нарушения, промяна в характера, понижена мотивация. Дори ако на първия етап тези нарушения не са изразени, с времето те ще прогресират и в определен момент могат да доведат до пълноценна деменция, при която човек изцяло вече е зависим от околните.
– Поддават ли се на лечение тези нарушения?
– Към днешна дата е невъзможно за медицината да ликвидира вече настъпилите изменения в мозъка. Обаче в ранни стадии правилно подбраната терапия на артериалната хипертензия и захарния диабет може да предотврати появяването на нови огнища на исхемия в главния мозък и да обърне когнитивните изменения, в някои случаи дори до изходното им ниво. На по-късни стадии, отчитайки водещия съдов характер на когнитивната дисфункция, се изисква детайлизация и лечение на основните етапи на нарушеното мозъчно кръвообращение.
Това са препарати, подобряващи кръвоснабдяването на главния мозък и неговия метаболизъм. Има група препарати, които се приемат за възстановяване и регулация на невронните връзки, за подобряване на паметта и концентрацията, ноотропи и невропротектори, антиоксидантна терапия. Всички те позволяват да се забави темпът на прогресиране на когнитивните нарушения. Но за абсолютен ефект не може да се говори, затова колкото по-рано лекарите констатират когнитивните нарушения, толкова повече са възможностите за тяхната корекция.
Невролозите не се уморяват да повтарят, че всяко умствено натоварване подобрява когнитивните функии – броене на глас, решаване на кръстословици, запомняне на стихове, изучаване на чужди езици. Така се въвличат в работата на мозъка и други негови структури и се образуват нови невронни връзки между тях. Добър ефект дават и физическите натоварвания.
Яна БОЯДЖИЕВА
