Здравейте! Трудно се престраших да Ви изпратя своята история за срещата ми с рептилоподобен хуманоид.
Притеснява ме недоверието и подигравките на потребителите. Но, въпреки това, реших, че е крайно време да се освободя от напрежението, което тая в себе си и да разкажа за случилото се (HiddenTruth.site).
Ще представя себе си с инициалите ми М. Н. Живея в малкия черноморски град Обзор. През лятото, тук се пренаселва от почиващи, които са дошли на море. Но, през зимата оставаме само местните жители и градът е тих, и спокоен.
Обичам морето независимо от сезона. През зимата, когато времето позволява, се разхождам по плажната ивица с моя най-добър приятел Джас – млад и див лабрадор ретрийвър. Харесва му да бяга по пясъка и да ми носи топката, която съм хвърлил.
Миналата 2018 г., в един ноемврийски неделен следобед, около 16 часа, бях излязъл с Джас на разходка. Реших да слезем до плажа. Времето беше мрачно, студено, а небето беше надвиснало с тежки сиви облаци, но не валеше. Духаше типичния зимен морски вятър.
Това не ни пречеше, с Джас да се забавляваме. Аз хвърлях гумената му топка колкото мога по-далеч, а той с луд бяг я гонеше и я връщаше. Поглеждаше ме с поглед, все едно казваше: “Искам пак, давай!”. Това продължи около 10-ина минути.
При поредното хвърляне на топката, силен порив на вятъра я отклони и тя падна във водата. Джас се втурна след нея, но аз му извиках: “Стоп!”. Не можех да го оставя да скочи в ледената вода. Кучето ми се закова на метър от водата. Приближих се до него и го погледнах. То гледаше втренчено напред, към морето. Проследих погледа му, но нищо не забелязах, дори топката.
И в момента, в който реших, че ще купувам нова играчка за Джас, го видях. Първо видях нещо обло и черно да се издига леко над водата. Вълните ту го показваха, ту го скриваха. Забелязах, че се приближава и започна да се издига над водата.
Аз се вцепених. Не можех да помръдна, нито да извикам, чувах само неистовия лай на Джас някъде зад мен. Съществото продължи да се приближава към брега, докато не излезе от водата и не застана на броени метри от мен.
Това странно създание беше рептилоподобен хуманоид. Кожата му беше лъскава и черна. Пръстите на ръцете и краката му бяха с ципи и извити нокти. Беше огромно и високо, със силно изразени мускули по тялото си. Не видях полови белези. Устата му беше широка, виждаха се дълги остри жълти зъби, а от тази паст се показваше раздвоен език.
Но, най-много се уплаших от очите му, които сякаш ме хипнотизираха. Те бяха целите зелени, с една много тясна вертикална ивица по средата. Издаваше гърлени хриптящи звуци.
Четете още: Рептилите живеят сред нас
Рептилоподобният хуманоид не правеше нищо. Просто стоеше и ме гледаше. Аз почувствах страшна слабост, отмалялост, краката ми се подкосиха. Паднах на колене и изведнъж в мен нахлу вълна, която ме накара да се почувствам най-нещастния човек на света, сринат и тотално депресиран. Погледнах нагоре и видях, че този хуманоид продължава втренчено да ме гледа.
В главата ми нахлу мисълта, че не искам да живея повече, че спасението ми е да вляза във водата, в дълбините и да се удавя. Тази мисъл беше толкова силна, че по никакъв начин, дори не се опитах да й се противопоставя. Изпитвах предчуствие за блаженство ако вляза в дълбоките води. Започнах да вървя на ръце и крака към водата.
Живота ми спаси Джас. Изведнъж усетих някой да ме дърпа неистово за дрехите далеч от водата. Бях толкова обезсилен, че се оставих да ме повлече по пясъка. Претърколих се по гръб и усетих топъл дъх върху лицето си. После, нещо ми намокри носа, беше езикът на кучето ми. Джас се покатери с предните си лапи върху гърдите ми и започна да лае силно и агресивно.
Тогава, все едно прогледнах, изчезнаха всички негативни и суицидни мисли, слабостта я нямаше вече.
Чух страховито и дълбоко ръмжене недалеч от мен. Погледнах натам и видях рептилоподобния хуманоид да се засилва и да скача в пенливите вълни на морето. Изправих се и не исках повече да стоя и минута на плажа. Побягнах към къщи, следван от Джас. Няколко дни бях шокиран, а забелязах, че и кучето ми беше омърлушено. С течение на времето се успокоих и ежедневието продължи както по старому. Джас също си стана пак игрив, както беше преди.
Повече никога не видях този рептилоподобен хуманоид. До началото на лятото, тази година, не сме ходихли с Джас до плажа. Вероятно, много от хората, които прочетат за случилото се, ще си помислят, че това е твърде невероятно, за да е истина. Но аз знам какво видях и какво почувствах. Не мисля да убеждавам никой скептик.
