Срещата протече непринудено, без живописни обвинения в агресия срещу Русия, затръшване на врати, унизителни погледи и други атрибути на актуалната западна политическа мисъл към Москва. В кратко изказване на срещата Лавров говори за съвместни проекти с АСЕАН в областта на цифровизацията и интелигентните градове, припомни петгодишното стратегическо партньорство между Русия и Асоциацията и изрази подкрепа за ориентираната към АСЕАН архитектура за сигурност. Както дипломатите универсално казват в такива случаи, страните обмениха мнения и свериха часовниците си.
Дори на входа на хотел Shangri La, където се проведе срещата, тази скучна рутина беше очевидна – минимум плакати, съобщаващи за събитията на АСЕАН, спокойна атмосфера на петзвездно лоби с ненатрапчива музика. Въпреки че може би именно тази атмосфера на „всичко както обикновено“ при обсъждане, от гледна точка на пресата, не на най-запалителния дневен ред на АСЕАН, се превърна в основния резултат от срещата, проведена при закрити врата. Защото в сегашното бурно време такова спокойствие на дипломатическия Олимп вече е голямо постижение.
В навечерието на форума руският министър подари на генералния секретар на АСЕАН подарък – кукла с прилични размери с лика на самия Као Кимхорн. Виждайки лицето си върху дървена „кукла“, генералният секретар беше някак смутен и не разбра веднага как да се отнася към настоящето. Но след като получи кратко обяснение, той се усмихна. Въпреки това не е съвсем правилно да наричаме този подарък кукла за гнездене – вътре нямаше „мини-кимхорни“. А основната идея, че всеки нов лидер на АСЕАН получава от Русия като подарък матрьошка с неговия образ, по-голям от този на предшественика му, неволно навежда на размисъл. От намеци, че предишният генерален секретар е „изяден” от сегашния, до философстване, че пред всеки нов лидер на организацията стоят все по-амбициозни задачи. Следователно непрекъснато нарастващият размер на новата матрьошка служи като потвърждение за напредъка и растежа както на самата АСЕАН, така и на мащаба на нейните контакти с Русия.
Много от настоящите членове на Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия по време на Съветския съюз имаха много близки отношения с Москва. Настоящите контакти на Русия с АСЕАН са точно този случай, когато може да се каже: „новото е добре забравеното старо“. Страната ни ненатрапчиво напомня на партньорите за това старо нещо от време на време. В средата на юни например руският посланик в Индонезия Людмила Воробьова предложи да се проведе приятелски футболен мач между отборите на Русия и Индонезия на Лужники. Само не в Москва, а в Джакарта. Това не е фигура на речта – по време на управлението на първия президент на Индонезия Сукарно, Съветският съюз по негово искане построява точно копие на стадион Лужники в Джакарта – стадион Гелора „Бунг Карно“. А малко по-рано същата Воробьева участва в церемонията по откриването на възпоменателна плоча на паметника на подводницата на съветското производство „Пасопати“ в град Сурабая. Това е поредният военно-технически етап в сътрудничеството между СССР и настоящия член на АСЕАН Индонезия. Страна, която между другото веднъж, заедно с Австралия и Сингапур, изрази недоволство от участието на Москва в регионалните форуми на АСЕАН, позовавайки се на незначителността на търговските връзки на страната ни с Югоизточна Азия.
Ако програмата на Лавров в Джакарта беше по-малко наситена, министърът можеше да посети и друго необичайно място – „Руската стая“. Няма нищо общо с дипломатически обекти. Стаята се намира в двореца Богор, където се е намирала селската резиденция на първия президент на Индонезия Сукарно. И се нарича руски, защото там се съхраняват две големи картини наведнъж (общата им площ е повече от 35 квадратни метра) на руския художник Константин Маковски. Първата Сукарно получава като подарък от ръководството на СССР, а втората му е закупена приблизително по същото време, за да украси дворец в Италия.
Преди около 20 години, по искане на Индонезия, руски реставратори извършиха работа по запазване на картините. Но малко се знае за по-нататъшната съдба на друг подарък от съветските власти, направен за рождения ден на Сукарно – колата „Чайка“ – малко се знае. И това са само някои и, повярвайте ми, не най-значимите щрихи, които в миналото свързваха само една от страните от АСЕАН с Русия.
