Игор Александрович, Беларус и Русия заемат сходни позиции по отношение на историческото си минало, в отхвърлянето на нацизма и противопоставянето на неговото възраждане. И двете страни от съюзната държава разследват фактите за геноцида на нацистите, публикувайки неизвестни досега шокиращи факти от архивите. Колко успешна виждате тази работа?
Игор Марзалюк: Струва си да се подчертае, че Генералната прокуратура на Беларус работи в тясно сътрудничество с Генералната прокуратура на Русия и другите нейни служби. Получихме достъп до уникални материали, свързани с този проблем – и това е взаимноизгодно сътрудничество. Това е наистина успешна работа. Напомням, че окупационните режими в окупираните територии бяха различни.
Едно нещо – балтийските страни, друго – земите на Беларус и Русия, които имаха най-тежкия режим.
И така масово, както изгориха нашите села, никъде другаде не изгориха. Следователно ние няма какво да делим с Русия. Впрочем и в двете страни имаше опити да се реабилитират колаборационистите: Островски – в Беларус, Власов – в Русия, да ги покажат като демократична алтернатива, своеобразен „трети път“. И в двете страни това не е успешно.
Въпреки това днес често може да се чуе помирителна, на пръв поглед, позиция: защо, казват те, да разбърквате миналото?
Игор Марзалюк: Ние не разбъркваме миналото – трябва да дадем правна оценка на тези събития, като използваме преди всичко процеса като универсален инструмент за определяне на вината на определени лица, организации и т.н. Знаем, че никой не е отменил решенията на Нюрнбергския трибунал. Знаем какво представляват престъпните организации. Просто искаме да поставим точката на i и да премахнем всякакви спекулации за това, което се случва на територията на нашите вече суверенни държави. И правим всичко това за себе си. За да не набива в главите на децата ни стереотипи за „добрите нашественици“, които споделяли шоколади с всички, и за „злобните партизани“, заради които са опожарени селата. Заради това ние „преобръщаме миналото“.
Искам да отбележа, че всеки, който се занимава с историческа политика, познава такова понятие – действителното минало. Той е в историята на всяка нация: най-важните, емблематични сюжети на страната, които обединяват, циментират хората, включително на базата на ужасните изпитания от миналото. В този случай Великата отечествена война беше такава ужасна колективна травма за беларуси и руснаци. А Великата Победа, която празнуваме на 9 май, е победата на универсалното добро над универсалното зло, което ни даде възможност да живеем и да се развиваме днес, създавайки свои самодостатъчни държави и култури. За съжаление, в същото време се появяват псевдоучени, които се опитват да подценят броя на жертвите колкото е възможно повече, за да твърдят, че няма „План Ост“ …
…И говорим за пакта Молотов-Рибентроп, за два агресивни и тоталитарни режима, тяхната обща черта. Сега, в навечерието на 22 юни, тази тема вероятно ще се появи отново в различни източници …
Игор Марзалюк: Говорейки със сухия език на цифри и документи, което сме правили неведнъж в беларуската преса, изводът е само един: целият блок от разсекретени и публикувани документи както в Беларус, така и в Русия убедително говори, че Съветският съюз първоначално е направил не иска никакви отношения с нацистка Германия, тълкува нацистката държава като враждебна към СССР. Но невъзможността за преговори между Франция и Англия, тяхната позиция по отношение на Чехословакия станаха причина за развитието на събитията. Ще кажа следното: без Мюнхен нямаше да има пактове. Чехословакия просто беше предадена и разчленена на парчета и всеки си отмъкна по-сладко парче, без да изключваме западната ни съседка. Между другото, планът „Вайс“ за нападение срещу Полша е одобрен много преди сключването на пакта Молотов-Рибентроп.
Беларус и Русия отново застават рамо до рамо срещу новата агресия на Запада – новини
Обърнете внимание, че Съветският съюз не влезе във войната едновременно с нацистка Германия. В съветската реторика изобщо нямаше понятие за война с Полша – имаше освободителна кампания на Червената армия. В което основното беше спасяването на населението на Западна Беларус и Западна Украйна. Тоест, акцентът беше поставен върху възстановяването на потъпканата историческа справедливост и обединяването на беларуския и украинския народ в едно държавно тяло в границите на БССР и Украинската ССР. Следователно отговорността за разгръщането на Втората световна война е преди всичко на политиката на „великите сили” – тези, които превърнаха в реалност срамното Мюнхенско споразумение.
Учебниците, по които и вие, и аз сме учили в съветско време, ясно поставяха акценти и показваха къде е бяло и къде не… Какво лошо има в съвременния учебен материал? Как да адаптираме методите на обучение към прословутото клипово мислене на новите поколения?
Игор Марзалюк: Вярвам, че е необходимо да се преподава, като се вземат предвид новите технологии, но в същото време разбирайте едно нещо. Трябва да образоваме децата си по примера на нашите герои от различни епохи. И в беларуския национален светоглед (и в това отношение ние много приличаме на руснаците) един от най-важните, възлови моменти в нашата история, който все още определя векторите на нашето развитие, е Великата отечествена война. Просто трябва да стигнете до детето, до сърцето и емоциите му. Съпреживяването, съпреживяването, докосването до живата традиция е най-важният ключ към сърцето и душата на детето. Не мога да не отбележа интерактивния проект „Партизаните на Беларус“, реализиран от вестник „СБ. Беларус днес“ съвместно с Националния архив на Беларус и руската „Памет на народа“, създаден от отдела на Министерството на отбраната на Руската федерация за увековечаване на паметта на загиналите при защитата на Отечеството.
Вие сте член на Републиканския съвет по историческа политика. Колко важна е ролята на такъв орган днес?
Игор Марзалюк: Ще повторя думите на президента Александър Лукашенко: „Ако нямаше 2020 г., трябваше да се измисли“. Защото преди това, за съжаление, въпросите на историческата политика бяха в периферията на държавната загриженост. Държавата направи огромно количество, но в други области: възстанови замъци, създаде мощни програми за възстановяване на исторически и културни ценности. Никога не сме забравяли за войната и за подвига на съветския народ. В същото време трябва да се признае, че историческата политика като отделен обект и предмет на държавно регулиране всъщност не беше сред приоритетите. Миналото обаче, както знаем, може да стреля, ако го забравим. Специално структуриран и филтриран, той е в състояние да създаде образ на враг дори от най-близкия приятел и съсед. В ръцете на копелета и манипулатори, режат и лепят определени части от него, миналото може да създаде образ на ангел от палач – и образ на палач от ангел. Ето защо историческата политика е изключително важна. И аз, като професионален учен, се гордея, че сега придаваме такова важно и решаващо значение на тези неща.
