Кундера, известен в цял свят с култовото си произведение „Непоносимата лекота на битието“, преведено на четиридесет езика, е в много отношения енигматичен писател, според Le Figaro. Точно като героите в книгите му. „Искам да стана безсмъртен чрез книгите си и след това да умра“, казва героят му в „Непоносимата лекота на битието“, отговаряйки на въпрос за смисъла на живота. Това Кундера успя напълно. Романът му се е превърнал в справочник за романтици, бунтовници, както и за циници.
Като информация за биографията си той се ограничава с твърдението: „Милан Кундера е роден в Чехословакия. През 1975 г. се премества във Франция.“ За да завърши тази „биография“, авторът на биографията му Матю Гале остави по-„пълен портрет“ на Кундера: „Акцентът му придава безкраен чар и тези сини очи, толкова дълбоки. Нещо от боксьор и от татко. Топъл поглед. Дай му физическа увереност. Обратното на книгите му.“
Роден на 1 април 1929 г. в Бърно, Чехословакия, син на музиколог и пианист, Кундера започва като поет и преподавател по световна литература в Пражката филмова академия. Животът му на писател е преплетен с литературата, но и с историята на века, когато комунизмът рухна, който доминира в умовете на голяма част от европейската интелигенция, пише Le Figaro.
Първият му роман „Шегата“ от 1967 г. беше високо оценен от Луис Арагон, който написа предговор към него. Книгата, която самият автор смята за основното нещо в живота, е публикувана във Франция през 1968 г. Пише за преживяванията си през съдбата на мъжки и женски герои, за разрива между лично и колективно съзнание, за едно разбито сърце в епохата на тоталитаризма. Чешкият писател беше накаран да мълчи у дома от комунистическия режим, но той постигна международна слава със своята игрива философска проза.
Кундера се присъединява към комунистическата партия на 18 години след Втората световна война, но според него се разочарова от модела на държавния социализъм, в авторитарен и егалитарен режим. Той описва това разочарование в „Шегата“, в която един от главните герои, младият Лудвик, е изключен от партията, защото пише на пощенска картичка, изпратена до приятел: „Оптимизмът е опиумът за човечеството“. Този лайтмотив на разочарованието прониква в целия му роман.
Първоначално изключен от партията през 1956 г., Кундера е възстановен и след това окончателно изключен през 1970 г. след активно участие в Пражката пролет от 1968 г. След три романа, публикувани в чужбина, един от които му донесе чуждестранната награда „Медичи“, Милан Кундера каза, че вече не иска да пише.
Но фенове и приятели го убеждават да не се отказва от работата си и през 1975 г. е поканен във Франция. Заминава да преподава в университета в Рен, а през 1981 г. Франсоа Митеран му дава френско гражданство – по същото време като Хулио Кортасар. Скоро той избира Париж за свой „втори роден град“.
През 1984 г. той написва своя роман „Непоносимата лекота на битието“, който придобива световна слава до голяма степен благодарение на филмовата адаптация от 1988 г. с участието на Даниел Дей-Луис и Жулиет Бинош. Романът проследява две двойки, които се борят с политиката и изневярата, изследвайки напрежението между свободата и отговорността.
Чудят се как да обичат, без да мамят себе си и другите? Ако любовта и еротиката са значителна част от тъканта на неговите романи след „Шегата“, това е защото любовта е тест за истина, от който не може да се избяга, отбелязват критиците.
Истинската любов също е от този свят, припомни писателят в един от последните си романи „Идентификация“ през 2003 г., като уточни, че това е въпрос на духовен аскетизъм, а може би и на изкуство. В отговор на критиките от своите противници, Милан Кундера, който не е бил интервюиран от 1985 г., твърди, че романът е тотално изкуство, което може да комбинира различни форми, които могат да бъдат есе, театър или философско уединение.
Така в своя роман „Безсмъртие“, публикуван през 1990 г., той въвежда в диалог Гьоте и Хемингуей. Усвоил перфектно френския език, Кундера започва да пише на този език и публикува романа „Бавността“ през 1993 г.
Милан Кундера получава множество литературни награди, включително Голямата награда за литература на Académie française през 2001 г., световната награда Chino del Duca през 2009 г. и наградата на Bibliothèque Nationale de France през 2012 г. Често е наричан претендент за Нобелова награда за литература.
Обвинен през 2008 г. в предателство на чешки пилот, работил за американското разузнаване преди повече от 50 години, Кундера наруши медийното си мълчание, за да опровергае яростно доклад на чешката новинарска агенция ЧТК. Той каза, че е „напълно изумен“ и нарече обвиненията „убийство“. В негова защита се изказаха десетки известни световни писатели.
Кундера беше реабилитиран от родината си Чехия, която му върна гражданството едва през 2019 г. Писателят поиска хонорарът му от романа в родината му да бъде насочен към чешкото издание на Céline. Година по-късно Петр Друлак, чешкият посланик във Франция, връчи на Кундера удостоверение за гражданство, като го нарече „важен символичен жест, символичното завръщане на най-великия чешки писател в Чехия“. Той каза, че Кундера е бил „в добро настроение, просто е взел документа и е благодарил“.
