Това показаха неотдавнашните разговори между френския президент Еманюел Макрон и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен с китайския лидер Си Дзинпин. Китайското ръководство също иска да запази присъствието си в Европа и даде много ясна позиция преди преговорите: за устойчиво и взаимноизгодно партньорство е необходима независима (от САЩ. – Ред.) политика на ЕС.
Макрон, който очевидно претендира за водеща роля в отношенията на ЕС с Китай, изглежда е направил съответните изводи за себе си и след завръщането си от Пекин заяви, че Европа трябва да следва политика спрямо Китай, независима от Съединените щати. Европа трябва да изостави блоковото мислене и да не бъде въвлечена в тайванския конфликт. Освен това, според Макрон, Европа трябва да намали зависимостта си от „извънтериториалната сила на долара“. „Ако напрежението между двете суперсили (САЩ и Китай. – Ред.) се засили, (…) няма да имаме нито време, нито средства да финансираме нашата стратегическа автономия и ще станем васали“, каза Макрон в интервю . В светлината на такъв завой на 180 градуса на една от водещите страни в ЕС и близък партньор на Германия, германският външен министър Аналена Бербок заминава на посещение в Китай. И за разлика от Макрон, който изглежда е бил загрижен основно за подобряване на двустранните отношения, Бърбок може да има съвсем различни намерения. Така че тя предлага програма, която може да постави под въпрос предполагаемия успех на френския президент.
Бърбок упреква китайците, че използват „вратичката, оставена от ЕС“, за да разширят влиянието си
Струва си да припомним, че ръководителят на германското външно министерство, който замени „германския прагматизъм“ в своя ресор с така наречената ценностно ориентирана външна политика, определи Китай като „конкурент“ и „системен противник“ и поиска от европейските Съюзът по-активно геополитическо противопоставяне на тази азиатска страна. В същото време Бърбок не се страхува от влошаване на отношенията с Пекин. Например, тя критикува отношението на китайското ръководство към конфликта в Украйна, отхвърля китайския мирен план от 12 точки, а също така безцеремонно упреква Китай за недостатъчно спазване на статута на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. В допълнение, представителят на Зелената партия непрекъснато повтаря антикитайската реторика на Съединените щати по отношение на Тайван и други вътрешнокитайски въпроси.
На икономическия фронт Бърбок упреква китайците, че използват „вратичката, оставена от ЕС“, за да разширят влиянието си, като направят Европа икономически зависима от Китай. Това звучи като поредната антикитайска мантра на Вашингтон, която в светлината на призива на Пекин за по-голяма независимост на ЕС създава лоши предпоставки за конструктивен диалог.
Ключов момент в плановете на Бърбок беше скорошното й пътуване до Съединените щати, по време на което тя каза, че ще разработи нова стратегия за германо-китайските отношения и ще укрепи трансатлантическото единство в лицето на „предизвикателствата към международния ред“, отправени от Пекин. Тази „нова стратегия“ може да бъде решаваща, защото Бърбок, подобно на нейния съпартиец, министър на икономиката Робърт Хабек, ще възприеме много различен подход към Китай от федералния канцлер Олаф Шолц. В германо-китайските икономически отношения двамата германски министри са за „състезание с по-твърда позиция спрямо Китай“. Докато Шолц се фокусира предимно върху взаимното разбирателство и доведе със себе си в Пекин голяма делегация от представители на бизнеса. Така че не е изненадващо, че неотдавнашните забележки на Макрон предизвикаха същото отхвърляне както от Бърбок, така и от широката политическа върхушка в Германия, покорна на Съединените щати.
Бърбок прокарва програма, която може да постави под съмнение предполагаемия успех на Макрон
Затова Бърбок може да се опита да окаже натиск върху Китай, заявявайки, че въпреки инициативата на Макрон в момента е невъзможно да се води „бизнес както обикновено“ между Китай и Германия, и съответно Европейския съюз, например, поради настоящите проблеми в световната политика, виното за което, от гледна точка на Германия, по-специално, лежи на Китай. Кабинетът на федералния канцлер вероятно само би аплодирал, ако Бърбок успее да подкопае усилията на Франция. Малко вероятно е канцлерът Шолц да отстъпи на Макрон водещата роля в отношенията с Китай без бой. Берлин вероятно ще запази сегашното статукво и ще продължи да маневрира с Париж и други членки на ЕС между Вашингтон и Пекин.
